Решение № 5221 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1468/2017 г.

Решение № 5221 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1468/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 237, ал. 1, във връзка с чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадено от А. И. П. искане за отмяна на Решение № 4088/12.06.2015 г., постановено по адм. дело № 2825/2014 г. по описа на Административен съд - С. - град (АССГ), Решение № 5357/28.07.2015 г., постановено по същото дело и Решение № 10088/27.09.2016 г., постановено по адм. дело № 12011/2015 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, в онези техни части, които са неблагоприятни за молителя.

Молителят предявява искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК, поради нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. На първо место, твърди, че нови доказателства са: касационна жалба срещу решение № 4504/05.07.2013 г. по адм. дело № 5913/2012 г. по описа на АССГ и заключение на съдебна експертиза по същото дело, които установявали обстоятелството, че заповедта за възлагане на ревизия № РД-01-06/05.01.2010 г., въз основа на която е издаден обжалвания РА не съществува. Счита, че тези доказателства са от съществено значение за делото, тъй като с тях се установявало нищожност на издадения РА. На второ место, твърди, че по адм. дело № 2825/2014 г. по описа на АССГ са представени множество доказателства, изброени от т. 3 до т. 9 от искането му за отмяна, които не били обсъдени от първоинстанционния и касационния съд при повторното разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 2 от АПК, като счита, че са от съществено значение за делото и следва да се разгледат от настоящата инстанция. На трето место твърди, че ново доказателство, от значение за делото е благодарствено писмо от купувача по сделките "Виком ЛЛС" от 08.02.2008 г., приложено през м. 11.2016 г. по наказателна преписка № 21/2014 г. на Национална следствена служба.

Въз основа на тези доказателства, които счита за нови и от съществено значение за делото, претендира отмяната на Решение № 4088/12.06.2015 г. постановено по адм. дело № 2825/2014 г. по описа на Административен съд - С. - град, Р. № 5357/28.07.2015 г. постановено по същото дело и Решение № 10088/27.09.2016 г. постановено по адм. дело № 12011/2015 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, в онези техни части, които са неблагоприятни за него и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на надлежния съд.

В съдебното заседание пред настоящия състав на Върховния административен съд искането се поддържа от А. П., чрез упълномощени адвокати, а по същество се иска уважаването му.

Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - С. при Централно управление на Националната агенция за приходите, чрез упълномощен процесуален представител, оспорва искането за отмяна в представен по делото писмен отговор и в съдебното заседание пред настоящия съд, а по същество моли отхвърлянето му като неоснователно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Искането за отмяна е подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК, в срока по чл. 240 АПК, поради което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

С Решение № 4088/12.06.2015 г. постановено по адм. дело № 2825/2014 г. по описа на АССГ е отменен по жалба на А. И. П. Ревизионен акт (РА) № 2001003763/06.08.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 1550/15.10.2010 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, в частта относно определените задължения за ДДС в размер общо на 187 544 лева за данъчни периоди м. 12.2005 г. и м. 12.2006 г., във връзка с договор от 23.03.2005 г. с "Лева груп" ЕООД и договор от 01.12.2006 г. с "Лев корпорация" АД.

С Решение № 5357/28.07.2015 г. постановено по същото дело е оставена без уважение молбата на А. И. П. за допълване на Решение № 4088/12.06.2015 г. постановено по адм. дело № 2825/2014 г. по описа на АССГ.

Посочените решения са обжалвани с касационни жалби, съответно от директор на Дирекция "ОДОП" - С. и А. И. П., като с Решение № 10088/27.09.2016 г. постановено по адм. дело № 12011/2015 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение е:

• Отменено решение № 4088 от 12.06.2015 г. на Административен съд - С. град, постановено по адм. дело № 2825 по описа за 2014 г., в частта му, в която е отменен ревизионен акт № 2001003763/06.08.2010 г., потвърден с решение № 1550/15.10.2010 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, относно определените задължения за ДДС в размер на 5 000 лева за данъчен период м. 12.2005 г. във връзка с договор от 23.03.2005 г. с "Л. Г." ЕООД, както и в частта за разноските за сумата над 3 000,82 лева и вместо това е отхвърлена жалбата на А. И. П. против Ревизионен акт № 2001003763/06.08.2010 г., потвърден с решение № 1550/15.10.2010 г. на директора на дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, относно определените задължения за ДДС в размер на 5 000 лева и съответните лихви за данъчен период м. 12.2005 г. във връзка с договор от 23.03.2005 г. с "Л. Г." ЕООД.

• Оставено в сила решение № 4088 от 12.06.2015 г. на Административен съд - С. град, постановено по адм. дело № 2825 по описа за 2014 г., в останалата част.

• Отменено допълнително решение на Административен съд - С. град № 5357 от 28.07.2015 г., постановено по адм. дело № 2825 по описа за 2014 г., с което е оставена без уважение молбата на А. И. П. за допълване на решение № 4088 от 12.06.2015 г., постановено по същото дело, и вместо него е постановено допълване диспозитива на решение № 4088 от 12.06.2015 г. на Административен съд - С. град, постановено по адм. дело № 2825 по описа за 2014 г., както следва:

• Отменен ревизионен акт № 2001003763/06.08.2010 г., потвърден с решение № 1550/15.10.2010 г. на директора на дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, в частта на начислен ДДС за данъчни периоди м. октомври 2007 г. и м. януари 2008 г. по договор от 23.10.2007 г. с "ЕСТ" АД в общ размер на 228 180,17 лева и съответните лихви, както и в частта относно определените задължения за ДДС в размер на 10 500 лева за данъчния период м. декември 2007 г. върху получено възнаграждение в размер на 63 000 лв. по договор с "Л. К." АД от 03.01.2007 г. за образователни услуги.

• Отхвърлена жалбата на А. П. против РА № 2001003763/06.08.2010 г., потвърден с решение № 1550/15.10.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - С. при ЦУ на НАП, в останалата част.

• Оставена без разглеждане касационната жалба на А. П. против решение № 4088 от 12.06.2015 г. на Административен съд - С. град, постановено по адм. дело № 2825/2014 г. и прекратено производството по адм. дело № 12011/2015 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение и

• Страните осъдени за разноски, както следва: А. И. П. да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 11 170,95 лева, а Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. да заплати на А. И. П. сумата от 4 574,20 лева.

Настоящата инстанция намира, че процесната молба е с неправилно формулиран предмет, тъй като не е коректно посочено съдебното решение, чиято отмяна се иска. Извънредният способ за контрол по реда на чл. 237 и сл. от АПК е приложим единствено по отношение на влезли в сила съдебни актове. В случая молителят е посочил Решение № 4088/12.06.2015 г. постановено по адм. дело № 2825/2014 г. по описа на АССГ, което в частта оставена в сила с Решение № 10088/27.09.2016 г. постановено по адм. дело № 12011/2015 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение е благоприятен за него съдебен акт, както и Решение № 5357/28.07.2015 г. постановено по същото дело, което е отменено с Решение № 10088/27.09.2016 г., постановено по адм. дело № 12011/2015 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, поради което не може да се счита за влязъл в сила съдебен акт. Следователно извънредният способ за съдебен контрол по реда на чл. 237 и сл. от АПК в случая е приложим само по отношение на Решение № 10088/27.09.2016 г., постановено по адм. дело № 12011/2015 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, в частта, в която е отменено решение № 4088 от 12.06.2015 г. на Административен съд - С. град, постановено по адм. дело № 2825 по описа за 2014 г., като вместо него е отхвърлена жалбата на А. И. П. против РА № 2001003763/06.08.2010 г., потвърден с решение № 1550/15.10.2010 г. на директора на дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, в частта относно определените задължения за ДДС в размер на 5 000 лева и съответните лихви за данъчен период м. 12.2005 г. във връзка с договор от 23.03.2005 г. с "Л. Г." ЕООД, както и в частта, в която е допълнено решение № 4088 от 12.06.2015 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 2825 по описа за 2014 г., като е отхвърлена жалбата на А. И. П. против РА № 2001003763/06.08.2010 г., потвърден с решение № 1550/15.10.2010 г. на директора на дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, в частта относно определените задължения за ДДС за данъчни периоди от 01.12.2004 г. до 30.06.2008 г. и от 01.09.2008 г. до 31.01.2009 г.

Това решение, в посочените части, е предмет на разглеждане пред настоящата инстанция с подадената молба за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК, а именно - когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.

Отмяната по реда на чл. 237 - 244 от АПК е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, като хипотезите за това са изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК и не следва да бъдат прилагани разширително, тъй като въз основа на тях се посяга върху силата на присъдено нещо на съдебния акт. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които са значими спрямо спорното правоотношение и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото.

На първо место, видно от молбата, като нови писмени доказателства се сочат: касационна жалба от И. С. С., на длъжност главен юрисконсулт в отдел "Обжалване" към дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП срещу Решение № 4504/05.07.2013 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 5913/2012 г. по описа на АССГ, I-во отделение, 13-ти състав и заключение на извършена съдебна експертиза по адм. дело № 5913/2012 г. по описа на АССГ, I-во отделение, 13-ти състав, изготвено от К. Ц. Г.. Тези писмени доказателства не са приложени към искането за отмяна, но тъй като вече са били предмет на искане за отмяна, подадено от А. И. П., по което е постановено Определение № 12834/28.11.2016 г. по адм. дело № 6526/2016 г. по описа на ВАС, 5-членен състав на Първа колегия, могат да се приемат за служебно известни на съда. В същото време, искането за отмяна на влязло в сила решение по настоящото дело, поради нови доказателства, посочени в т. 1 и т. 2 от искането и искането за отмяна, по което е постановено Определение № 12834/28.11.2016 г. по адм. дело № 6526/2016 г. по описа на ВАС, 5-членен състав на Първа колегия се основават на едни и същи писмени доказателства, с твърдения за установяване на един и същ факт - липса на компетентност на възложилия ревизията за издаване на един и същ Ревизионен акт № 2001003763/06.08.2010 г., потвърден с решение № 1550/15.10.2010 г. на директора на дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за молителя А. И. П.. С посоченото определение, 5-членния състав на ВАС е приел, че по отношение на тези писмени доказателства като основание за отмяна не е изпълнена процесуалната предпоставка на чл. 240, ал. 2 от АПК, а именно да не са изтекли три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а отделно от това са изложени подробни доводи, че не са от съществено значение за делото, тъй като въз основа на тях не може да се установи твърденият от молителя факт за липса на компетентност на административния орган, възложил ревизията, въз основа на която е издаден обжалвания Ревизионен акт № 2001003763/06.08.2010 г., потвърден с решение № 1550/15.10.2010 г. на директора на дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП. Предвид, че настоящата инстанция напълно споделя изводите на 5-членния състав на ВАС, постановил Определение № 12834/28.11.2016 г. по адм. дело № 6526/2016 г. по описа на ВАС, че тези доказателства не са нови и не са от съществено значение за делото, счита, че не следва да преповтаря мотивите на посоченото определение.

На второ место, видно от молбата, като нови писмени доказателства се сочат доказателства, представени по адм. дело № 2825/2014 г. по описа на АССГ, с твърдения, че не са били обсъдени при постановяване на Решение № 10088/27.09.2016 г., постановено по адм. дело № 12011/2015 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, чиято отмяна, в неблагоприятните за молителя части се претендира.

Видно от съдебен протокол от 29.09.2014 г. по адм. дело № 2825/2014 г. по описа на АССГ, посочените в молбата за отмяна доказателства от т. 3 до т. 9 са приети като доказателство по делото, макар и с решението по делото да не са обсъдени от първоинстанционния съд с изключение на посочените по т. 4 и 5 от искането за отмяна, отнасящи се до частта от РА, с която са определени задължения за ДДС по договорите с "Лева груп" ЕООД и "Лев корпорация" АД.

Видно от мотивите на постановеното Решение № 10088/27.09.2016 г. по адм. дело № 12011/2015 г., съставът на първо отделение на ВАС е посочил, че представените от жалбоподателя писмени доказателства при повторното разглеждане на делото от една страна са недопустими с оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 2 от АПК, но също така от друга страна не обосновават различни правни изводи от тези приети от касационната инстанция относно наличието на облагаеми доставки, за които законосъобразно с РА са установени задължения за ДДС.

