Решение № 10319 от 2.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14123/2009 г.

Решение № 10319 от 2.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14123/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Катя Томова Георгиева против решение от 29.06.2009 г., постановено от Софийски градски съд по адм. д. № 987/07 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на лицето против обжалваната част от ДРА № 567/26.02.2004 г., издаден от ДП - Сердика при ТДД - София, потвърден с решение № 1723/2.09.2004 г. на регионален данъчен директор София. Със същото решение жалбоподателката е осъдена да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 2680 лева.

В касационната жалба се поддържа неправилност на съдебното решение. Релевираните касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК - допуснати съдопроизводствени нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението, отмяна на ДРА и присъждане на разноски.

Ответникът по касация - директорът на дирекция "ОУИ" - София чрез процесуалния си представител - юрк. Господинова оспорва жалбата и иска потвърждаване на обжалваното съдебно решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима и основателна.

Предмета на контрол пред СГС е ДРА № 567/26.02.2004 г., издаден от ДП - Сердика в частта, в която на ревизираното лице са определени задължения по ЗОДФЛ за 1999, 2000, 2001 години. С ДРА за посочените години данъчната основа е определена по реда на чл. 109, ал. 2 от ДПК. Данъчните органи са приели наличието на хипотезата, визирана в чл. 109, ал. 5 от ДПК - имущественото и финансовото състояние на данъчните субекти не съответства на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал и/или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност. Въз основа на информацията, събрана по време на ревизията и приетите за относими обстоятелства по чл. 109, ал. 2 от ДПК е извършена съпоставка между размера на получените доходи и финансирания и придобитото имущество и направените разходи от ревизираното лице. По този начин данъчните органи са установили, че:

• за 1999 г. лицето има ежемесечен трудов доход от "Девал" ООД, както и остатък от свободни средства от 1998 г. Установени са разходи за осигуровки, данъци и такси, както и потребителски разходи, разход на стойност 11 145 лв. за покупка на МПС, разход за дялово участие в "Девин" АД, разход - 18 340 лв. за покупка на апартамент в гр. София, ж. к. "Овча купел". Установено е, че направените разходи надминават приходите за периода с 8 768,29 лв., която сума данъчните органи са определили като недекларирани доходи и са обложили по реда на чл. 35 ЗОДФЛ.

• за 2000 г. лицето има ежемесечен трудов доход от "Девал" ООД. Установени са разходи за осигуровки, данъци, такси, потребителски разходи, дялова вноска ( 4 275 лв.) в "Роял фуудс" АД и още една дялова вноски (12 279,50 лв.) в същото дружество. При съпоставката на доходите и разходите за периода е установен недеклариран доход в размер 16 996,69 лв. който е обложен по реда на чл. 35 от ЗОДФЛ.

• за 2001 г. данъчните органи приемат, че лицето е придобило безвъзмездно доход от продажбата на офис № 1 и офис № 3, находящи се на ул. "Твърдишки проход" № 15 в гр. София и притежавани в СИО с бившия й съпруг . Полученият доход е определен на 179 916,80 лв. приет е за недеклариран и е обложен по реда на чл. 24, ал. 1 от ЗОДФЛ.

С обжалваното решение, което е повторно по спора, тъй като с решение на ВАС първоначално постановеното е отменено и делото е върнато за ново разглеждане, съдът приема, че жалбоподателката не е оборила фактическите констатации в ДРА. Съдът не кредитира свидетелските показания на бившия съпруг на жалбоподателката, преценявайки ги като дадени от заинтересовано лице. Също така съдът не кредитира събраната по делото съдебно-икономическа експертиза, като основана на данни от жалбоподателката и бившия и съпруг и преценява като юридически неправилно, доходите на на съпруга да се възприемат като СИО и да се разделят между съпрузите. По отношение на продажбите през 2001 г. на двата офиса, съдът приема, че продавач по сделките е и Катя Георгиева, поради което следва да се възприема като получател на половината от продажната цена.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав по съществото на спора приема следното:

Възражението на касатора за допуснати съдопроизводствени нарушения от съда с необсъждането на довода му за нищожност на ДРА е неоснователно. Спорът относно валидността и действителността на ДРА е разрешен с решение № 3942 от 19.04.2007 г., постановено от ВАС по адм. д. № 9219/06 г. Видно от абзац трети ( отдолу нагоре) на стр. 3 от мотивите към решението е, че ВАС е преценил като правилен извода на първоинстанционния съд за действителност на ДРА. Тези мотиви имат характер на указания, дадени от ВАС по реда на чл. 224 от АПК, които са задължителни за първоинстанционния съд.

Основателно е възражението на касатора за необоснованост на решението в частта, в която се потвърждават констатациите и изводите на данъчните органи за наличие на недекларирани доходи от ревизираното лице за 1999 и 2000 г. Както данъчните органи, така и съдът неправилно не са взели предвид доходите на съпруга на жалбоподателката за тези данъчни периоди. Установено е посредством съдебно-счетоводна експертиза, чийто констатации се подкрепят от представения по делото ДРА № 571/23.02.2004 г. издаден на съпруга на жалбоподателката, че както за 1999 г., така и за 2000 г. съпругът й има парични средства, които надвишават размера на непокритите разходи на жалбоподателката за тези години. Неоснователно съдът не е кредитирал заключението на съдебно-икономическата експертиза, тъй като констатациите в него съответстват на установеното с представения по делото ДРА на съпруга, на жалбоподателката. Законосъобразно и логично е да се приеме, че през тези години (процесните), съпрузите съвместно са участвали в разходите за данъци, такси и потребителски разходи. При положение, че по делото е установен капацитет на съпруга за покриване изцяло на тези разходи, допустимо и обосновано е да се приеме, че жалбоподателката би могла да има спестени средства, с които да участва в собствени инициативи - покупка на апартамент, инвестиция в търговско дружество, в което през същия период е направил дялова вноска и съпругът й.

По тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че решението на СГС в частта, в която е отхвърлена жалбата на Катя Георгиева срещу ДРА относно определения допълнително данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 1999 и 2000 г. е необосновано и неправилно. Решението следва да се отмени, а вместо това се отмени като незаконосъобразен ДРА в посочената част.

Основателно е възражението на касатора за неправилно определена данъчна основа за облагане на доходите, на жалбоподателката от продажбата на два офиса през 2001 г. Приложимата данъчна норма за облагане на тези доходи е чл. 24, ал. 1 от ЗОДФЛ и тя правилно е посочена от данъчните органи. Неправилно обаче тази норма е приложена от тях. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) данъчната основа при продажба и замяна на недвижимо имущество е разликата между продажната и по-високата от фактическата и актуализираната цена на придобиване на това имущество. Тоест съгласно тази разпоредба на облагане подлежи реализираната печалба. С ДРА, фактически е обложен приходът, реализиран от жалбоподателката от продажбата на двата офиса. Данъчните органи са приели, че този приход е чиста печалба за жалбоподателката, тъй като тя не била вложила средства в изграждането им, а средствата за това са изцяло на съпруга й.

Не се спори, че двата офиса са изградени по време на брака на жалбоподателката със съпруга й.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от СК придобитите по време на брака вещи и парични влогове в резултат на съвместен принос са общи на двамата съпрузи. Съвместният принос съгласно ал. 2 на същия чл. може да се изразява във влагане на средства, труд, гледане на децата и работа в домакинството, а съгласно ал. 3 съвместният принос се предполага до доказване на противното.

В конкретния случай, данъчните органи не са установили вложените средства в изграждането на двата офиса да са лично имущество по смисъла на чл. 20 от СК (отм.) на съпруга. Липсата на доказателства в тази насока прави необоснована констатацията, че вложените средства в изграждането на офисите са лични на съпруга, т. е. по отношение на тези средства не е оборена презумпцията за съвместен принос. От тук следва, че средствата, с които са изградени тези офиси са в резултат и на приноса от Катя Георгиева, поради което и тя участва в направените разходи за изграждането на офисите. По тези съображения, настоящата съдебна инстанция счита, че неправилно при определяне на облагаемата данъчна основа от приходите, реализирани от жалбоподателката не е приспадната половината от актуализираната цена на имотите. Видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза, прието при първоначалното гледане на делото е, че актуализираната цена на тези офиси е равна на продажната им цена по договорите, т. е . печалбата от тези продажби, както за жалбоподателката, така и за нейния съпруг е нула. След като не е налице облагаема данъчна основа, то не е налице и дължим данък във връзка с тези продажби. Като е стигнал до изводи, различни от направените, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а вместо това се отмени и ДРА в посочената част.

С оглед изхода на спора по делото, на жалбоподателката следва да се присъдят разноски в размер на направените и за двете съдебни инстанции, а именно - 4 620 лева.

Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд,