Решение № 7296 от 19.7.2022 г. на ВАС, VII о.

Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Агенция Пътна инфраструктура (АПИ) срещу решение 1423 от 07.03.2022 г. по адм. д. 11884/2021 г. на Административен съд София-град, изменено в частта му за разноските с определение 2765 от 05.04.2022 г. по същото дело. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на АПИ срещу решение за определяне на финансова корекция РД-02-14-993/17.11.2021 г. /датата погрешно посочена като 07.11.2021 г./ на ръководителя на Националния орган (НО) по Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A Румъния - България 2014 - 2020, по Проект ROBG-375 "Dolj-Montana: Joint steps for better connectivity, /Общи действия за по-добра свързаност/, изпълняван от Агенция Пътна инфраструктура, съфинансиран по Програмата ИНТЕРРЕГ V-А Румъния - България 2014 - 2020, за определена на Агенция Пътна инфраструктура финансова корекция в размер 5% от допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЕСИФ/ (2 660 674,35 евро с ДДС) по Договор за възлагане на обществена поръчка РД-33-15/10.12.2019 г. на стойност 4 425 000 без ДДС (5 310 000 лева с ДДС или 2 715 01,53 евро с ДДС), сключен с ВДХ АД. В жалбата са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Съдът изцяло е кредитирал мотивите на административния орган, без да обсъди доводите на касатора, като не е изложил мотиви относно вътрешното си убеждение. Решението не кореспондира с фактическата обстановка по случая, тъй като е прието, че по отношение на длъжността Координатор за безопасност и здраве /КБЗ/ е поставено от касатора изискване за висше образование строителен инженер или строителен техник, докато в документацията такова изискване реално няма, а има само изискване на професионална квалификация завършен курс за КБЗ или еквивалент. Такава констатация липсва в обжалваното Решение на Националния орган. Поддържа, че качественото изпълнение на ремонт на път, какъвто е предметът на процесната поръчка е възможно само от технически правоспособни лица, запознати със същността на самото строителство, с терминологията, последователността на изпълнение и причинно-следствените връзки на процесите на строителство. За описаните качества, е необходимо техническите лица да имат необходимото образование, завършено в съответното акредитирано висше учебно заведение, съгласно чл. 229, ал. 3 от ЗУТ. Тази разпоредба е с по-нова редакция, поради което е приложима вместо чл. 163а, ал. 2 от ЗУТ. В съдебното решение не е обсъдено приложението на чл. 229 от ЗУТ, чиито хипотези са различни от тези по чл. 163а от ЗУТ. С оглед обществената значимост на предмета на обществената поръчка, поставените изисквания към участниците са съобразени със ЗОП и ЗУТ и не са дискриминационни. Констатираните нарушения не представляват нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент на ЕС 1303/2013г. С предположения не може да бъде доказвана вреда под формата на претърпяна загуба, която следва реално да е настъпила в патримониума на кредитора в резултат на виновно поведение на длъжника. Следователно налагането на финансова корекция на касатора в размер на 5% от допустимите разходи по обществената поръчка е неоснователно. В съдебно заседание се представлява от юрк. Борисов, който поддържа жалбата. Претендира разноски. Ответната страна - ръководителят на Националния орган на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V- А Румъния България 2014-2020 г. към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, в съдебно заседание не се представлява. Представя писмен отговор чрез юрк. С. Димитрова, с доводи за неоснователност на жалбата. Не са налице наведените в нея касационни основания. Правилно е приел съдът, че дейностите заложени за осъществяване от ключовите експерти, вкл. и ръководителя на екипа, могат да бъдат осъществявани от лица с образование по-ниско от висше и в посочените области, които имат необходимия професионален опит, свързан с предмета на поръчката или съобразена с него област или специалност. Поради това изводът на съда, че поставеният критерий за висше образование е ограничителен и е довел до нарушаване на принципите на свободната конкуренция, възпрепятствайки участието на потенциалните кандидати, които разполагат с технически правоспособни лица със средно образование, но технически компетентни да изпълняват проекта и да участват в обществената поръчка, е правилен. След като законодателят е преценил, че функциите на технически ръководител може да се изпълняват еднакво ефективно и качествено от всички посочени в чл. 163а, ал. 2 и 4 от ЗУТ лица, то поставеното от възложителя на обществената поръчка допълнително изискване за образователно-квалификационна степен в сравнение с нормативно заложеното такова, се явява необосновано ограничително. Неоснователно е посоченото в касационната жалба, че преценката на възложителя дали да заложи определено изискване към участниците или не и какъв да бъде конкретно неговия обхват и съдържание от оперативна самостоятелност, е в неговата оперативна самостоятелност. В чл. 163а от ЗУТ императивно са определени изискванията спрямо техническите ръководители на строежите. Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 163а от ЗУТ касае технически правоспособните лица, които имат правомощия да извършват техническо ръководство на строежите, докато нормата на чл. 229 от ЗУТ визира технически правоспособните лица, които могат да извършат проучвателни, проектантски, контролни, строителни и надзорни дейности. Посочва, че разпоредбата на чл. 163а от ЗУТ е специална, а чл. 229 от ЗУТ е обща разпоредба, поради което приложима е специалната. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Обосновано съдът е приел, че оспорения акт на ръководителя на Националния орган на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V- А Румъния България 2014-2020 г. към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който е наложена финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по договор за възлагане на обществена поръчка от 10.12.2019 г., на стойност 4 425 000 лв. без ДДС, сключен с акционерно дружество ВДХ АД, е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Законът е допуснал според нормата на чл. 163а, ал. 1 и 2 от ЗУТ, строежите да се извършват от технически правоспособни лица, с висше образование от акредитирано висше училище с квалификация строителен инженер, инженер или архитект, както и лица със средно образование с четиригодишен квалификационен курс на обучение и придобита професионална квалификация в областите Архитектура и строителство и Техника. Правилно Националният орган и първоинстанционният съд са приели, че с така поставените допълнителни изисквания за висше образование и професионална квалификация, възложителят е нарушил разпоредбите на чл. 2, ал. 2 от ЗОП и чл. 59, ал. 2 от ЗОП, тъй като тези изисквания не съответстват на предмета, стойността и обема на поръчката и създават предпоставки за необосновано ограничаване на конкуренцията. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, против съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество е неоснователна. Процесното решение за налагане на финансова корекция е постановено на основание чл. 73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 9, във връзка с § 5, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ и § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Наредбата), § 2, т. 2.1, част Национален орган, т. 3, б. к и § 2, т. 2.3, б. А, т. 1 от Меморандума за изпълнение договорености между държавите-членки, участващи в програмата ИНТЕРРЕГ V-А Румъния-България (ратифициран със закон, ДВ, бр. 16 от 2016 г.) във връзка с раздел І, т. 1, б. б и т. 3 от заповед РД-02-14-911/21.10.2021 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Проведена е обществена поръчка чрез открита процедура по смисъла на чл. 18, ал. 1, т. 1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ по обособени позиции с предмет Изпълнение на строително-монтажни работи на два проекта, финансирани по Програмата ИНТЕРРЕГ V-А Румъния-България 2014-2020 по обособени позиции: - Обособена позиция 2: Проект ROBG-375 Основен ремонт на път ІІ-81 Костинброд-Берковица-Монтана от км.86+289 до км 94+000, област Монтана. За обществената поръчка са получени 5 оферти, като един участник е отстранен на основание чл. 107, т. 2, б. а от ЗОП, тъй като ценовото му предложение не отговаря на предварително обявените условия. В резултат на процедурата е сключен договор за възлагане на обществена поръчка. В постъпил сигнал за нередност 99-00-3-211/05.10.2020 г. е описано следното нарушение: Във връзка с технически и професионални способности по чл. 63 от ЗОП възложителят поставя изискване към участниците в процедура, за всяка обособена позиция поотделно, да разполагат с персонал и/или с ръководен състав с определена професионална компетентност за изпълнението на поръчката, включващ най-малко: 1. Ръководител на строежа /1 брой/ - професионална квалификация /висше образование в специалностите Транспортно строителство или Пътно строителство или Строителство на сгради и съоръжения или Промишлено и гражданско строителство или еквивалентна; 2. Технически ръководител по част Пътни и асфалтови работи 1 брой: висше образование по специалност Транспортно строителство или Пътно строителство или еквивалентна специалност; 3. Технически ръководител по част Конструктивна 1 брой висше образование в специалност Строителство на сгради и съоръжения или Промишлено и гражданско строителство или Транспортно строителство или Пътно строителство или Строителство на транспортни съоръжения или Железопътно строителство или еквивалентна специалност; 4. Технически ръководител по част Геодезия 1 брой висше образование по специалност Геодезия, фотограметрия и картография или Земеустройство, или Геодезия или Маркшайдерство и геодезия или еквивалентна специалност; 5. Координатор Безопасност и здраве /КБЗ/ 1 брой професионална квалификация със завършен курс за КБЗ или еквивалент. За всички посочени позиции е предвидено и изискване за специфичен опит участие в екип, свързано с извършване на ръководство или на съответните дейности /посочени по-горе/ в минимум един изпълнен обект за ново строителство и/или реконструкция, и/или преустройство, рехабилитация, основен ремонт на автомагистрали и/или на пътища от Републиканската пътна мрежа /РПМ/ и/или на улици или на пътища от ОПМ, пътни съоръжения към тях в