Решение № 49 от 22.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2749/2019 г.

Решение № 49 от 22.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2749/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 303 и следващите от ГПК. Образувано е по молба вх. № 5177653/2.11.18 на М. А. М. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение от 20.03.14 по г. д. № 55420/12 на СРС, 38 с. - с което молителят е осъден да плати на основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 284, ал. 2 ЗЗД сумата 7398 лв. – получена от него като пълномощник на Х. Х. цена на недвижим имот, ведно със законната лихва, считано от 22.11.12 г. до окончателното изплащане. Сочи се, че при решаването на делото не е била съобразена декларация от упълномощителя Х. Х., с която той заявява, че на 22.12.11 г. е получил от М. М. всички пари от продажбата. Излагат се твърдения, че, макар в хода на производството молителят винаги да е твърдял, че сумата е била отчетена, не е могъл да представи документа, тъй като опитите му да го открие били неуспешни. Намерил го едва през м.08.18 - след продажбата на негов имот в [населено място], при разчистването му за предаване на владението – при внимателен преглед на съхранявани в картонени кутии документи. Касае се за пропуск, който не е резултат нито от процесуално нарушение на съда, нито от небрежност на страна да попълни делото с доказателства, а на обективна невъзможност да се установи действителното правно положение. Налице е новооткрит факт, който, ако е бил известен, би могъл да бъде включен по делото, тъй като е съществувал към момента на приключване на устните състезания. Ответната страна Е. П. А. оспорва молбата – в това число с твърдения, че представеният документ не съставлява такъв по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК /не отговоря на изискването да не е бил известен на молителя (по негово твърдение той е знаел за тази декларация) и да не е могъл дa се снабди с него (документът е бил при него, но за откриването му е било необходимо по-внимателно търсене)/, а изявленията на самия молител във връзка със съществуването му са противоречиви /в отговора на исковата молба по г. д. № 5542/12 е отразено, че не е и мислил, че ще трябва да иска някакъв документ за парите, които продавачът е получил от него, а сега се твърди, че е разполагал с такъв, но не е могъл да го намери/. Претендира разноски. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира от фактическа страна следното: С влязло в сила на 20.01.16 г. решение от 20.03.14 по г. д. № 55420/12 на СРС, 38 с., М. А. М. е осъден да плати на Е. П. А. /в качеството й на наследник на Х. П. Х. / сумата 7398 лв. - получена от ответника в качеството му на пълномощник на продавача Х. Х. цена на недвижим имот /гараж в [населено място]/ по договор за покупко-продажба, останала неотчетена на упълномощителя, ведно със законната лихва, считано от 22.11.12 до окончателното изплащане, и съответни разноски. С молбата за отмяна на горепосоченото решение е представена декларация от 12.12.11 г. от Х. П. Х. /чийто е и положеният под текста й подпис - съгласно заключението на графологичната експертиза/, в която същият е заявил, че е получил всичките пари и от продажбата на гаража в [населено място] лично от приятеля си М. М., на когото има пълно доверие. Отразил е и, че ако М. го надживее, с този документ следва да получи необходимите суми от посочена сметка в банка Societe Generale Експресбанк за разноски за погребението му, като подобна декларация получава и от него в случай, че го надживее. През 2018 г. /между 15 и 19 август/, при среща на молителя със свидетелката М. Н., той й казал, че е продал къщата си във вилната част на В., и я е повикал да му помогне, за да разчисти вещите. Докато разглеждала кашоните с книги, тя видяла, че в кутия от обувки имало много документи, вкл. декларация, в която М. и негов приятел си били разменили права. Попитала молителя това не му ли трябва, а той отвърнал, че "вече си е заминал". При така установените фактически обстоятелства, съдът намира от правна страна следното: Молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да станат известни при решаването му или с които страна не е могла да се снабди своевременно. Под нови обстоятелства законът разбира факти от действителността, които имат значение на юридически или доказателствени факти спрямо спорното правоотношение. Фактите трябва да са нови – т. е. да не са били вече включени във фактическия материал на делото, докато е било висящо. Те трябва да са новооткрити /а не нововъзникнали/ - т. е. такива, които, ако са били известни, са могли да бъдат включени към делото, защото са съществували към деня на приключване на тези устни състезания, след които решението е влязло в сила; именно понеже не са били взети предвид, решението на съда е обективно неправилно. От текста на разпоредбата е видно, че се касае за средство за защита, което може да се използва срещу тези неправилни решения, при които неправилността се дължи на непълнота на фактическия или доказателствения материал, разкрита след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната – т. е. този способ брани страната срещу неправилност, дължаща се на невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Хипотезата е налице, когато заинтересуваната страна не е знаела за обстоятелството от съществено значение за делото, съществуващо към момента на приключване на устните състезания по делото, приключило с влязло в сила решение, или, макар и да е знаела за това обстоятелство, не е била в състояние да се снабди с документа, който го удостоверява. В случая не се касае за подобна хипотеза. От събраните по делото доказателства не се установява молителят да не е бил в състояние да се снабди с представената с молбата за отмяна декларация по причина извън евентуална му небрежност. Безспорно декларацията е била в негово държане към момента на разглеждане на г. д. № 55420/12 на СРС и непредставянето й по същото е било в резултат единствено на небрежността му–доколкото не я е съхранявал на място и по начин, които да му дадат възможност да я намери и представи при необходимост. Показанията на разпитаната свидетелка също не установяват наличие на причина за непредставянето, стояща извън волята и възможностите на молителя. Доколкото те касаят откриването на декларацията, свидетелстват единствено за това, че тя се е намирала в кутия, съхранявана в продаден през 2018 г. имот на М. М.; от отговора му на зададен от свидетелката въпрос дали декларацията ще му трябва – че неговият приятел вече си е заминал - не се установява молителят дори да е бил изненадан от намирането на декларацията, да я е търсил, да не е знаел къде е и да не е могъл да я намери. При това положение не е проведено пълно главно доказване на факта, че М. М. не е бил в състояние да се снабди с представения с молбата за отмяна документ, който удостоверява изпълнение на задължението му да отчете процесната сума. Предвид всичко изложено по-горе не е налице ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303 ал т. 1 ГПК, което да обуслови отмяна на влязлото в сила решение по г. д. № 55420/12 на СРС. С оглед на това молбата за отмяната му е неоснователна и следва да се остави без уважение, а на ответната страна се присъдят направените пред ВКС разноски в размер на 800 лв. платен адвокатски хонорар на основание чл. 78 ГПК. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,