Решение № 6813 от 4.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12800/2020 г.

Производството е чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Б. Л. М., жив. в гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение 5078/01.10.2020 г. постановено по дело 11265/2019 г. на на Административен съд - София - град, с което е отхвърлен предявения от него иск да бъде осъдена Национална агенция за приходите (НАП) да му заплати обезщетение в размер на 1000 лева за претърпени неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразно бездействие от страна на ответника, изразяващо се в недостатъчна степен на задължение по чл.59, ал.1 ЗЗЛД и чл.24 и чл.32 от Общия регламент относно защита на личните данни ЕС 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г., а именно да гарантира достатъчно ниво на сигурност на обработваните от него лични данни на ищеца, довело до неразрешено разкриване на личните данни на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска отмяната му, осъждане на НАП да му заплати 1000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, разноски за двете съдебни инстанции и адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата на оказалата безплатна адвокатска помощ адвокат Юрукова. Ответникът по касационна жалба - НАП, чрез процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за частично основателна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел, че е сезиран с иск, предявен от Б. М. с правно основание чл.82, пар.1 от Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД) за обезщетение за неимуществени вреди срещу администратора на лични данни НАП от допуснати нарушения при обработката на личните му данни, изразяващи се в неизпълнение в достатъчна степен на задълженията по чл.59, ал.1 ЗЗЛД, чл.24 и чл.32 ОРЗД. Посочил е, че по делото е установено, че релевантна за спора е изтеклата на 15.07.2019 г. вследствие нерегламентиран достъп на електронните масиви на НАП информация, съдържаща лични данни на ищеца. Приел е наличие на противоправно бездействие от страна на НАП да изпълни произтичащите от посочените разпоредби задължения, за да осигури достатъчна надеждност и сигурност на информационната си система, съответно да защити физическите лица във връзка с обработването им на личните данни. Бездействието е довело до техническата уязвимост на системата, което е допринесло за нерегламентираното разкриване и разпространение на личните данни на ищеца. АССГ е приел, че от разпита на свидетелката, е установено изпитано от ищеца притеснение, че е възможна продажба на къщата и колата му вследствие на посегателството върху личните му данни, но същият не е извършил справка кои точно данни са били обект на същото. Изложени са доводи, че изброените емоционални състояния не са пряка и непосредствена последица от изтичането на личните данни на ищеца, а са обусловени от евентуално бъдещо извършване на злоупотреба, за чието настъпване освен изтеклите три имена и ЕГН са необходими и други лични данни, поради което притесненията му са обективно неоснователни. Отделно от това същия не е доказал, че притежава имот и/или автомобил, за чието бъдещо отчуждаване да се притеснява. Решението е неправилно в частта, с която искът е отхвърлен за сумата от 500 лева, ведно със законната лихва върху нея, както и за съответната част от присъдените разноски на ответника - а именно в размер над 50 лева до присъдената сума от 100 лева. При правилно разпределена тежест на доказване от АССГ с определение от 13.08.2020 г., в тежест на НАП като ответник е било доказването, че е въвел подходящи технически и организационни мерки за защита на сигурността на обработване на личните данни. НАП не е ангажирал каквито и да е било доказателства за предприетите технически мерки и дали същите са подходящи, поради което е обоснован изводът за бездействие от страна на НАП да изпълни задълженията си по чл.24 и чл.32 ОРЗД в достатъчна степен. В тежест на НАП е било да докаже основанията за освобождаване от отговорност и по чл.82, пар.3 от ОРЗД при нарушение на сигурността на личните данни от трето лице, а именно, че липсва причинно - следствена връзка между неговото нарушение и претърпените от ищеца вреди, което в случая също е е направил. В случая е доказано, видно от справка на л.265, че за ищеца са разпространени следните данни : ЕГН, три имена, данни от годишна данъчна декларация по чл.41 ЗОДФЛ и справка за изплатени доходи на физически лица за 2010 г, които очертават значително по - голям обем лични данни от установените от АССГ / включително адрес и съответните данни от лични карти към 2004 г и 2010 г./ Извършените от НАП действия след неправомерния достъп до личните данни на М. в изпълнение на изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 не санират предходното бездействие и не водят до освобождаване от отговорност за неимуществени вреди. Според решение на СЕС от 14.12.2023 г. по дело С -340/21 като неимуществени вреди следва да се квалифицират и опасенията и притесненията за потенциална злоупотреба с личните му данни. Изпитаните от ищеца негативни емоции - притеснения за процесния период, за който е предявен иска представляват неимуществени вреди, които са в пряка причинно - следствена връзка с допуснатото нарушение от администратора на лични данни на задълженията му по чл.24 и чл.32 ОРЗД. Съдът, като взе предвид интензитета и продължителността на описаните негативни емоции, възрастта на ищеца, стандарта на живот и размера на минималната работна заплата към момента на узнаване на неправомерния достъп до личните данни, намира, че справедливото обезщетение за тях е 500 лева и е за периода от узнаване за неправомерния достъп - 15.07.2019 г. до датата на подаване на исковата молба -16.09.2019 г. Поради изложеното решението като неправилно в тази си част следва да бъде отменено, НАП следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 500 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата си част, с която е отхвърлен иска за сумата над 500 лева да предявения размер от 1000 лева, решението като краен резултат е правилно, макар и не по изложените от АССГ мотиви. Разликата в претендираната сума над 500 лева до 1000 лева е завишена спрямо изпитаните болки и страдания и не следва да бъде присъждана. Следва да се посочи, че обсъжданата от АССГ разпоредба на чл.59, ал.1 ЗЗЛД е неотносима към задълженията на НАП като администратор на лични данни, тъй като се намира в глава 8 ЗЗЛД, която регламентира правилата за защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване. Решението като правилно като краен резултат в тази му част следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ вр. чл.203, ал.2 АПК на ищеца следва да се присъдят претендираните от него разноски за държавни такси от 15 лева. На представлявалия го адвокат Юрукова при условията на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, следва да се присъди на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение за всяка от двете инстанции съобразно уважената част на иска, а именно по 200 лева за всяка инстанция или общо 400 лева, платими от НАП. На ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева за настоящата инстанция на основание чл.10, ал.4 ЗОДОВ съобразно оставения в сила отхвърлителен диспозитив. С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, пето отделение