Решение № 10736 от 25.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1815/2012 г.
ВАСV отделение25.07.2012 г.докладчик Мариета Милева
Диспозитив
ОТМЕНЯ заповед № РД-15-9/06.01.2012 г. на министъра на земеделието и храните. ОСЪЖДА Министерство на земеделието и храните, гр. София, бул. "Хр. Ботев" № 55 да заплати на Александър Горанов Стоянов от гр. София, ж. к. "Света Троица", бл. 326, вх. Б, ап. 40, ет. 6 сумата 800.00 (осемстотин) лева разноски по делото. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Мотиви
Решение № 10736 от 25.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1815/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Производството е образувано по жалба на Александър Горанов Стоянов против заповед № РД-15-19/06.01.2012 г. на министъра на земеделието и храните, с която служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради получаване на възможно най- ниската оценка при атестиране. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е нищожна, като издадена от некомпетентен орган, а по същество - незаконосъобразна, тъй като оценяването е извършено формално, крайната оценка не съответства на тази от междинната среща, на която не са дадени препоръки към работата на служителя и не е обсъдено депозираното от последния възражение. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - министърът на земеделието и храните оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателят Стоянов е назначен на длъжност младши експерт с ранг IV младши в отдел "Дейности по опазване на земеделските земи" в главна дирекция "Земеделие, гори и поземлени отношения" в Министерство на земеделието и храните. Заеманата от жалбоподателя длъжност е пряко подчинена на началника на отдела, а началникът на отдел "Дейности по опазване на земеделските земи" е непосредствено подчинен на главния директор на дирекцията. За установяване на равнището на професионална квалификация на служителя Стоянов е атестиран за периода 01.12.2010 г. - 30.11.2011 г. Съставен е работен план, проведени са междинна среща на 04.07.2011 г. и заключителна среща на 30.11.2011 г., след която е определена общата оценка за изпълнение служебните задължения. Оценяването е извършено от началника на отдел "Дейности по опазване на земеделските земи" в съответен формуляр, в който са отбелязани работния план, изискванията към служителя, периодичните коментари и констатации на оценяващия ръководител и оценките по отделните показатели, датите на междинната и заключителна срещи (удостоверени с подписите на оценяващия и оценявания), определената обща оценка за периода, както и становището на контролиращия ръководител (в случая това е главният директор на главна дирекция "Земеделие, гори и поземлени отношения") от 08.12.2011 г. след получаване на оценката. Въз основа на направените за периода на атестирането констатации оценяващият ръководител определя на жалбоподателя най-ниската обща оценка за изпълнение на служебните задължения "5 - неприемливо изпълнение". Оценката е оспорена от Стоянов с възражение от 05.12.2011 г., което не е прието от контролиращия ръководител и така оценката става окончателна (формуляр по възражението за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността от 08.12.2011 г.). След получаване на окончателната оценка, която е най-ниската възможна при атестиране и доклад на главния директор на главна дирекция "Земеделие, гори и поземлени отношения" в този смисъл, е издадена заповед № РД-15-9/06.01.2012 г., предмет на оспорване, с която служебното правоотношение на жалбоподателя Стоянов е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Заповедта е подписана от заместник - министъра на земеделието и храните, който на посочената дата замества титуляра съгласно заповед № РД - 09-5/06.01.2012 г. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице, чиито права са пряко засегнати от акта, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108 от ЗДСл орган. Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 5 от Закона за администрацията (ЗА) министърът на земеделието и храните е орган по назначаването на държавните служители в министерството. В случая обстоятелството, че заповедта е подписана от заместник - министър не води до нищожност на акта, тъй като заповедта е издадена на 06.01.2012 г., когато заместник - министърът изпълнява функциите на министъра по време на отсъствие на последния въз основа на изрична заповед. За разлика от делегирането на конкретни правомощия, уредено в чл. 26, ал. 2 от ЗА, заместването изисква през времето, през което заместникът е овластен да замества титуляра, същият да изпълнява правомощията на органа в пълен обем, като всички предприети действия се считат за извършени от името на компетентния орган. Това разбиране се налага от спецификата на длъжността "заместник - министър", от необходимостта от непрекъснато функциониране на администрацията и следва от изричната възможност, предвидена в чл. 5, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните, според който функциите на министъра в негово отсъствие от страната или когато ползва законоустановен отпуск, се изпълняват от определен със заповед за всеки конкретен случай заместник-министър. Поради това съдът приема, че оспореният административен акт не е нищожен, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. Заповедта е издадена в предвидената в чл. 108 от ЗДСл писмена форма и съдържа посочените в нормата реквизити. Въпреки това заповедта следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправни норми, които опорочават определената обща оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 2 от ЗДСл държавният служител се атестира ежегодно по система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности. Атестирането се извършва на три етапа, като съдържанието на същите, както изготвянето и целите на работния план и общата оценка са подробно регламентирани с разпоредбите на чл. 11 - 14 от НУРАСДА (отм.). Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и професионалната компетентност на служителя за целия период на атестиране и да намери отражение в съответния формуляр по образец (чл. 24, ал. 1 от НУРАСДА (отм.). В случая в нарушение на цитираните по-горе разпоредби от наредбата представеният формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността, независимо че формално регистрира съобразяване с всички етапи от процедурата, не отразява общото изпълнение на работния план и професионалната компетентност на служителя за оценявания период. В противоречие с нормата на чл. 12, ал. 2 и ал. 4 от НУРАСДА (отм.) в работния план са възпроизведени задълженията на служителя по длъжностна характеристика (участие в комисии; изготвяне на становища във връзка с дейността; оценки на земеделските земи, върху които е извършено строителство и проекти за наказателни постановления) и са включени общо формулирани задължения по точно и ефективно прилагане на ЗОЗЗ и ЗСПЗЗ и подзаконовите нормативни актове, а не са определени конкретни, измерими, постижими, ориентирани към резултати и определени във времето цели, както и изисквания към изпълнението, които служителят следва да реализира през периода. Посоченото нарушение е съществено, тъй като липсата на работен план, съставен съгласно изискванията на наредбата, опорочава следващите етапи от процедурата по атестиране - не е възможна преценка на реализирането на целите на междинната среща, както и на заключителната. Констатираните нарушения при съставянето на работния план се отразяват и върху показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 16 от НУРАСДА (отм.), първият, от които е степента на реализация на целите в работния план, а вторият - степента, в която са постигнати изискванията към изпълнението на преките задължения, определени в длъжностната характеристика. Освен това анализът на компетентностите на служителя не е съобразен с изискванията на чл. 20 от НУРАСДА (отм.), а е заменен от декларативни изводи за липса на умения за анализиране на проблемите и за ориентиране в тяхната структура и правилно аргументиране на предложенията; липса на умения за планиране и изпълнение на текущата работа по начин, осигуряващ възможно най-добър краен резултат; липса на умения за работа в екип и за ползване опита на колегите; липса на умения за предаване на добре структурирана писмена информация и предлагане на становища без ясни и убедителни аргументи; непълноти в знанията и уменията, необходими за успешното изпълнение на длъжността и недостатъчно добро използване на наличните знания и умения. Като мотиви на оценката е посочено също, че проектите за наказателни постановления се изготвят със закъснение и служителят се справя трудно със задълженията по длъжностната характеристика - пропуски, които биха могли евентуално да бъдат основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на служителя. Описаните нарушения на изискванията на чл. 16 и чл. 20 от НУРАСДА (отм.) са съществени тъй като опорочават изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 25, ал. 1 от наредбата и чл. 76, ал. 3 от ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван с оглед обективно установени факти и обстоятелства - същата не отразява изпълнението на целите и задачите, както и демонстрираните от служителя професионални качества и способности за оценявания период, а съдържа общи фрази и констатации за нарушения на служебните задължения, които не се включват в целите на атестирането, регламентирани в чл. 1, ал. 2 от НУРАСДА (отм.), свързани с установяване равнището на професионална квалификация, подобряване дейността на съответното административно звено, определяне на справедливо възнаграждение на служителя, подобряване на професионалната компетентност и на работните взаимоотношения. Освен това крайната оценка не се обосновава от констатациите на оценяващия ръководител за първата половина от периода на оценяване, направени на междинната среща. Във формуляра за междинната среща е посочено, че оценяваният изпълнява поставените задачи, залегнали в работния му план и е необходимо "да обърне внимание за по-бързото решаване на проблемите". При липсата на конкретни забележки и препоръки, отправени към служителя на междинната среща, крайната оценка за неприемливо изпълнение на длъжността, незадоволителни знания и умения и несправяне със служебните задължения очевидно се разминава с оценката за професионалните качества и компетентност на служителя за периода до междинната среща, а следователно не отразява обективно и цялостно изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че получената от служителя обща оценка при атестирането като съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби не обосновава прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването. Следователно изискванията на цитирания текст за прекратяване на служебното правоотношение не са изпълнени, поради което издадената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. С оглед изложеното, направеното искане, доказателствата за действително направени разноски и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Министерство на земеделието и храните следва да заплати на жалбоподателя сумата 800.00 лв. разноски по делото. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 107, ал. 2