С оглед изложеното, настоящата инстанция счита, че документите, изброени от т. 3 до т. 9 от искането за отмяна и безспорно представени и приети като доказателство по делото в инстанционното производство, не са нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, независимо от доводите, които навежда молителя, че не са били обсъдени от съда при постановяване на съдебния му акт, чиято отмяна се претендира, тъй като тези доводи представляват касационни основания, които са преклудирани. Както се посочи по-горе, нормата на чл. 239, т. 1 от АПК визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната, като нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които са значими спрямо спорното правоотношение и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. В случая няма спор, че доказателствата са включени в доказателствения материал, поради което са били известни на съда и страните в инстанционното производство, поради което независимо, че не са обсъдени поотделно и в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, не представляват нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК.

Отделно от това, настоящата инстанция счита, че изброените под т. 3-т. 9 от искането доказателства не са от съществено значение за делото, тъй като не установяват релевантни за делото обстоятелства. Това е така, защото с РА, в потвърдената му част на А. П. е начислен ДДС във връзка с извършени от него облагаеми доставки на услуги по договори за консултации, търговско посредничество, предоставяне на обучение, и др., като спорен по делото е бил въпроса не дали услугите са извършени, за установяването на които обстоятелства са "новите" доказателства, а дали извършените услуги са освободени доставки или облагаеми такива, за които се дължи ДДС. П., че новите доказателства не са били от значение за изводите на съда, че доставките са облагаеми, същите дори и да бяха обсъдени поотделно и в съвкупност с останалите по делото доказателства, не биха обосновали различно разрешение на спорния предмет. В този смисъл е и извършената преценка на същите доказателства в решението на ВАС, чиято отмяна се иска, като съставът на първо отделение на ВАС е посочил в мотивите си, че представените доказателства, не обосновават различни правни изводи за необлагаемост на спорните доставки по договорите за услуги с изпълнител А. П..

На трето место, видно от молбата, като ново доказателство се сочи благодарствено писмо от "Вайком" ООД от 18.02.2008 г. до управителите на "Ест ти" АД и "Томеком" ООД, с което управителя на "Вайком" ООД изразява благодарността си до посочените дружества от екипа им и от г-н А. П. за тяхното похвално представяне по време на преговорите. С искането за отмяна не се конкретизира кое релевантно за спора обстоятелство се установява с това ново доказателство, а настоящата инстанция счита, че същото не е от значение за изхода на делото, тъй като от една страна с решението, чиято отмяна се иска е отменен ревизионен акт № 2001003763/06.08.2010 г., потвърден с решение № 1550/15.10.2010 г. на директора на дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, в частта на начислен ДДС за данъчни периоди м. октомври 2007 г. и м. януари 2008 г. по договор от 23.10.2007 г. с "ЕСТ" АД в общ размер на 228 180,17 лева и съответните лихви, поради което спорните по делото въпроси във връзка с начислен ДДС по договорите, сключени между А. П. и "Ест" АД са разрешени с влязло в сила решение благоприятно за молителя. От друга страна дори и да са изразени благодарности към екипа на дружествата и към А. П. от участието му при преговори, това обстоятелство не променя правните изводи на съда, че услугата по договора за търговско посредничество, сключени между А. П. и "Томеком" ЕООД не е освободена доставка на финансова услуга, а облагаема такива, за която законосъобразно с РА е начислен ДДС върху полученото възнаграждение по този договор. Посоченото благодарствено писмо не може да обоснове различни правни, че доставката услуга по договора за търговско посредничество, сключени между А. П. и "Томеком" ЕООД е освободена доставка на финансова услуга, поради което и това доказателство не е от значение за делото.

При липса на нови и от съществено значение за делото доказателства, искането на А. И. П. за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на неблагоприятната за него част от влязло в сила Решение № 10088/27.09.2016 г., постановено по адм. дело № 12011/2015 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

При този изход на спора, основателно е искането за разноски на ответника по молбата за отмяна, поради което и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, А. И. П. следва да бъде осъден да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия