Решение № 10600 от 3.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6226/2023 г.

Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Макс Рисайклинг ООД, срещу решение 1186/23.02.2023 г. по адм. д. 6047 по описа на Административен съд София град. Твърди се, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател счита, че съдът неправилно приел, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В оспорената пред съда заповед липсвало правно основание за недопускане на жалбоподателя до участие в търга. За първи път разпоредбата на чл. 62 ал.3 т. 5 от НУРПТК се споменавало в оспореното съдебно решение. Според жалбоподателя, условия за участие в процедурата не следвало да се въвеждат със забележка. Липсвали доказателства за надлежното обявяване на тръжната процедура. Комплексното разрешително на СО не било задължително за участниците в тръжната процедура. Иска се отмяна на оспореното решение и отмяна на оспорената пред съда Заповед. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът Кмет на Столична община оспорва жалбата по същество и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представя доказателства за обявяване на тръжната процедура. Моли същото да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за допустима и неоснователна. Излага доводи в подкрепа на становището си. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на МАКС РИСАЙКЛИНГ ООД, срещу Заповед СОА22-РД98-33/08.06.2022 г. на кмета на Столична община в частта по т.2, с която за спечелило търга с явно наддаване 04-СО-2022 г. за продажба на общинско имущество, представляващо движими вещи отпадъци, по позиция 2 (смесена пластмаса) е определил Екобулсорт" ЕАД. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да се произнесе е приел за установено, че Столична община притежава Комплексно разрешително (КР) 431-Н0/2012, издадено от ИАОС, допълнено и актуализирано с Решения 431-Н0-И0-А1/2015г. и 431-Н0-И0-А2/2020г., да експлоатира Интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична община Депо за неопасни отпадъци Садината. За отпадъците, които превишават капацитета на системата и депото е разрешено да ги предава за оползотворяване, преработване и рециклиране на лица, притежаващи разрешение по чл. 37 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) или комплексно разрешително по чл. 54 от същия закон. На основание решение на СОС със Заповед СОА22-РД98-29 от 18.05.2022 г. на кмета на Столична община по позиция 2 е обявен търг с явно наддаване за продажба на смесена пластмаса, с код на вещта отпадък 19 12 04, с количество до 24 000 тона и предвиден период за образуване от 24 месеца. От събраните в хода на производството доказателства е установено, че не са налице данни за допуснати съществени нарушения на приложимите процесуални правила. Макс Рисайклинг ООД е представило Решение 12-РД-1142-01 от 14.11.2014г., издадено от РИОСВ София за регистрация и извършване на дейности по третиране на отпадъци на две площадки, с обща капацитет 1 810 тона годишно за третиране на отпадък с код 19 12 04 пластмаса и каучук. На 26.05.2022 г. тръжната комисия не е регистрирала дружеството жалбоподател за участие в търга, с мотив, че представеното разрешение за дейности по третиране на отпадъци е за по-малко количество и не отговаря на заложените в обявлението параметри. По позиция 2 (смесена пластмаса) на първо място е класиран Екобулсорт ЕАД. На основание съставения от редовно назначената комисия протокол, кметът на СО е издал оспорената пред съда заповед. В хода на производството пред Административен съд София град е представено Решение 12-Рд-1142-02/10.06.2022г., издадено от РИОСВ София, с което се одобрява разширение на капацитета на експлоатираните площадки за дейности по третиране на отпадъците с код 19 12 04 на 8010 тона годишно. Разрешението е издадено по заявление на жалбоподателя, с което той е заявил инвестиционно намерение и възможност да третира 40000 тона отпадъци годишно. Събрани са доказателства, че за предходната година са извозени 14762,540 тона отпадъци. При така установеното съдът е приел, че липсват данни за допуснати нарушения и на приложимите в случая материалноправни норми. Касационната жалба е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Настоящият съдебен състав намира, че в хода на съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на приложимите процесуалноправни норми, които да водят до незаконосъобразност на оспорения съдебен акт, а от там и до необходимост от отмяната му. Съдът е изпълнил вменените му от законодателя задължения за изследвани на всички относими към производството факти и обстоятелства и на тяхна база е постановил обоснован и законосъобразен акт. По делото липсват доказателства за допуснати нарушения от страна на административния орган, свързани с обявяване на тръжната процедура. От представеното с отговора на касационната жалба копие от обявление на тръжна процедура се установява, че това е станало на 18.05.2022 година, търга е проведен на 26.05.2022, т.е. в разписаните в приложимата наредба срокове най-малко седем дни преди търга. С обявлението на потенциалните кандидати е предоставена нужната информация относно предмета му, изискванията за участие, в това число и необходимите документи, както и прогнозните количества на отпадъка-предмет на търга. Липсва пречка условия за участие да се поставят под формата на забележка в тръжната документация. Административния орган е в правото си да състави тръжната документация във вид, който ще осигури на участниците в максимална степен нужната им информация, относно важните за участието им условия. Приложимата нормативна уредба не дава еднозначно указание как да бъде озаглавено което и да е изискване, стига да е съобразено с конкретния предмет и процедура. В случая е акцентирано върху задължителен и изключително важен за производството елемент, свързан с количеството на отпадъка, предмет на процедурата. Това прогнозно количество е обвързано с допустимостта на предложението на участника, доколкото последното не може да бъде за по-малко от предвидения на годишна база отпадък от съответния вид. Следва да се сподели извода, че при обявяване на тръжната процедура са формулирани ясни условия за участие на заинтересованите лица, като част от тях са и изискванията за представяне на доказателства за изпълнение на изискванията на закона за управление на отпадъците и в частност, на задължителното за съобразяване от всички участници в тръжната процедура Комплексно разрешително на Столична община. В тръжната документация е посочено максималното прогнозно количество отпадъци на годишна база, като е формулирано непротиворечащо на закона изискване за недопустимост на офериране за по-малко от това количество. Съдът намира за ирелевантно за производството твърдението в първоинстанционната и в касационната жалба за липса на изискване за изрично посочване на капацитета на площадката за третиране на отпадъци от участника. Всяко предложение следва да е обосновано по начин и с допустимите от закона средства, които да дадат еднозначен отговор на въпроса дали участник е в състояние да изпълни поемания съобразно изискванията на тръжната процедура ангажимент. В случая, липсата на достатъчно данни за неговите възможности е от съществено значение за формулиране от страна на тръжната комисия на обоснован извод за изпълнение на поставените от издателя на заповедта за откриването на търга задължителни изисквания. При безспорно установена липса на възможност за поемане на транспорт и най-вече обработка на прогнозните количества отпадък, правилно от отговорните длъжностни лица, а в последствие и от решаващия административен орган е формулиран извод, че не са представени необходимите и задължителни доказателства /документи/, които да установяват изпълнение на изискванията за мотивираност на офертното предложение на Макс Рисайклинг ООД. Касационният жалбоподател е представил доказателства за наличието на регистрация и извършване на дейности по третиране на отпадъци от вида на засегнатия от тръжната процедура, на две площадки, с обща капацитет 1 810 тона годишно, което покрива по-малко от 1/10 от предвижданията за периода на офертата си, което води до еднозначен извод за липса на възможности за изпълнение на поемания ангажимент, т.е. че същия не отговаря на предварително поставените от административния орган изисквания. Правилно е преценено, че завишаването по съответния ред на капацитета на експлоатираните от Макс Рисайклинг ООД площадки за дейности по третиране на отпадъците с код 19 12 04 на 8010 тона годишно не променя фактическата невъзможност на дружеството да изпълни изискванията за капацитет, отговарящ на обема на прогнозните количества отпадък и при съобразяване с изискванията на ЗУО, респективно със задължителните условия по Комплексното разрешително на СО. Настоящият съдебен състав също намира, че при съобразяване със събраните в хода на административното производство данни, тръжната комисия е взела обосновано решение за необходимостта от прилагане на разпоредбата на чл. 62, ал.3, т.5 от НУРПТК, според която не се допуска до участие в търга кандидат, чието предложение не съдържа който и да е от документите, посочени в одобрената от СОС тръжна документация. Липсата на доказателства за изпълнение на изискванията на задължителното за съобразяване, съобразно чл. 120 и следващите от ЗООС Комплексно разрешително на СО, правилно е приравнено на липсата на документ, доказващ изпълнението на изискванията на тръжната документация, свързани с възможността на дружеството-жалбоподател да извършва дейностите по третиране на отпадъци за период и в обем, отговарящ на предвидените прогнозни количества. В протокола на тръжната комисия е изписано ясно, че е представен документ за капацитета на площадката на Макс Рисайлинг ООД, който не отговаря на заложените в обявлението параметри, което е довело и до недопускането на дружеството до участие в търга. При издаване на оспорения административен акт, административния орган е взел предвид така изнесената информация, изрично се е позовал на съдържанието на изготвения от тръжната комисия протокол, което води до извод за изпълнение на изискванията на АПК за мотивираност на акта. Дори и да се приеме, че е налице нарушение на процесуалните правило, изразяващо се в неизписване на нормата, на чиято база е взето решението за недопускане до участие на дружеството в търга, то това нарушение следва да се определи като несъществено. От текстовата част на протокола на комисията, дружеството е могло да установи по категоричен начин кои са причините, довели до отстраняването му, както и да упажни в пълнота правото си на участие и защита в производството. За пълнота следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав споделя напълно извода, че участието на жалбоподателя в търга и допускането му до наддавателната част от процедурата би противоречало на приложимите процесуални правила и би довело до нейното недопустимо опорочаване. Предвид описаното, атакуваното решение на Административен съд София град не страда от твърдените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила като законосъобразно и обосновано. С оглед изхода на производството, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна и следва да се остави без уважение. Заявеното искане от ответната страна за присъждане на направените по делото разноски е основателно. Касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Столична община направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение