Решение № 6470 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12675/2019 г.

Решение № 6470 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12675/2019 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Глобус тур" ООД моли да бъде отменено като неправилно решение № 300/11.01.2019 г. по адм. д. № 7925/2017 г. на АССГ в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА № Р-22002216003192-091-001/03.04.2017 г., поправен с РА за поправка на ревизионен акт № П-22221017055992-003-001/05.04.2017 г., двата на ТД на НАП-София в частта, потвърдена при обжалването по административен ред. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли РА да бъде отменен и в тази част, като му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-22002216003192-091-001/03.04.2017 г., поправен с РА за поправка на ревизионен акт № П-22221017055992-003-001/05.04.2017 г., двата на ТД на НАП-София, в частта, потвърдена при обжалването по административен ред, с която са установени задължения по ЗКПО за корпоративен данък 1743, 09 лв с 1249, 43 лв лихви и е отхвърлил жалбата на "Глобус тур" ООД в частта за определени задължения по ЗДДС за м. 12. 2009 г., м. 12. 2012 г., м. 7 и 12. 2013 г. общо 2261, 83 лв със съответните лихви. Със същото решение съдът е изменил РА в частта, с която са определени задължения за корпоративен данък, като задължението за 2012 г. е намалено на 2160 лв, за 2013 г. е намалено на 1191, 16 лв и за 2014 г. е намалено на 9151, 24 лв и съразмерно са намалени задълженията за лихви за тези периоди. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на задълженията в РА в частта по ЗДДС и за неправилно определени задължения за 2009 г., 2012 -2014 г. Неоснователен е довода на касатора за допуснато процесуално нарушение от органите по приходите при извършване на ревизията като не установили в справките-декларации за кои следващи периоди са отразени протоколите по чл. 117 от ЗДДС за начисляване на данък по чл. 142 от ЗДДС за извършени общи туристически услуги. Съдът в мотивите си е цитирал решението по жалбата по административен ред, в което е посочено, че липсва отразяване на 4 бр. протоколи за посочените по-горе периоди в следващи периоди, дал е указания по чл. 171, ал. 4 от АПК на жалбоподателя да представи доказателства в подкрепа на твърденията си, които не са изпълнени. Не са представени дневниците за продажби, в които са отразени четирите протокола, поради което правилно съдът е приел възражението за неоснователно. Дневници за продажби с вписани 4-те протокола не са представени и с касационната жалба. Решението в частта по ЗДДС като правилно следва да бъде оставено в сила. В частта по ЗКПО съдът е уважил жалбата против РА предвид двете заключения на счетоводната експертиза, в които вещото лице дава заключение за дублирани неотчетени едни и същи приходи по протокола, в който е отразена фактурата и по фактурата, неправилно включени в РА в неотчетените приходи стойности по фактури, които са отразени в осчетоводен протокол, който ги включва, като вещото лице е определило финансовия резултат за всяка от годините и съответния данък. Съдът правилно е възприел подробните заключения на вещото лице за обосновани и е отменил РА за задълженията, надхвърлящи определените от вещото лице. Неоснователен е доводът на касатора за неправилност на РА, тъй като в първия РА, съставен след първата ревизия за 2010 г. и 2011 г. липсват констатации като в процесния за неосчетоводени приходи от предоставени туристически услуги. РА установява задълженията на ревизираното лице по основание, период и вид. Стабилитетът на РА като административен акт обхваща установените в него задължения по вид, основание, период и задължено лице. Мотивите на РА не се ползват със стабилитет, а съставляват в друг процес доказателство, наред с останалите доказателства по делото. В случая в първия РА липсват констатации, които да касаят процесните периоди, поради което от констатациите за необхванати от настоящата ревизия периоди не могат да се правят изводи за облагането на 2009 г., 2012 г. – 2014 г. Посочването в РД като основание за извършване на увеличението на финансовия резултат освен чл. 78 от ЗКПО и на чл. 16, ал. 3 от ЗКПО не фигурира в ревизионния акт, както и в решението по жалбата по административен ред, с което основанието за увеличение на финансовия резултат е преквалифицирано от решаващия орган само по чл. 78 от ЗКПО. Грешка в посочване на правното основание в РД не е основание за отмяна на РА, след като правната квалификация се определя от решаващия орган при постановяване на решението по административен ред и от съда при решаване на спора по делото. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение 952, 93 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,