Решение № 7897 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 244/2016 г.

Решение № 7897 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 244/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на "М." ЕООД със седалище и адрес на управление с. Р., ул. "С." №..., общ. Н., обл. Б., представлявано от адв. Г., надлежно упълномощен от управителя на дружеството В. К. Ч., против решение № 931/26.11.2015 г. по адм. д. № 648/2015 г. по описа на Административен съд С.-област с молба за отмяната му като неправилно. Кметът на община С., в писмен отговор по касационната жалба излага доводи за нейната неоснователност, моли оспореното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на решението, като постановено без участието на надлежна страна и, алтернативно, за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба, подадена от надлежно легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд С.-област е отхвърлил оспорването на касатора "М." ЕООД срещу заповед № ЛС-01-824/10.06.2015 г., с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ кметът на община С. е наредил премахване на незаконен строеж, "груб строеж - фамилен хотел, сутерен" със ЗП 345 кв. м в имот с идентификатор 65231.918.173 по КК на гр. С., к. к. "Б.", състоящ се от сутеренен етаж с размери в план дължина прибл. 15,00 м, ширина прибл. 23,00 м и височина К + 0,00 м с изпълнени стоманобетонови стени, извършен от оспорващия. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в съответствие с административнопроизводствените правила и с материалния закон. Решението е допустимо и правилно. Страни в производството по обжалване на заповеди за премахване на незаконни строежи са оспорващият, възложител, респ. извършител на строежа и издалият заповедта административен орган. Разпорежданията на заповедта не засягат правната сфера на собственика на поземления имот, в който незаконният строеж е осъществен, тъй като за него не създават задължения, не засягат и негови законни права и интереси. Ето защо, като е провел първоинстанционното производство без участието на собственика на поземления имот, в който незаконният строеж е извършен, Административен съд С.-област не е нарушил съществено съдопроизводствено правило, при което постановеното в това производство решения се явява допустимо. Касационните доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон са неоснователни. Целта на устройствения закон е строителството да бъде извършвано в разумни срокове, предвид което в чл. 153, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ са предвидени 3-годишен срок за започване на строежа и 5-годишен за извършване на строежа до етап "груб строеж", вкл. покрива на сградата. Правната последица от изтичане на тези срокове е, че разрешението за строеж губи правното си действие. С разпоредбата на ал. 3 е предвидена правна възможност строежът да бъде осъществен след презаверяване на разрешението в едногодишен срок. Така предвидената възможност за продължаване на строежа, налага извода, че принципно този строеж не може да се счита законосъобразно извършван след изтичане на 3- или 5-годишния срок. Тази възможност е обвързана с презаверяване разрешението за строеж по заявление на възложителя в едногодишен срок. Правната последица от пропускане на този срок е, че одобреният проект губи правното си действие. Пропускането на сроковете по чл. 153, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ води до отричане правното действие, както на разрешението за строеж, така и на одобрения инвестиционен проект. Със загубата на правно действие на разрешението за строеж и одобреният проект незавършения до етап "груб строеж" строеж не съответства на императивното изискване по чл. 148, ал. 1 ЗУТ - строежите да се извършват само ако са разрешени съгласно изискванията този закон. Загубата на правно действие на строителните книжа следва да се счита приравнена на изначална липса на такива книжа. В контекста на изложеното, становището на касатора, че извършеният сутерен със стоманобетонови стени с височина К + 0,00 м преди разрешението за строеж и инвестиционния проект за него да са загубили правното си действие представлява законен строеж не намира опора в закона. Предвид горното, решението, като постановено в отсъствие на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, следва да бъде оставено в сила. При този резултат на ответника по касационната жалба следва да присъдят на основание чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения разноски /юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 600 лв. съобразно претенцията за това в писмения отговор, изготвен от юрк. М. с пълномощно по делото. Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение