Решение № 14004 от 20.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8714/2016 г.

Решение № 14004 от 20.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8714/2016 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] срещу решение № 59 от 13.06.2016 г. по адм. д. № 261 по описа за 2015 г. на Административен съд - Габрово, с която е отхвърлена жалбата срещу принудителни административни мерки - задължителни предписания, обективирани в т. 1 и 2 от протокол за извършена проверка изх. № ПР 047507 от 18.11.2015 г., издадени от старши инспектори в Дирекция "Инспекция по труда" - Габрово. Изложени са съображения за необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила за преценка на доказателствата, неправилно прилагане на чл. 173, ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис. Ответникът Дирекция "Инспекция по труда" - Габрово не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Габрово са задължителните предписания, дадени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ с протокол изх. ПР 047507 от 18.11.2015 г. на контролни органи на Дирекция "Инспекция по труда" - Габрово, с които на [фирма], обект "магазин, [населено място]", е предписано следното: по т. 1 – Работодателят да разрешава ползването на платен годишен отпуск само след писмено искане на работника или служителя съгласно чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските; по т. 2 - Работодателят да издава писмени разрешения за ползване на платен годишен отпуск от работещите съгласно чл. 173, ал. 1 от КТ. С постановеното решение Административен съд - Габрово е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е стигнал до правилния извод за налагане на принудителните административни мерки от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при спазване на приложимите материални закони и в съответствие с целта на закона. Изводите на съда се основават на извършения анализ на събраните по делото доказателства, при който е установено, че размяната на съобщения посредством модула за отпуски "HЕRMЕS V "Self Services", използван от дружеството, не е равнозначна на размяна на електронни изявления (чл. 9 и чл. 10 от ЗЕДЕП). На проверяващите инспектори не е било представено писмено искане от работника за ползване на платен годишен отпуск през периода 01.01.2014 г. - 15.12.2014 г. включително, а работодателят не е издал и съответно не е представил на проверяващите писмено разрешение за ползване на платен годишен отпуск. Представените по делото разпечатки от електронната система за заявяване и одобряване на заявления за ползване на платен годишен отпуск от служителите в магазин [номер] – С. не обективират "изявления" на страните по трудовото правоотношение. Разпечатките показват визуализирана от софтуерния продукт информация за заявен отпуск и генерирано разрешение, но не и визуализация с писмени знаци на искания за ползване на отпуск и на актове за разрешаване на отпуск. Обстоятелството, че системата пази запис за направени изявления, не е равнозначно на запис на самите изявления. Генерираното от системата разрешение не се съхранява в трудовото досие, нито е обезпечено получаването му от работника или служителя. Така постановеното решение е обосновано и правилно. Изложените в касационната жалба доводи за необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и на материалния закон се преценяват като неоснователни. На основание чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, приета с ПМС № 72 от 30.12.1986 г., платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя. По силата на чл. 173, ал. 1 от Кодекса на труда разрешението на работодателя за ползване на платен годишен отпуск от работника или служителя също трябва да е в писмена форма. Фактическата обстановка по делото е правилно установена. След като е подложил на преценка всички събрани доказателства и направените от страните доводи, Административен съд – Габрово е приел, че работодателят не е представил изявления на служителя Д. Б. С. и на работодателя [фирма], направени в писмена форма, обективиращи съответно искане и разрешение за ползване на платен годишен отпуск. Не съществува нормативна пречка за заявяване и разрешаване на платения отпуск по електронен път, но и в двете хипотези следва да има съставен и запазен електронен документ. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП, сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги) електронният документ се записва върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизведен. В разглеждания случай на контролните органи от Дирекция "Инспекция по труда" – Габрово не е бил предоставен достъп до съответната база данни, което е довело до тяхната констатация, че не са налични електронни документи за заявяването на платен годишен отпуск и за разрешаването му. Електронни изявления на страните по трудовото правоотношение, разпечатани на хартийни носители, не са били представени и в хода на съдебното производство. Тези обстоятелства насочват към извод, че заявлението на Д. Б. С. за ползване на отпуск и актът за разрешаването му не са запазени на сървъра или на друг носител. Липсват данни и относно акаунта на конкретния служител, за да се установи размяна на имейли за ползване и за разрешаване на платен годишен отпуск. Представените разпечатки, обобщаващи данните относно поискан и разрешен платен годишен отпуск от служителите в обекта, не представляват писмени изявления на страните по трудовото правоотношение. Оспорените предписания са издадени при наличие на предпоставките по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд – Габрово е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,