Решение № 9378 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1897/2020 г.

Решение № 9378 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1897/2020 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. К., чрез проц. представител адв. М. Овагемова, против решение № 249/05 декември 2019 г., постановено по адм. д. № 251/2019 г. по описа на Административен съд С., в частта, с която е отхвърлена жалбата на Катевски. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението в обжалваната му част. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Н. К. против заповед № РД 15-1611/23 май 2019 г. на кмета на община С., с която е одобрено изменение на ПУП - ПРЗ за УПИ ІІІ - "За жилищно строителство и обществено обслужване", кв. 572, кв. "Б.", гр. С., като отпада УПИ ІІІ и се образуват УПИ ІІІ - "За жилищно строителство и обществено обслужване" и УПИ V - "За обществено обслужване", съгласно корекциите със зелен цвят на плана за регулация, както и застрояването, показано на плана за застрояване. Съдът е отменил заповедта, в частта й за ПУП - ПЗ и е отхвърлил жалбата на Катевски относно ПУП - ПР. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ, както и доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства. Това е довело до формираното на неверни правни изводи. В обжалвания съдебен акт правилно е прието от решаващия съд, че не е налице основанието на чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ за изменение на действащия план, но в разрез със закона е възприета тезата, че това не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Нещо повече - съдът е приел, че наличието на инвестиционно намерение може да замести липсата на "конкретика" в тази насока. Този извод е незаконосъобразен. Липсват мотиви на административния орган защо приема, че са настъпили съществени промени в обществено-икономическите условия, обуславящи изменението на ПУП. Такива не се съдържат нито в процесната заповед, нито в приложените документи от административната преписка, където само е маркирано, че ще се извърши такова изменение. Липсват и данни за промяна в устройствените условия, при които е одобрен действащия ПУП - ПР, обосноваващи неговото изменение. От приетата СТЕ се установява, че съгласно одобрения през 2009 г. ОУП на гр. С. - процесният УПИ ІІІ, кв. 572 по ПУП попада във "Високоетажна жилищна зона с комплексно застрояване", което напълно съответства на отреждането на имота по заварения ПУП. Извън пределите на служебното начало, съдът е направил извод за предполагаемата воля на издателя на акта, което е недопустимо. Основателно е възражението в касационната жалба, че след като съдът е установил, че обособяването на нова устройствена зона е незаконосъобразно, е следвало да отмени плана за регулация. Това логично следва от разпоредбата на чл. 110, ал. 3 ЗУТ, според която обособяването на нова устройствена зона е предвиждане по план за регулация, а не по план за застрояване. Изложените нарушения са достатъчни за отмяна на решението в обжалваната му част. За пълнота на изложението следва да се отбележи и основателността на възражението на касатора, че съдът не е съобразил неспазването на изискванията на чл. 108, ал. 2 ЗУТ. Проектът е бил одобрен, без да бъде придружен от планове за наличната подземна инфраструктура. Постановеният от компетентен орган административен акт е незаконосъобразен и като го е оставил в сила решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се уважи касационната жалба като основателна, а процесната заповед - отменена в обжалваната й част. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението, в обжалваната му част, като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на касатора следва да се присъдят направените в това производство разноски, доказани по своя размер и съобразно приложен списък - 670 лв за адвокатско възнаграждение и ДТ. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав