Решение № 6254 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3499/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на УМБАЛ „Софиямед“ ООД, представлявано от управителя Й. Л. П., чрез проц. представител С. Джилдов, против Решение № 2444 от 20.01.2026 г., постановено по адм. дело №5864/2025 г. по описа на Административен съд София- град в частта му, отнасяща се до визираните нарушения по Раздел 2, от т.5 до т.20. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В условията на евентуалност, при преценка, че съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, искането е същото да бъде отменено в частта относно размера на наложените финансови санкции като те бъда намалени до размера на 200 лева за всяко от констатираните нарушения. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по делото- управителят на Националната здравноосигурителна каса, при редовно призоваване, не излъчва представител и не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Производството пред Административен съд София- град е образувано по жалба на Университетска болница за активно лечение „Софиямед“ ООД (УМБАЛ „Софиямед“), ЕИК 160138163, представлявано от управителя д-р Й. П., против Заповед за налагане на санкции № РД-25ЗС-169/07.05.2025 г., издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса. От фактическа страна по делото е установено, че УМБАЛ „Софиямед“ ООД е изпълнител по Договор № 22-3981/27.10.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, за извършване на амбулаторни процедури и за извършване на клинични процедури с НЗОК. Със Заповед № РД-25-9/16.01.2025 г., управителят на НЗОК е разпоредил извършването на проверка на болничното заведение по изпълнение на договор за оказване на болнична медицинска помощ в съответствие с НРД за МД за 2023-2025 г. и във връзка със сигнал вх. № 23-00-617/19.12.2024 г. на НЗОК. За резултата от проверката е изготвен Протокол № РД-25-9-1 от 14.02.2025 г., връчен на представляващия дружеството. Срещу констатациите в протокола от проверката, от страна на УМБАЛ „Софиямед“ ООД, е подадено възражение. Подаденото възражение до председателя на Арбитражната комисия по медицински дейности, действаща към СЗОК е разгледано на заседание на Арбитражната комисия на 08.04.2025 г. Възражението е прието за неоснователно по отношение на констатираните случаи на заплащане на избор на екип, при пациенти, приети в условията на спешен прием и 15 броя ЗОЛ, при които е изискано доплащане за медицински изделия и консумативи (ИЗ № 45049/2024, ИЗ № 46457/2024, ИЗ № 41028/2024, ИЗ № 47895/2024, ИЗ № 50879/2024, ИЗ № 34368/2024, ИЗ № 27333/2024, ИЗ № 26333/2024, ИЗ № 40739/2024, ИЗ № 43619/2024, ИЗ № 49248/2024, ИЗ № 49567/2024, ИЗ № 49105/2024, ИЗ № 44332/2024, ИЗ № 43168/2024) поради равен брой гласове. За изясняване на фактите и обстоятелствата, посредством допълнителни сведения и информация, произнасянето по възражението в частта му относно констатирани случаи (4 бр.) на изискано доплащане за „BIS мониториране на анастезия“ (ИЗ № 50292/2024, ИЗ № 27333/2024, ИЗ № 49105/2024 и ИЗ № 29167/2024), произнасянето на Арбитражната комисия е отложено. Видно от Протокол № 7 от проведеното на 22.04.2025 г. заседание на Арбитражната комисия, възражението на УМБАЛ „Софиямед“ООД е прието за основателно в частта му относно изискано доплащане за „BIS мониториране на анастезия“ от ЗОЛ с ИЗ № 50292/2024, ИЗ № 27333/2024, ИЗ № 49105/2024 и ИЗ № 29167/2024. Въз основа на проведеното административно производство е издадена оспорената заповед, с която са констатирани 20 броя нарушения на изкисванията на НРД за МД за 2023-2025 г. относно условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки, описани подробно и точно от първоинстанционния съд. На основание чл. 76, ал. 3 от ЗЗО, 453, ал. 1, т. 1, ал. 2, чл. 454, чл. 455, ал. 3 и чл. 473, ал. 3 от НРД за МД за 2023-2025 г. на УМБАЛ „Софиямед“ООД са наложени санкции „финансова неустойка“, както следва: 1/ 4 бр. санкции „финансова неустойка“ в размер от по 250 лв. за нарушения на чл. 33, т. 4, във връзка с чл. 30 от НРД за МД за 2023-2025 г., във връзка с чл. 29, т. 4 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, във връзка с чл. 81, ал. 3 от ЗЗ във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 3 от ЗЗО и 2/ 16 бр. санкции „финансова неустойка“ в размер от по 250 лева за нарушения на чл. 33, т. 4 от НРД за МД за 2023-2025 г., във връзка с чл. 374, ал. 1, т. 1, б. „б“ в частта „медицински изделия (извън тези в списъците по чл. 13, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10/2009 г., както и извън тези, за които изрично в ДЛА е посочено, че НЗОК не заплаща за тях) от НРД за МД за 2023-2025 г., във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 3 от ЗЗО. Първоинстанционният административен съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването й, при спазване на административнопроизводствени правила и в съответствие материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата, с която е сезиран и е присъдил в тежест на касатора разноските по делото. Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Обсъдени са възраженията на страните и са изложени мотиви досежно подлежащия на оспорване административен акт, вкл. и относно понятията „медицински изделия“ и „консумативи“. Пред касационната инстанция е обжалвано като неправилно съдебното решение относно нарушенията по втора група, от т.5 до т.20, шестнадесет на брой, констатациите по които не са опровергани от жалбоподателя в условията на пълно насрещно доказване и е безспорно установено, че НЗОК не е заплатила по съответната клинична пътека изискуемите медицински изделия или консумативи, каквото е изискването на Националния рамков договор № РД-НС-01-2 от 01.09.2023 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 – 2025 г. Противно на изложеното в касационната жалба, не съществува неяснота и противоречие между описаното в оспорвания административен акт и нормативната уредба относно медицинските изделия и консумативите. Посочената като нарушена норма на чл. 33, т. 4 от НРД за МД 2023-2025 задължава изпълнителите на медицинска помощ да не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение на медицински изделия за определени КП/АПр/КПр, в които изрично е посочено. Тази нормативна уредба е в съответствие с установеното в чл. 52 от Конституцията на Република България право на безплатно ползване на медицинско обслужване, като в нея са посочени изключенията от това право. Едно от тези изключения е, че изпълнителите на медицинска помощ могат да изискват доплащане за медицински изделия от ЗОЛ само извън тези в списъците по чл. 13, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10 от 2009 г., както и извън тези, за които изрично в диагностично- лечебния алгоритъм на съответната клинична пътека е записано, че НЗОК не заплаща за тях. Предвид касационното възражение за размера на наложените санкции, съдът счита, че е налице добра мотивираност на акта за налагане на посочения размер от 250 лева, както правилно е посочил и първоинстанционния съд, поради което възражението е неоснователно. Предвид изложеното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,