Решение № 1441 от 3.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13188/2015 г.

Решение № 1441 от 3.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13188/2015 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП - С. против Решение № 5656/3.09.2015 г., постановено по адм. дело № 10987/2013 г. по описа на Административен съд С.-град (АССГ), с което е отменен Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 1200568 от 13.03.2012 г., потвърден с решение № АУ-18 от 7.08.2012 г. на зам. директора на ТД на НАП - С.

Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - С. П. С. от гр. С., чрез процесуалния си представител адв. Т. Ж. в отговор на касационната жалба и в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение, АССГ е отменил Акт за установяване на задължение по Декларация (АУЗД) № 1200568 от 13.03.2012 г., потвърден с решение № АУ - 18 от 7.08.2012 г. на зам. директора на ТД на НАП - С. и е върната преписката на органа по приходите при ТД на НАП - гр. С., за произнасяне по поисканото ползване на данъчно облекчение от С. П. С. съгласно декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, подадена с вх. № 224391200049505/15.02.2012 г., при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на чл. 22а, ал. 1 ЗДДФЛ.

За да отмени АУЗД, АССГ е приел, че са налице всички предпоставки по чл. 22а от ЗДДФЛ за ползване на данъчно облекчение чрез намаляване на годишната данъчна основа за 2011 г. с направените през годината лихвени плащания по ипотечен кредит, сключен с договор за банков кредит към "Е. В. Б. Биохим" АД.

Спорен по делото е бил въпроса дали отпуснатите средства по предоставения договор за ипотечен кредит са били за лични и семейни нужди, каквито са констатациите в АУЗД или за закупуване на жилище, съгласно твърденията на С. П. С..

Не е било спорно наличието на останалите кумулативно необходими условия за ползване на данъчното облекчение.

По спорния въпрос, АССГ е приел, че отпуснатият ипотечен кредит е бил за закупуване на жилище, независимо от факта, че жилището е закупено с нот. акт на 6.06.2006 г., а договора за ипотечен кредит, с който като обезпечение е учредена договорна ипотека върху закупения имот е от 20.07.2006 г. От представеният в хода на административното производство предварителен договор за продажба на недвижим имот от 5.06.2006 г., съдът е приел за установено, че страните са договорили продажна цена на имота от 60 000 евро, платима на две вноски - в деня на подписването в размер на 20 000 евро и до 31.07.2006 г. в размер на 40 000 евро. От друга страна, в нотариалния акт за продажба на недвижим имот била посочена цена на сделката от 30 000 лева, която била дори по-ниска от данъчната оценка на имота от 48 465,56 лева. При тези факти, АССГ приел, че целта на ипотечния кредит е закупуване на жилище, независимо, че в него това не било упоменато, а било посочено, че се отпуска за лични и семейни нужди, поради което са налице всички предпоставки по чл. 22а ЗДДФЛ за ползване на данъчно облекчение от С. П. С., чрез намаляване на годишната данъчна основа за 2011 г. с направените през годината лихвени плащания по ипотечен кредит, сключен с договор за банков кредит към "Е. В. Б. Биохим" АД.

Обжалваното решение е правилно.

Неоснователно е твърдението на касатора за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 22а от ЗДДФЛ, сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 ЗДДФЛ се намалява с направените през годината лихвени плащания по ипотечен кредит за закупуване на жилище, когато са налице следните условия:

1. договорът за ипотечния кредит е сключен от данъчно задълженото лице и/или от съпруг/а, с който/която имат сключен граждански брак;

2. данъчно задълженото лице и/или съпругът/ата не са навършили 35-годишна възраст към датата на сключения договор за ипотечен кредит;

3. ипотекираното жилище е единствено жилище за семейството през данъчната година.

Условията, въведени в разпоредбата на чл. 22а ЗДДФЛ - т. 1 - 3, са дадени кумулативно и липсата на което и да е от тях не позволява ползването на данъчно облекчение.

В случая не е имало спор, че са изпълнени условията, въведени в разпоредбата на чл. 22а от ЗДДФЛ по т. 1 - 3.

Спорен е бил въпроса дали ипотечния кредит е бил за закупуване на жилище, така както се изисква в разпоредбата на чл. 22а, ал. 1 от ЗДДФЛ или за лични и семейни цели.

Вярно е твърдението на касатора, че с договора за ипотечен кредит от 20.07.2006 г. не е посочено, че се отпуска за закупуване на жилище, макар за обезпечение на кредита да е послужило закупеното преди това жилище с нот. акт от 6.06.2006 г. При преценка обаче на целта на отпущането на ипотечния кредит, приходната администрация е следвало да изследва всички относими към това обстоятелство доказателства. Правилно съдът е приел, че само защото недвижимият имот е закупен на дата, предхождаща датата на отпущане на ипотечния кредит не следва извод, че ипотечния кредит не е отпуснат за закупуване на жилището, послужило като обезпечение на ипотечния кредит, още повече, че по делото са събрани множество писмени доказателства и заключение по назначени ССчЕ и СТЕ, обсъдени от първоинстанционния съд.

Водещия мотив обаче на настоящата инстанция, за да приеме, че оспореното решение, с което е отменен АУЗД е правилно, като постановено в съответствие със закона е обстоятелството, че подхода на приходната администрация при издаване на АУЗД е в противоречие с принципите за последователност и предвидимост. От представените по делото Актове за прихващане и възстановяване (АПВ) № 802651/30.04.2008 г., № 100601/15.03.2010 г. и № 1100344/16.03.2011 г. се установява, че за предходни на 2011 г. периоди, а именно за 2007 г., 2009 г. и 2010 г., приходната администрация е признала, че са изпълнени условията на чл. 22а от ЗДДФЛ, като на посоченото основание е намалила сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 ЗДДФЛ с направените през годината лихвени плащания по ипотечен кредит за закупуване на жилище. По този начин, приходната администрация след като е приела в предходни АПВ, че са налице основанията на чл. 22а от ЗДДФЛ по същия ипотечен кредит за закупуване на жилище, за първи път с издадения АУЗД приема, че този ипотечен кредит не е бил за закупуване на жилище. Горното обуславя извод за незаконосъобразност на издадения Акт за установяване на задължение по декларация № 1200568 от 13.03.2012 г., а като е достигнал до този извод, АССГ е постановил правилно решение, в съответствие с материалния закон.

По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - С. е неоснователна, а оспореното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, претенцията за разноски от страна на касатора е неоснователна, а поради липса на претенция от страна на ответника по касация, такива не следва да се присъждат и на тази страна.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,