Решение № 6803 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4369/2015 г.

Решение № 6803 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4369/2015 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК и е образувано по жалби на директор на дирекция ОДОП, гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, в отменителната част и от "Златия Агро" ЕООД, гр. Монтана в отхвърлителната част, на решение № 85 от 24.02.2015 г. по адм. д. № 169/2014 г. на Административен съд - Велико Търново, V състав, като се иска отмяна на същото в обжалваната част за всеки от тях и постановяване на ново, с което съответно да се отхвърли изцяло жалбата и да се отмени изцяло ревизионния акт. Заключението на прокурора е, че жалбите са неоснователни. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационните жалби са допустими, но разгледани по същество са неоснователни. С касираното решение Административен съд Велико Търново е отменил по жалба на "Златия Агро" ЕООД ревизионен акт № 04251300047/06.11.2013 г. на ТД на НАП Велико Търново в частта му потвърдена с решение № 58/03.02.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП", с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 18 243,20 лв. и съответните лихви и по ЗКПО за 2012 г. финансовият резултат на дружеството е преобразуван в посока увеличение със сумата 91 216 лв., на което съответства корпоративен данък в размер на 9 121,60 лв. Жалбата е отхвърлена в останалата част. За да постанови решението си съдът е приел, в отменителната част, че по отношение на 5 бр. фактури издадени от "Агростил - Рашко Караманчев" ЕООД, с оглед наличните по делото доказателства, следва доставките по тях да се преценят като реални доставки по смисъла на чл. 25 ЗДДС. Налице са изискванията по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Ревизионният акт в тази част следва да бъде отменен по отношение на отказано право на данъчен кредит в общ размер на 18 243,20 лв. за данъчни периоди м. 06, м. 07, м. 08, м. 09/2012 г. и съответните начислени лихви. За 2012 г. е установен от органа по приходите, след извършените преобразувания на финансовия резултат, полагащ се корпоративен данък в размер на 381 037,72 лв., вместо декларирания от дружеството 330 394,32 лв. (разлика 50 788,39 лв.). С оглед приетото от съда, на потвърдените увеличения общо в размер на 346 977,68 лв. съответства корпоративен данък в размер на 34697,76 лв. и съответна лихва. До този размер следва да бъде потвърдено увеличението на финансовия резултат за 2012 г. по ревизионния акт, а за разликата отменен. Като краен резултат за периода е установен надвнесен корпоративен данък. В отхвърлителната част по ЗДДС съдът е приел, че една и съща фактура 71/20.09.2012 г. при доставчика и касатора е с различно съдържание и не може да се приеме, че той притежава фактура, по която следва да му бъде признато право на приспадане. По ЗКПО за 2010 и 2011 години е прието, че не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. За 2012 г. бе казано по - горе. Решението е правилно. По жалбата на директора на дирекция "ОДОП" Велико Търново. Във връзка с процесните фактури, издадени от доставчика "Агростил - Рашко Караманев" ЕООД вещото лице е установило, че по счетоводните рагистри, изисквани от ЗДДС е извършено начисляване на задължение към бюджета за ДДС. Разплащането между страните е извършено изцяло по банков път и в пълен размер. Аналогична констатация се съдържа и в протокола за извършена насрещна проверка, където е отразено, че издадените фактури са включени в дневниците за продажби за периода, за който са издадени и са отразени в счетоводството на задълженото лице. Доказани са реално осъществени доставки на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС и ревизираното дружество има право на данъчен кредит. От друга страна реалното извършване на фактурираните услуги прави необоснован извода на органа по приходите, че ревизираното дружество е отчело разходи без да са налице доказателства, че фактурираните услуги са реално получени от ответника по тази касационна жалба. В такъв случай е неприложима разпоредбата на чл. 16, ал. 1 и чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО. Неоснователно е извършено увеличение на финансовия резултат със сумата 91 216 лв., представляващи установени от органа по приходите отчетени разходи по счетоводна сметка 602 "Разходи за външни услуги" по 5 бр. фактури, издадени от "Агростил - Рашко Караманев" ЕООД. Правилно съдът е извършил съответната корекция като е отменил ревизионния акт в съответните части, което прави неоснователна касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" Велико Търново. Па жалбата на "Златия агро" ЕООД. По ЗДДС съдът правилно е обсъдил фактическата установеност по ф. № 71/20.09.2012 г. с предмет на доставка жътва на слънчоглед и царевица, като са налице две фактури с идентичен номер, но с различно съдържание и липсват предпоставките на чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. По ЗКПО обосновано обжалваният РА е бил потвърден от първоинстанционния съд частично, с увеличение на финансовия резултат по реда на чл. 26, т. 4 ЗКПО, което прави неоснователна и тази касационна жалба. Ето защо решението следва да се остави в сила изцяло. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - второ отделение