Решение № 7888 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15646/2008 г.

Решение № 7888 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15646/2008 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Касаторът "Дием фишинг" ООД моли да бъде отменено решение № 1423/28.10.2008 г. по адм. д. № 1349/2008 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 030003020/28.2.2008 г. на ТД - Варна като неправилно. Поддържа, че е допуснато касационно основание нарушение на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ - Варна, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Дием фишинг"ООД против ревизионен акт № 030003020/28.2.2008 г. на ТД - Варна. В мотивите си съдът е приел, че с ревизионния акт е установено допълнително задължение по ЗДДС в размер 25 000 лв. за м. 8.2007 г. за извършена доставка на услуга - СМР на обект вилна сграда в м. "Слънчева поляна" по договор за строителство от 14.03.2006 г. Договорът за строителство е сключен с нотариална заверка на подписите. По договора касаторът следвало да извърши довършителни работи на сградата и да я обзаведе. Строителната услуга е на стойност 150 000 лв. с включен в цената ДДС. Договорено е вместо плащане на цената възложителят да предостави право на ползване върху обекта с подобренията в двора на касатора за срок от 5 години. На същата дата е сключен и договор за наем на обекта, като по т. 1.1. от наемния договор касаторът наемател може да преотдава обекта на трети лица за срок от 5 години. Представено е временно у-ние № 4951/20.8.2007 г. за категоризиране на туристически обект - къща за гости с басейн в същата местност с наемател касатора. В РА е прието, че е налице бартер по чл. 130 ЗДДС. Определен е ДДС за внасяне 25 000 лв. за извършените СМР по довършване на обекта на основание чл. 25, ал. 2 и чл. 82, ал. 1 ЗДДС. Към ревизионния доклад са представени доказателства за прекратяване на договора за наем - анекс от 14.03.2006 г., платежна нареждане от 28.01.2008 г. за преведени суми на собственика от касатора, като възражението е отхвърлено от актосъставителя. Било е издадено удостоверението за категоризация на обекта по молба на касатора с приложени нотариални актове за покупка на имота и договора за строителство от 14.03.2006 г. На 3.08.2007 г. касаторът е регистрирал фискално устройство за дейността си на туристическия обект. По сметка 703 касаторът е осчетоводил приходи от вила за отдих за м. 8.2007 г. от осъществявана хотелиерска дейност. Съдът е отхвърлил доводът на касатора, че е върнал наема от обекта и поради това не е налице доставка. Приел е също, че договорът за строителство е с нотариална заверка на подписите и по него за касатора е учредено право на ползване върху обекта в преписаната от ЗЗД нотариална форма. Договорът за наем и анексът към него правилно не били кредитирани от данъчните органи като части документи. Съдът е приел, че е налице бартер по договора за строителство - доставка на СМР и отдаване под наем на ремонтирания обект. По чл. 130 ЗДДС данъчното събитие и за двете доставки настъпва на датата на по-ранното от тях. Вместо плащане на СМР е предадено ползването на обекта под наем. Отдаването под наем на обекта от касатора е доставка на услуга, като данъчното събитие е през м. 8.2007 г., когато обектът е бил отдаван под наем. По договора от 14.3.2006 г. за дата на данъчното събитие е посочена датата, на която са завършени СМР и започва ползването на обекта, поради което е приложим ЗДДС в сила от 1.01.2007 г. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Договорът с нотариална заверка на подписите не учредява вещно право на ползване за касатора, но е достатъчно достоверен, за да прехвърли в неговия патримониум фактическата власт върху завършения обект за срок от 5 години, както са се договори страните по т. 11 от договора от 14.3.2006 г. вместо плащане на цената на извършените СМР от 150 000 лв., включваща ДДС. Правилен е изводът на данъчните органи и съдът, че е налице бартер и по чл. 130, ал. 2 ЗДДС за дата на данъчното събитие се приема датата на по-ранната от тях. Правилно съдът е приел, че не е действал договор за наем между страните по договора за строителство, тъй като видно от анекса от 14.3.2006 г. сключения на същата договор за наем е прекратен, тъй като сключен договор за строителство между страните с нотариална заверка на подписите. Правилно съдът е отхвърлил възражението на касатора, че не е извършвал хотелиерска дейност предвид факта, че се е снабдил с удостоверение за категоризация на обекта, инсталирал е касов апарат с фискална памет за нуждите на същия обект и осъществяването на дейността е допустимо по т. 11 от договора за строителство. По сметка 703 - продажба на услуги на касатора за м. 8.2007 г. са отразени приходи от вила за отдих и доводът му, че не е доказано осъществяване на хотелиерска дейност от него в обекта и наличие на бартер е неоснователен. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,