страната или на пътища или пътни съоръжения към тях с еквивалентни характеристики извън страната. Органът е приел, че съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗОП възложителите могат да използват спрямо кандидатите само критерии за подбор, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката. Видно от изискванията за изпълнение на прякото техническо ръководство съгласно чл. 163а, ал. 1 от ЗУТ, възложителят поставя условие за осигуряване на технически правоспособни лица по отделни части (в това число пътни и асфалтови работи, конструктивна и геодезия) с определени изисквания към образователна степен, специалност и специфичен опит. Във връзка с образователната степен изискването за лицата, които следва да осъществяват техническото ръководство на строежа като технически ръководители по отделните части, е да притежават висше образование по съответната техническа специалност. Това изискване е в противоречие с чл. 163а, ал. 2 от ЗУТ относно определението за техническа специалност. Според органа, поставеното изискване е в противоречие с чл. 163а, ал. 2 от ЗУТ относно определението за техническа правоспособност на лицата, които могат да извършват техническо ръководство на строежите. Минималното изискване към образователната степен на лицата, които имат техническа правоспособност да осъществяват техническо ръководство на строежите е средно образование с четиригодишен курс на обучение и поставянето на изискване за по-висока образователна степен нарушава разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗОП. Поставените изисквания за образованието на ръководител строеж са неправомерни, като съображенията за това се извличат от предмета на дейност, свързан със строителството, при което са относими разпоредбите на ЗУТ. При условие, че специалният закон определя компетентността на лицата в строителството, стесняването на техния кръг обуславя наличието на ограничително условие. Органът е приел, че гаранция за възложителя за постигане на качество и висок резултат е именно наличният професионален опит, продължителността на същия и броят качествено изпълнени услуги със сходен или идентичен предмет, а не притежаваната от лицето образователна степен. Посочвайки, че необходимата за изпълнение на длъжността образователна степен е нормативно регламентирана, органът е направил извод, че залагането от възложителя на образователна степен, която не се изисква от закона е ограничително, като сложността и обемът на поръчката предполагат евентуално завишени изисквания за опит, но не и за по-висок ценз или степен на квалификация. С въведеното от възложителя изискване за професионална квалификация за "ръководител на строежа", Технически ръководител по части Пътни и асфалтови работи, Конструктивна, Геодезия, са определени конкретни специалности, в сферата на които следва да е придобито образованието. Доколкото предметът на обществената поръчка е свързан със строителство, то безспорно, както сочи и административния орган, относими са разпоредбите на ЗУТ, който като специален закон определя компетентността на лицата в строителството. Съгласно чл. 163а, ал. 1 от ЗУТ, строителят е длъжен да назначи по трудов договор технически правоспособни лица, които да извършват техническо ръководство на строежите. В чл. 163а, ал. 2 от ЗУТ е предвидено, че технически правоспособни са лицата, получили дипломи от акредитирано висше училище с квалификация "строителен инженер", "инженер" или "архитект", както и лицата със средно образование с четиригодишен курс на обучение и придобита професионална квалификация в областите "Архитектура и строителство" и "Техника". В относимата към процесния случай разпоредба на чл. 163а, ал. 4 от ЗУТ е предвидено, че техническият ръководител е строителен инженер, архитект или строителен техник, който ръководи строителните работи и осигурява изпълнение на отговорностите по чл. 163, ал. 2, т. 1 - 5, а за строежите по чл. 14, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите - и отговорностите по чл. 168, ал. 1 и по чл. 169б, ал. 1. Други технически правоспособни лица по ал. 2 могат да осъществяват специализирано техническо ръководство на отделни строителни и монтажни работи съобразно придобитата им специалност и образователно-квалификационна степен. Съгласно чл. 163, ал. 2 от ЗУТ, строителят носи отговорност за: изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни книжа и с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 от ЗУТ, както и с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка. Тази разпоредба, приложима във връзка с чл. 163а, ал. 4 от ЗУТ е приложима към условията за длъжността Координатор за безопасност и здраве. По отношение на изискването към длъжността Координатор за безопасност и здраве за квалификация завършен курс КБЗ, то същото е отново ограничително. Както е посочено в първоинстанционното съдебно решение, съгласно чл. 163а, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗУТ, техническият ръководител е строителен инженер, архитект или строителен техник, тоест функциите на КБЗ в хипотезата на чл. 5, ал. 3, т. 2 от Наредба 2/2004 г. когато те са възложени на технически ръководител могат да се изпълняват от строителен инженер, строителен техник или архитект и без допълнителна специална КБЗ квалификация. Органът е посочил, че условията, на които следва да отговарят техническите ръководители са нормативно установени в разпоредбата на чл. 163а от ЗУТ, цитирана по-горе, като съгласно ал. 4 от същата разпоредба, техническото ръководство на строеж може да се осъществява не само от архитекта и строителния инженер, но и от строителния техник, т.е. лице със средно образование с четиригодишен курс на обучение и придобита квалификация в област на професионалното образование Архитектура и строителство. Видно от изложеното, с поставеното изискване за образователна степен - висше образование, бенефициерът действително е нарушил разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, тъй като изискването не е нормативно предвидено, не съответства на стойността, сложността и обема на поръчката и води до необосновано ограничаване на конкуренцията, защото изключва възможността технически ръководители да бъдат лица със средно образование съобразно изискването на чл. 163а, ал. 1 от ЗУТ. Правилно е установено от административния орган нарушение по чл. 2, ал. 2 от ЗОП, поради въведения критерий за подбор на техническите и професионални способности на участниците. Както е посочил органът, извършеното нарушение попада в легалната дефиниция за нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета, доколкото нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасяне на вреда на бюджета, като няма изискване да се доказа точно финансово изражение. Съгласно чл. 2, т. 36 от посочения Регламент (ЕС) 1303/2013 г., нередност означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Констатираното нарушение представлява нередност по т. 11, буква а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности - отнасящи до използване на критерии за подбор, които не са дискриминационни по национален /регионален/ местен признак, но водят до ограничаване на достъпа на кандидатите или на участниците до разглежданата процедура за възлагане на обществена поръчка. Посочени като нарушени разпоредби на националното законодателство са чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 от ЗОП, както и чл. 59, ал. 2 от ЗОП. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗОП, обществените поръчки се възлагат в съответствие с принципите на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално тези за свободно движение на стоки, свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги и взаимно признаване, както и с произтичащите от тях принципи на: 1. равнопоставеност и недопускане на дискриминация; 2. свободна конкуренция; 3. пропорционалност; 4. публичност и прозрачност. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗОП, при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. В чл. 59, ал. 1 от ЗОП е предвидено, че възложителят може да определи по отношение на кандидатите или участниците критерии за подбор, които се отнасят до: 1. годността (правоспособността) за упражняване на професионална дейност; 2. икономическото и финансовото състояние; 3. техническите и професионалните способности. Според чл. 59, ал. 2 от ЗОП, възложителите могат да използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по този закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката. Поставените критерии трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката. Когато обществената поръчка има обособени позиции, критериите за подбор за всяка от обособените позиции трябва да съответстват на предмета, стойността, обема и сложността на съответната позиция. При определяне на финансовата санкция е съобразено, че проектът в изпълнение на който е сключена обществената поръчка е финансиран не само от Европейския фонд за регионално развитие, но и от националния бюджет. Възоснова на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ, в приложимата към датата на издаване на акта редакция - изм. и доп. ДВ, бр. 52 от 9 Юни 2020 г., финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция на следните основания: 9. (нова - ДВ, бр. 85 от 2017 г.) за нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. Съгласно чл.1, ал.1 от ЗУСЕСИФ, отново в приложимата му към процесния акт редакция изм. и доп., ДВ, бр. 85 от 24 Октомври 2017 г., този закон определя: 1. националната институционална рамка за управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, наричани по-нататък "ЕСИФ"; 2. реда за предоставяне на финансова подкрепа чрез безвъзмездна финансова помощ; 3. специални правила за определяне на изпълнител от бенефициент на безвъзмездна финансова помощ; 4. правилата за верифициране и сертифициране на допустимите разходи и за извършване на плащанията и на финансовите корекции. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ (доп. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.) средствата от ЕСИФ по смисъла на този закон са средства от Европейския фонд за регионално развитие /ЕФРР/, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, предоставени по програми на Република България. За средства от ЕСИФ се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране. Според ал. 3 на чл. 1 от ЗУСЕСИФ, за режима на сметките за средствата от ЕСИФ, както и за финансовите взаимоотношения при управлението на средствата от ЕСИФ се прилага Законът за публичните финанси. Имайки предвид цитираните разпоредби, на отмяна подлежи единствено финансовата подкрепа от ЕФРР и националното съфинансиране, като съгласно чл. 72, ал. 5 от ЗУСЕСИФ минималните и максималните стойности на процентните показатели са определени с акта по чл. 70, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, т. е. в Наредбата. На основание чл. 72, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, когато поради естеството на нарушението е невъзможно да се даде количествено изражение на финансовите последици, за определянето на финансовата корекция се прилага процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи. Приложен е чл. 5, ал. 1 от Наредбата, според който размерът на финансовата корекция се определя по пропорционалния метод, когато поради естеството на нарушението е невъзможно да се даде реално количествено изражение на финансовите последици. В този случай за определянето на финансовата корекция се прилага процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи. Размерът на финансовата корекция е определен по пропорционалния метод като 5% от стойността на допустимите разходи финансирани от ЕСИФ по договора, предвидено за нередности по т. 11, буква б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Оспореният акт е законосъобразен, като постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма, мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му. Същият е в съответствие с административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. С решението на Административен съд - София-град, правилно е отхвърлено оспорването срещу него. Обосновано първоинстанционният съд е посочил, че в съответствие с разпоредбата на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ преди постановяване на решението за определяне на финансовата корекция е дадена възможност на бенефициента да представи писмени възражения. Решението на Административен съд София-град е валидно, допустимо и правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка и в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Мотивите на съда се споделят от настоящата касационна инстанция, без да е необходимо да се преповтарят от нея изцяло по аргумент от чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро от АПК. Настоящият състав възприема изводът на първоинстанционния съд, че предвиденият критерий за подбор по отношение на висше образование и съответните квалификационни изисквания към ръководителя на строеж и техническите ръководители е ограничителен и води до нарушаване на принципите на свободна конкуренция, поставяйки по-високи от нормативно изискуемите критерии за подбор, като възпрепятства по този начин част от възможните и допустими кандидати да участват в процедурата по възлагане на обществената поръчка в нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2, ал. 2, и чл. 59, ал. 2 от ЗОП. По отношение на изискването за експерта изпълняващ функциите КБЗ, поставеното условие за завършен курс за КБЗ се явява ограничително. С оглед предмета на обществената поръчка (изпълнение на пътно строителство), в акта не е налице изискване за висше образование за КБЗ, нито за професионална квалификация строителен инженер, строителен техник или архитект. Функциите по КБЗ обаче, могат да се изпълняват от такива специалисти по аргумент от чл. 169, ал. 1 и 3 от ЗУТ. Посочването в мотивите на съдебното решение на изискване за професионална квалификация строителен инженер или строителен техник за експерта КБЗ не е съществено нарушение, което да е основание за неправилност на съдебния акт. В мотивите си първоинстанционният съд е извел правилен извод, относно това, че изискването за професионална квалификация завършен курс по КБЗ се явява ограничително, тъй като дейностите в областта на безопасността и здравето, когато те са възложени на технически ръководител, могат да се изпълняват от строителен инженер, строителен техник или архитект, на основание чл. 163, ал. 2 от ЗУТ във връзка с чл. 169, ал. 1 и 2 от ЗУТ. Административен съд София-град правилно е приел, че приложима в случая е специалната разпоредба на чл. 163а, ал. 1-2 от ЗУТ, която касае технически правоспособните лица, имащи право да извършват техническо ръководство на строежите, докато общата разпоредба относно технически правоспособните лица, които имат право да извършват строителни работи е тази на чл. 229 от ЗУТ. Съгласно чл. 229, ал. 1 от ЗУТ, физически лица могат да извършват проучвателни, проектантски, контролни, строителни и надзорни дейности, ако притежават техническа правоспособност съобразно придобитата им специалност и образователно-квалификационна степен. В ал. 2 на чл. 229 от ЗУТ е предвидено, че юридически лица могат да извършват дейности по ал. 1, ако в състава им са включени физически лица със съответната техническа правоспособност. Според чл. 229, ал. 3 от ЗУТ, технически правоспособни са лицата, получили дипломи от акредитирано висше училище с квалификация "архитект", "строителен инженер", "инженер", "урбанист" или "ландшафтен архитект". Предвид изложеното, решението на Административен съд София-град като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,