Решение № 412 от 16.10.2014 г. на ВКС по н. д. № 1159/2014 г.

Решение № 412 от 16.10.2014 г. на ВКС по н. д. № 1159/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Румен Петров Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 752/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта на Решение № 396/12.11.2013 г., с която на основание чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание на осъдената Ю. В. П. от десет години лишаване от свобода. В искането са изложени доводи, че в посочената част на въззивното решение е допуснато съществено нарушение на материалния закон - изразяващо се в неправилно определяне на общото най-тежко наказание на осъдената, следствие на което вместо седем години й е определено десет години лишаване от свобода. Иска се на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК да се отмени въззивното решение в тази му част и да бъде определено общото наказание в съответствие с наложеното най-тежко такова. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него доводи и моли да бъде възобновено наказателното производство, като бъде отменено решението в частта за определяне на общо най-тежко наказание и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Осъдената Ю. П. е декларирала, че отказва да се яви в съдебно заседание, но назначеният й служебен защитник адв. С. счита искането за допустимо и основателно, поради което моли същото да бъде уважено. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 221/01.07.2013 г. /трета поред, след отмяна на предходните две от въззивния съд/ по НОХД № 1634/2013 г. Софийски градски съд, 18 н. с. е признал подсъдимата Ю. В. П. за виновна в извършването на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 вр. с чл. 115 вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК я е осъдил на ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК на П. е определено едно общо най-тежко наказание - между така наложеното й по настоящото дело и наложеното й с присъда № 8/20.02.2007 г. по НОХД № 5826/2006 г. но описа на СГС, а именно - ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 61, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС е определено да се изтърпи при първоначален "строг" режим . По жалба на подсъдимата и на частния обвинител и граждански ищец е образувано ВНОХД № 752/2013 г. по описа на Апелативен съд - София. С Решение № 396/12.11.2013 г. по същото дело е изменена първоинстанционната присъда, като е намален размерът на наложеното на П. наказание за извършеното от нея престъпление на СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и размерът на присъденото обезщетение. По касационна жалба на подсъдимата и на частния обвинител и граждански ищец с Решение № 118/08.05.2014 г. по н. д. № 2418/2013 г. ВКС, първо наказателно отделение е оставил в сила решението на въззивния съд. С Решение № 396/12.11.2013 г. по ВНОХД № 752/2013 г., след като е намалил наложеното на Ю. П. наказание от десет на СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и след като законосъобразно е приел, че са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК за групиране на наказанията, апелативният съд е следвало да измени и определеното общо най-тежко наказание на СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Като не е сторил това, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, което може да бъде отстранено в настоящото производство, без делото да бъде връщано за ново разглеждане. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение