Решение № 4685 от 3.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "БТС" ЕООД, подадена чрез адвокат Пенчева срещу решение 229/09.08.2022г., постановено по адм. дело 432/2022г. по описа на Административен съд - Велико Търново. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи подадената жалба. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски. Ответникът Директорът на дирекция ОДОП гр. Велико Търново при ЦУ на НАП взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски. Постъпила е и частна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново срещу определение 427/14.09.2022г., постановено по адм. дело 432/2022г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е оставена без уважение молба на Директора на Дирекция ОДОП Велико Търново за допълване на Решение 229 / 09.08.2022г. в частта за разноските. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и за основателност на частната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е събрал необходимите за установяването на правно релевантните факти доказателства, които е анализирал и е установил фактите. Въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Противно на оплакванията на жалбоподателя, Отказът на правото на приспадане на данъчен кредит за процесните доставки е подробно мотивиран на основание чл. 70 ал. 1 т. 4 ЗДДС, съгласно която разпоредба правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил. Разпоредбата на чл. 70 ал. 1 ЗДДС е императивна като изключенията от нея са изрично предвидени в ал. 2 на чл. 70 ЗДДС и в конкретната хипотеза на т. 1 на чл. 70 ал. 2 ЗДДС, където е изрично е посочено, че за придобитите леки автомобили може да се ползва данъчен кредит, само ако превозните средства по ал. 1 т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба. Осъществяваната от дружеството дейност е товарен автомобилен транспорт. Така от значение не е предназначението на лекия автомобил или начина на ползването му, а само и единствено за посочените в чл. 70 ал. 2 т. 1 ЗДДС дейности. В конкретният случай обосновано органите по приходите и съдът са приели за недоказани обстоятелствата за наличие на изключение от общото правило и правилно е отказано да се признае правото на данъчен кредит за покупката на лекия автомобил и последващите разходи за експлоатацията му, тъй като лекият автомобил не се ползва за специфичните дейности, определени в чл. 70 ал. 2 т. 1 ЗДДС. Не е налице изключението по чл. 70 ал. 2 т. 1 ЗДДС, тъй като не е доказано процесният лек автомобил да се използва единствено за отдаване под наем. От събраните по делото писмени доказателства не е установен фактическият състав на договора за наем липсват доказателства/ протоколи/ за преминаване владението върху вещта, евентуално място на предаване, липсват плащания и фактури за наемна цена. Установено е, че лекият автомобил не се ползва за икономическата дейност на дружеството, а за лични нужди на управителя. От събраните по делото писмени доказателства по несъмнен начин е установено, че е налице фиктивен договор за наем с цел отклонение от данъчно облагане. При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Частната жалба срещу Определение от 14.09.22г. на АС Велико Търново, с което е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските с правно основание чл. 248 ГПК е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в предвидения от закона срок, разгледана по същество е основателна. С Решение от 09.08.2022г. на АС- Велико Търново е потвърден изцяло ревизионен акт на орган по приходите В.Търново. В съдебното производство по обжалване на ревизионни актове по реда на чл. 156 и сл. ДОПК, разноските, представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство и защита от юрисконсулт се определят на основание чл. 161 ал. 1 ДОПК. Съгласно чл. 161 ал.1 ДОПК на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Тази норма определя размера на възнаграждението за процесуално представителство и защита в процеса по ДОПК, в размерите, предвидени за защита от един адвокат. Страните в съдебното производство по чл. 156 и сл. ДОПК, са равнопоставени и разграничение в размера на възнаграждението за защита от юрисконсулт в зависимост от страната по делото, би нарушило принципа за равенството им в процеса. Предвид това, основателни са съображенията на частния жалбоподател, че в случая се явява приложима Наредбата 1/09.07.04г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Обжалваното определение следва да бъде отменено, а на ответника следва да се присъди допълнително юрисконсултско възнаграждение в съответния размер, съобразен с материалния интерес по делото, а именно 1 276, 71 лв. за първата инстанция. Предвид изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение и за касационната инстанция, определено съобразно обжалвания материален интерес, а именно в размер на 1 436, 71 лв. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,