Решение № 5357 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4643/2015 г.

Решение № 5357 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4643/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция "Земеделие" - Плевен срещу решение № 62 от 20.02.2015 г. по административно дело № 958/2014 г. на Административен съд Плевен, с което е отменен отказът да се предостави достъп до обществена информация по заявление, подадено от Цветан Танков Банов и преписката е върната на органа за ново произнасяне. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и необоснованост се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Цветан Танков Банов, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и претендира разноски по делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирани страни, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: Правилно в обжалваната решение е прието, че актът е издаден от компетентния орган - задължен субект по чл. 3 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) - директор на Областна дирекция "Земеделие" - Плевен. В случая същият действа в качеството му на административен орган, задължен по ЗДОИ да се произнася по заявления за достъп до обществена информация. Като такъв същият дължи произнасяне лично или чрез надлежно упълномощено лице, на което са делегирани права да предоставя информация по ЗДОИ. Обоснован и съответен на закона е изводът, че актът е постановен в нарушение на предвидената в чл. 38, във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗДОИ форма. Действително същият е постановен в писма форма, но не във формата на решение, като не е посочен и редът за обжалването му. Правилно в обжалваното решение е прието, че постановеният отказ е незаконосъобразен. Съдът е изложил подробни и обосновани аргументи във връзка с основанията за отказ да се предостави обществена информация, които са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 37, ал. ЗДОИ, като в случая органът не е отразил в акта си наличие на нито една от тези хипотези. Този факт сам по себе си обуславя извод за незаконосъобразност на обжалвания пред АС Плевен отказ да се предостави исканата информация. Предвид изложеното настоящия състав намира, че обжалваното решение е правилно, а дадените указания на административния орган при новото произнасяне съответстват на законовите изисквания, предвид конкретната информация. При този изход на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на осемстотин лева, представляващи хонорар за един адвокат, за които единствено са представени доказателства. По направеното искане от ответната страна за присъждане на разноски в останалата част, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК съдът не дължи произнасяне, тъй като е разход, направен пред първата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение