Решение № 2080 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2657/2011 г.

Решение № 2080 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2657/2011 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба, подадена от Сашка Младенова Тодорова, гр. София, чрез процесуален представител адв. Албена Добрева, срещу решение № 4503 от 30.12.2010 г., постановено от Административен съд София-град, второ отделение, 35-ти състав по адм. д. 8493/2009 г. Доводите изложени в касационната жалба по своята същност са такива за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът - Столична община район "Сердика" не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Валери Стоименов Йорданов, Антоанета Стоименова Савова, Никола Младенов Йорданов и Петър Младенов Тодоров също не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № РД-09-290/30.05.2005 г. на кмета на Район "Сердика" - Столична община, с която на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е одобрено решение № 10 по протокол № 11 от 25.05.2005 г. от заседание на комисия назначена за разглеждане на преписки за издаване на удостоверения по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, за определяне на застроената част от бивша земеделска земя, имот пл. № 1790146, м. "Военна рампа - изток", като цялата площ на имота, в размер на 2450 кв. м е определена като застроена. Съдът е отменил процесната заповед, определил е като застроени части от бивша земеделска земя, имот пл. № 1790146 м. "Военна рампа - изток": 1610 кв. м, ограничени от точки А-Б-В-Д-К-Л-М-Н-О-А, попадащи в УПИ VII "за стъкларска промишленост" от кв. 7 и заети от две постройки с прилежащите им терени, бетонова площадка и бетонова рампа; 500 кв. м, ограничени от точки Е-Ж-З-И-Е, попадащи в УПИ - IV "за местна промишленост" от кв. 7, заети от две прилепени постройки и прилежащ терен, съгласно скица към експертното заключение на в. л. Светлана Бирова, преподписана от съда, която се счита за неразделна част от решението му и е определил като незастроени части от бивша земеделска земя, имот пл. № 1790146, м. "Военна рампа - изток": 340 кв. м, ограничени от точки Д-Е-И-К-Д, попадащи в нереализирана улица-тупик от о. т. 38 до о. т. 50, съгласно посочената скица. За да постанови решението си, административният съд, съобразявайки становището на вещото лице по делото свързано със статута на процесния терен и разпоредбата на § 1в, ал. 1 и 2 от ДР на ППЗСПЗЗ, в която при условията на примерно изброяване, са посочени строителните дейности и съоръжения, съставляващи пречка за възстановяване на собствеността, е установил, че единствено свободни от застрояване са части от бивша земеделска земя, имот пл. № 1790146, м. "Военна рампа - изток": 340 кв. м, ограничени от точки Д-Е-И-К-Д, попадащи в нереализирана улица-тупик от о. т. 38 до о. т. 50, съгласно посочената скица от експертното заключения. Реализираното върху останалата част от процесния имот, строителство съдът е отбелязал, че носи съществените характеристики на посочените в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ строителни дейности, включително и изградените бетонова площадка и бетонова рампа. Съгласно ал. 1 на този параграф, строителни дейности, които не позволяват възстановяване на собствеността са: наземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, съоръжения, пътища, жп линии и др. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да налагат отмяна. Производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е междинно производство развиващо се преди произнасянето на общинската служба по земеделие по искането за възстановяване правото на собственост върху бивши земеделски земи, включени в урбанизирана територия, които се възстановяват по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. То представлява сложен фактически състав, който включва решението на техническата служба на общината, което следва да бъде одобрено със заповед на кмета, с което съгласно техническите норми и правила, се определя застроената, съответно свободна от застрояване част от имота. Първоинстанционният съд е постановил решението си въз основа на доказателствата по делото, както и на приетата и приложена по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните. В съответствие с материалния закон е установена фактическата обстановка относно извършеното застрояване в процесния имот. Съгласно заключението на вещото лице само 340 кв. м от целия имот представлява незастроена площ, ограничена от точки Д-Е-И-К-Д в проектна улица-тупик от о. т. 38 до о. т. 50, поради това, че мероприятието не е реализирано - улицата-тупик не е изпълнена. Правилно и обосновано са определени застроените и незастроените части на процесния имот въз основа на неоспорената експертиза и в съответствие с чл. 11, ал. 4 и ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че частите от имота по заключението на вещото лице обозначени в т. 2.1 по букви АБНОА с площ 370 кв. м, което е част от бетонова площадка и т. 2.2 по букви БВГМНБ с площ 359 кв. м - част от бетонова рампа, са свободни от застрояване. Настоящият състав счита, че бетоновата площадка и бетоновата рампа са част от наземно съоръжение което представлява строителна дейност по смисъла на § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ, която норма не е изчерпателна, също както и съоръженията по ал. 2 на същия текст, доколкото тези части са част от територията на имота, върху която се осъществява дейност съгласно предвижданията на ПУП и ОУП. Същите са функционално свързани със съседните сгради и служат за осигуряване на транспортен достъп и за извършване на товаро-разтоварната дейност. Правните изводи на решаващия съд са законосъобразни и обосновани на събраните по делото доказателства. По тези доводи обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение,