Решение № 5478 от 11.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12810/2019 г.

Решение № 5478 от 11.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12810/2019 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на М. Андонов срещу решение № 1499 от 12.08.2019 г. по адм. дело № 485/2019 г. на Административен съд – Бургас. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" – МВР, изразява становище, че обжалваното решение е правилно и счита, че следва да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдебното производство е образувано по жалба на М. Андонов срещу заповед № УРИ-3282 з-1215/02.05.2017 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" – МВР, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 във вр. чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи на М. Андонов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността – младши инспектор – полицай на Гранично контролно-пропусквателен пункт – Лесово от Гранично полицейско управление – Елхово при Регионална дирекция "Гранична полиция" – Елхово. С решение № 1442/25.07.2017 г. по административно дело № 1509/2017 г. на Административен съд- Бургас е отхвърлена жалбата на М. Андонов срещу оспорената заповед. С решение № 2843/26.02.2019 г. по административно дело № 12475/2017 г. Върховният административен съд е отменил решение № 1442/25.07.2017 г. по административно дело № 1509/2017 г. на Административен съд- Бургас поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт и върнал делото за ново разглеждане. С обжалваното решение № 1499 от 12.08.2019 г. по адм. дело № 485/2019 г., Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата на М. Андонов срещу заповед № УРИ-3282 з-1215/02.05.2017 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" – МВР. Съдът е установил от фактическа страна следното: На 18.10.2016 г. около 08, 20 часа, на път І-7, км. 297 в посока от ГКПП- Лесово към гр. Елхово М. Андонов при управление на лек автомобил "Опел Вектра" с рег. [рег. номер на МПС] е спрян за проверка от служители на пътна полиция. Извършена е алкохолна проба и проба с полеви тест Drager Drug Check 3000, който отчел наличност на тетрахидроканабинол (ТНС). Водачът обяснил пред проверяващите служители, че е пушил марихуана преди 22 часа, за което дал и писмено сведение. Предоставен му е талон за медицинско изследване № 0034061, но служителят не се явил за кръвен тест. На М. Андонов е съставен акт за установяване на административно нарушение № 602/18.10.2016 г. от младши автоконтрольор при РУ - Елхово. За констатираните обстоятелства е образувано досъдебно производство № 90/2016 г., по което М. Андонов е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Със заповед № УРИ 3282 з-2898/21.10.2016 г. на директора на ГД "Гранична полиция" срещу служителя е образувано дисциплинарно производство по реда на чл. 207, ал. 1 - 12 ЗМВР и е определен дисциплинарно разследващ орган, който да проведе същото. В хода на дисциплинарното производство са събрани писмени доказателства и са приобщени материали от досъдебното производство. Дисциплинарно привлеченият служител е представил писмени обяснения по случая. Дисциплинарното производство е приключило с обобщена справка рег. № 6865 р-4970/23.03.2017 г., с която са потвърдени фактическите констатации при извършената проверка на служителя М. Андонов и е прието, че с поведението си той е нарушил изискванията на т. 7, 8 и 28, б. "б" и "в" от Етичния кодекс на държавните служители в МВР относно недопускане на нарушения на служебната дисциплина от служители на МВР, свързани с употребата на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Служителят е запознат с обобщената справка и е имал възможност да представи писмени обяснения, но такива не са постъпили по преписката. Със становище рег. № 6865 р-5249/27.03.2017 г. комисията е предложила на дисциплинарно наказващия орган на служителя М. Андонов, за допуснатото тежко нарушение на служебната дисциплина, на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР служебното правоотношение да бъде прекратено. С оспорената пред административния съд заповед дисциплинарно наказващият орган е възприел изцяло фактическите обстоятелства, изложени в обобщената справка, като е приел, че деянието представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР – деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР и е наложил на служителя дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратил служебното му правоотношение с ГД "Гранична полиция". Съдът е установил точно фактическите обстоятелства по делото и след коректен анализ на релевантните факти е достигнал до правно издържани изводи за законосъобразност на обжалваната заповед. Правилно съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентния орган по чл. 204, т. 3 ЗМВР, в предписаната от закона форма и с изискуемото съдържание в чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Съдът обосновано е приел, че дисциплинарното производство е проведено съобразно регламентираната в чл. 207, ал. 1 – 12 ЗМВР дисциплинарна процедура при установяване и налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на държавния служител. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за допуснати административно процесуални нарушения, които не са отчетени от съда. Оспорената заповед е издадена при спазване на сроковете по чл. 195, ал. 2 ЗМВР – в рамките на два месеца от откриване на нарушението и на две години от извършването му. Дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя – чл. 196, ал. 1 ЗМВР. В чл. 196, ал. 2 ЗМВР е предвидено, че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая материалите по дисциплинарната преписка са постъпили при дисциплинарно наказващия орган на 27.03.2017 г. и това е моментът, в който дисциплинарното нарушение е установено и за дисциплинарно наказващия орган е започнал да тече двумесечният срок за санкциониране на дисциплинарно привлеченото лице. Както правилно е приел съдът, уволнителната заповед е с дата 02.05.2017 г., деянието, за което е наказан служителят, е извършено на 17.10.2016 г. и следователно дисциплинарно наказващият орган е спазил изискванията в чл. 195, ал. 2 ЗМВР относно сроковете за издаване на акта. Обстоятелствата, че дисциплинарното производство е било удължавано и една от заповедите за това не е съобщена на жалбоподателя не обуславят извод за нарушаване на административнопроизводствените правила и не са довели до ограничаване на правата му в дисциплинарния процес, както се поддържа в касационната жалба. Правилни и съответни на доказателствения материал по делото са изводите на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед. Съдът коректно е анализирал релевантните факти и обосновано е приел, че с поведението си служителят е нарушил правилата за поведение на служителите в МВР, регламентирани в т. 28, б. "б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, съгласно които държавният служител, независимо от заеманата длъжност, в качеството си на участник в пътното движение се подчинява на забраната да не управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните си задължения, както и в извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск. Неоснователни са доводите в касационната жалба за противоречия в доказателствения материал, които не позволят да се приеме, че към момента на проверката служителят е бил под въздействие на упойващо вещество. Съдът е обсъдил поотделно и в съвкупност данните за поведението на служителя и аргументирано е достигнал до извод, че дисциплинарното нарушение е надлежно установено. Наличието на упойващо вещество е установено от полицейските служители по съответния ред, жалбоподателят не е отрекъл употребата на същото и резултатът от полевия тест, както и не е изпълнил предписанията на контролните органи да се яви за извършване на лабораторно изследване. Изводите на съда, че към момента на проверката служителят е бил под въздействието на упойващото вещество кореспондира с материалите по преписката. Съдът правилно е посочил, че концентрацията на упойващото вещество, както и степента на въздействието му, респективно на повлияване на водача на МПС, не е елемент от състава на дисциплинарното нарушение, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на касационния жалбоподател. Обосновани са също изводите на съда, че поведението на служителя е квалифицирано точно и разгледано на плоскостта на съответните фактически състави на етичните правила по т. 7, 8, 19 и 20 от ЕК, които изискват от държавните служители да пазят доброто име на институцията чрез спазването на правилата на поведение, заложени в Етичния кодекс и допринасят за изграждането и утвърждаването на положителния й образ в обществото насърчава хората да спазват закона, като дават личен пример с поведението си. Нарушаването им от служителя правилно е прието от съда, че представлява деяние, което е несъвместимо с етичните правила за поведение и уронва престижа на службата. Съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР същото е тежко нарушение на служебната дисциплина, което се санкционира с налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". При обсъждане осъществяването на признаците на фактическия състав на дисциплинарното нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР съдът правилно се е позовал на разрешението, дадено в Тълкувателно постановление № 3/07.06.2007 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 4/2007 г. относно понятието "престиж на службата" и обосновано е приел, че поведението на държавния служител е довело до накърняване авторитета на ведомството. При определяне на дисциплинарното наказание са отчетени тежестта на нарушението и настъпилите последици, като същото е съобразено с целта на закона. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане за присъждане на разноски от ответната страна по касационната жалба, касационният жалбоподател следва да заплати на ГД "Гранична полиция" - МВР сумата 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,