Решение № 11947 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10212/2009 г.

Решение № 11947 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10212/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 237, във връзка с чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Валентин Богданов Костадинов в качеството му на ЕТ "Валентин Костадинов - Пингаров", с. Кулата, Благоевградска област, чрез адв. Гебова, за отмяна на влязло в сила Решение № 1305 от 10.02.2005 г. по адм. дело № 4173/2004 г. на Върховния административен съд, I отделение. С посоченото решение е оставено в сила Решение № 475 от 23.02.2004 г. по адм. дело № 236/2003 г. на Благоевградския окръжен съд. Искането за отмяна е с правно основание чл. 239, т. 1 АПК - наличие на ново писмено доказателство. Като доказателство към молбата се представя фотокопие на присъда № 353 от 18.09.2006 г. по н. о. х. дело № 47/2005 г. на Благоевградския окръжен съд. В молбата се посочва, че с влязлата в сила на 27.01.2009 г. присъда молителят е оправдан по повдигнатите обвинения за извършени престъпления по чл. 311, ал. 1 вр. чл. 26 и чл. 20, ал. 3 НК, изразяващи се в умишлено склоняване на служители във фирмата му да съставят официални документи - 24 бр. ЕАД, като в клетка 47 са удостоверили неверни обстоятелства, изразяващи се в многократно намаляване на дължимите митни сборове и създаване на реални условия те да бъдат гарантирани пред Митница Кулата и Митническо бюро Суходол към Митница "Аерогара София" с намалена банкова гаранция в размер на 30 000 лв. с цел да бъдат използвани като доказателство за тези обстоятелства. Молителят твърди, че представената оправдателна присъда е от съществено значение за правилното решаване на делото, иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответниците - Митница Кулата, Регионална митническа дирекция гр. София и ЕТ "Спиро Михайлов-Михаела 95", не вземат становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на I колегия, след като обсъди наведеното отменително основание и доводите на страните, приема следното: Искането за отмяна е подадено в рамките на срока по чл. 240 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска, Върховният административен съд, I отделение, е оставил в сила Решение № 475 от 23.02.2004 г. постановено по адм. д. № 236/2003 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отхвърлена жалба на ЕТ "Валентин Костадинов - Пингаров" срещу постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 65 от 22.10.2002 г. на началника на Митница Кулата, потвърдено с Решение № В-19 от 06.03.2003 г. на директора на РМД - гр. София. С посоченото постановление молителят е задължен заедно с ЕТ "Спиро Михайлов - Михаела 95 " да заплатят определена сума 32 790 лева представляващи съгласно чл. 202 от ЗМ : ДДС, акциз и дължима лихва. Съдът, за да отхвърли жалбата срещу постановлението, се е мотивирал с това, че ЕТ "Валентин Костадинов - Пингаров" е отговорно лице за режима "транзит" по процесния внос на кафе - 24 000 кг, митническият режим не е приключен по нормативно установения ред, поради което едноличният търговец носи отговорност за възникналите вносни митни сборове заедно с превозвача. Не се е споряло по делото, че режимът на транзит се приключва когато стоките и необходимите документи се представят определеното митническо учреждение - в случая МБ - Суходол. С представената от молителя влязла в сила присъда на която се позовава в искането си за отмяна, същият е признат за невинен по обвинението, че като съучастник - подбудител е удостоверил неверни обстоятелства в митническите декларации, изразяващи се в многократно намаляване на дължимите митни сборове и е оправдан по обвинението по чл. 311, ал. 1 вр. с чл. 26 НК, вр. с чл. 20, ал. 3 НК. По своя характер отмяната съставлява извънреден способ за защитата срещу порочни съдебни актове. Тъй като тя е насочена срещу стабилитета на съдебния акт, нейното приложение е строго определено от АПК и тя не може да се прилага разширително. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. За да бъдат основание за отмяна по смисъла на цитирания текст, новите обстоятелства или новите писмени доказателства трябва да са от съществено значение за делото. Не са основание за отмяна обстоятелства или доказателства, установяващи факти, неотносими към предмета на спора. В настоящия случай представеното ново писмено доказателство - оправдателна присъда, няма значение за решаване на спора по делото, тъй като няма отношение към качеството на жалбоподателя като отговорно лице по режима "транзит" и на ЕТ " Спиро Михайлов - Михаела 95 " като превозвач на 24 000 кг. сурово кафе, поради това че транзитната операция не е приключила по установения ред вследствие на което са нарушени разпоредбите на чл. 98 от ЗМ и чл. 237, ал. 1 от ППЗМ. Извършването или неизвършването на документно престъпление от молителя във връзка с дейността му като гарант, какъвто е предметът на установяване в наказателното производство, не променя обстоятелството, че молителят в качеството си на едноличен търговец не е представил в митническо бюро - Суходол за митническо оформяне и приключване на режим транзит на 24 000 кг. сурово кафе. Безспорно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, която е аналогична на разпоредбата на чл. 222 от ГПК (стар ) намиращ приложение по силата на чл. 144 от АПК, задължава съда да се съобрази с влязлата в сила присъда, но това не е безусловно и във всички случаи. Присъдата ще следва да бъде ценена по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК само тогава когато е налице тъждество между деянието, предмет на присъдата и елементите на административния акт, който е предмет на разглеждане в съдебното производство по оспорването му. В конкретния случай такова тъждество липсва. Постановлението за принудително събиране на публични държавни вземания № 65 от 22.10. 2002 г. е свързано със задълженията на молителя за заплащане на дължимото ДДС, акциз и лихви заради непредставяне за митническо оформяне и приключване на режим "транзит" на 24 000 кг. сурово кафе (внесената стока не е била манифестирана в получаващата митница и е била отклонена от митнически надзор), а предмет на присъдата е неизвършване на престъпление по чл. 311 от НК по повод обвинение свързано с удостоверяване на неверни обстоятелства в митнически декларации, изразяващи се в многократно намаляване на дължимите митнически сборове. С оглед изложеното се налага изводът, че влязлата в сила присъда на Благоевградския окръжен съд няма качеството на ново писмено доказателство или на ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК и направеното въз основа на нея искане за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 АПК на влязлото в законна сила решение на Върховния административен съд и оставеното в сила с него решение на Благоевградския съд е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Предвид изложеното не са налице основания за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 от АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, I колегия,