Решение № 8427 от 29.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 480/2020 г.

Решение № 8427 от 29.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 480/2020 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от О. К., [гражданство], срещу решение № 6451 от 1.11.2019 г. по адм. дело № 4941/2019 г. на Административен съд-София град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против решение № 1299 от 26.02.2019 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Правят се възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неспазване на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна – председател на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Минкова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че при постановяване на решението не са допуснати нарушения на материалния закон. Посочва, че обосновано е прието, че не са налице условията на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗУБ, тъй като не е доказано наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, както и за тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание спрямо касатора. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 87 ЗУБ и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по жалба, подадена от О. К. срещу решение № 1299 от 26.02.2019 г. на председателя на ДАБ. С него, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от същия закон, му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Възразява за проявен формален подход при оценката на бежанската му история, тъй като мотивите на решението противоречали с приложената справка за положението в [държава]. Твърди, че бежанската му история сочела предпоставките на статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 ЗУБ, както и за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗУБ. Административният съд е събрал административната преписка и въз основа на съдържащите се в нея данни е приел за напълно установени фактите, изложени в оспорения административен акт. Направил е правните си изводи за спазване, както на административнопроизводствените правила, уредени в ЗУБ, така и на материалния закон. Посочил е, че председателят на ДАБ е анализирал поотделно и в съвкупност изложените от жалбоподателя обстоятелства от бежанската му история и обосновано е приел, че не са заявени данни, относими към предоставяне на статут на бежанец, доколкото изрично е заявил, че не е бил преследван от никого в страната си по произход. По отношение на него не са установени материалните предпоставки на чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. На следващо място е обсъдил събраните писмени доказателства, релевантни към предоставяне на хуманитарен статут и е счел липса на основанията по чл. 9 от закона за предоставянето му. От представените справки относно обстановката в [държава] и бежанската история е счел, че за лицето не е налице заплаха за живота му. При липса на отменителните основания по чл. 146 АПК, съдът е преценил подадената жалба, като неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно. Напълно обосновано и в съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за бежанец история при провеждане на интервюто, както административният орган, така и първоинстанционният съд са приели, че той не установява, да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Дори и не твърди, че са му отправяни заплахи, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Поради това не са налице предпоставките по ал. 1 на цитираната разпоредба. Видно от справката и представеното копие на паспорт, жалбоподателят е [гражданство], по народност – [народност], вероизповедание – [вероизповедание], семейно положение – [семейно положение], нечленуващ в политически партии, не е бил в армията, тъй като службата не е задължителна. Сам заявява, че не е влизал във взаимоотношения с армията или полицията на [държава], не е преследван на основание раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Изнесените от О. К. факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Касационният жалбоподател е заявил, че е напуснал легално [държава] със самолетен полет. Посочил е, че за паспорта и самото пътуване на него, жена му и дъщеря му, им е помогнал свещеник, който е избрал да дойдат в България. Обяснил е, че след влизането си в Република България са отишли на хотел, където са обяснили проблема си и са били упътени към РПЦ-София. Кандидатът мотивира молбата си за закрила с нападение през месец септември 2018 г. на групировката "Боко Харам" над района, където живеел, при което загинали две от децата и родителите му. Правилно административният орган и първоинстанционният съд са приели, че посочените от кандидата причини не обосноват наличието на основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Опасенията на лицето за евентуални нападения от групировката "Боко Харам" не са свързани с конкретна причина, която да обосновава търсене на закрила, тъй като не са лични спрямо него и затова се явяват неоснователни. Още повече, че в интервюто сам е посочил, че е живял в милитаризирана зона и преди атаката на групировката не е имало проблеми, тъй като сигурността била на по-високо ниво. Съдът правилно е възприел изводите на председателя на ДАБ, обективирани в обжалвания акт. Съобразил е, че срещу О. К. не е имало конкретни посегателства и той не е преживял насилие. Първоинстанционният съд е отчел, че касаторът няма твърдения за осъществено спрямо него преследване от държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Той не е аргументирал страх от преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини, не е заявил дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване. Съдът е отчел и факта, че лицето е напуснало [държава] легално, което според настоящия състав е показателно за липсата на особено отношение към него от страна на официалните власти или групировки в държавата му по произход. Цялостният анализ на обясненията на кандидата доказва ясно и недвусмислено, че за него не са налице предпоставките по чл. 8, ал. 1 ЗУБ, поради това законосъобразно му е отказано предоставяне на статут на бежанец. Законосъобразни са и изводите на съда, че в конкретния случай не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя е приел, че липсват доказателства да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователно е твърдението на касатора, че административният орган и съдът не са обсъдили актуалната информация за състоянието на сигурността в [държава], от която да се направи извода за това, че в страната са гарантирани и се спазват основните човешки права. В рамките на административното и съдебното производство са представени три справки за общото положение, спазването на човешките права, вътрешното разселване и положението на християните в [държава]. Справките са изготвени в съответствие с "Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход". В основата им са залегнали публично достъпни външни източници и информация, изрично посочени в документа. Първата справка е от 8.01.2019 г. и именно тя е обсъждана в мотивите на административния орган за липса на законовите изисквания по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Втората справка, представена пред първоинстанционният съд е от 20.06.2019 г. Съдът е обсъдил, че въпреки, че териториалния контрол на "Боко Харам" е силно намалял до малки територии в села около езерото Чад, в резултат на продължителни военни действия на правителството, фракциите на групата бунтовници продължава да извършва нападения. Анализирайки представената справка съдът е посочил, че нападението на военната зона, в която е живял кандидатът е спорадичен акт, както той сам е завил, като е приел, че за жалбоподателя е възможно да се завърне и да бъде приет в щата Борно, от където идва, и може да се очаква, че ще бъде настанен като другите разселени лица. Третата справка, представена в настоящото съдебно производство, е с дата - 12.05.2020 г. В нея се съдържат данни за намаляване на броя на вътрешно разселените лица в лагерите, тъй като много от тях са се завърнали обратно в общностите по произход или са се интегрирали в приемните общности. Посочено е, че сливането ще позволи на правителствените власти да използват лагерите на разселените лица за осигуряване на пространство за обучение. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция приложи основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 /анализирано, както от ДАБ, така и от първоинстанционния съд/. То въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Не намира приложение и тълкуването по дело С-285/2012 г. на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. за предоставяне на статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, тъй като от справките по делото е видно, че цялостната оценка за ситуацията на територията на [държава] не може да бъде определена като отговаряща на съществуването на въоръжен вътрешен конфликт. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да било основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Като е приел решението на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение