Решение № 571 от 22.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 766/2008 г.

Решение № 571 от 22.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 766/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по к. жалба на Е. Г. Т. против решение № 267 от 29.11.2007 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, I състав, постановено по гр.д. № 1* от 2007 г., с което е отменено решение от 29.12.2006 г. по гр.д. № 508 от 2005 г. на Софийския градски съд, 7 брачен състав и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от Е. Г. Т. иск с правно основание чл. 64, ал. 1, т. 1 от СК във връзка с чл. 54, ал. 1, т. 2 от СК за прекратяване на осиновяването на С. Е. Л. К. от Т. С. К. и Л. И. В. В жалбата се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на решението - основания за касационно обжалване по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Твърди се, че неправилно съдът е приел, че осиновяването не е унищожаемо, тъй като към датата на извършването му произходът на детето от бащата не бил установен и поради това не се е изисквало съгласие на бащата за това осиновяване. Съдът не взел предвид, че извършеното по-късно припознаване на детето от баща му Е. Т. имало ретроактивно действие- тоест считало се, че припозналият е баща на детето от раждането му, а не от датата на припознаването. Освен това, съдът не взел предвид, че към датата на извършване на припознаването осиновителите са знаели кой е биологичния баща на детето. Не на последно място, касаторът счита, че с оглед крехката възраст на детето, неговия пол, привързаност и обич към баща му, би било недопустимо и против всякакви морални и човешки норми то да се отглежда от друго семейство, при условие че баща му е напълно в състояние и желае да се грижи за него. В срока по чл. 218г от ГПК (отм.) е постъпил писмен отговор от ответниците Т. С. К. и Л. И. В., които оспорват жалбата и молят решението на Софийския апелативен съд да бъде оставено в сила. Особеният представител на детето С. Карагеоргиев адв. Н оспорва жалбата. Представителят на П. на РБ също оспорва жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди наведените от касатора основания за касация на решението, счита следното: Касационната жалба е допустима- подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и срещу решение на въззивен съд, което съгласно на чл. 218а, ал. 1, б. "б" от ГПК (отм.) подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови решението си за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл. 64, ал. 1, т. 1 от СК във връзка с чл. 54, ал. 1, т. 2 от СК за прекратяване на непълното осиновяване на детето му от ответниците Т, въззивният съд е приел, че допуснатото по гр. д. № 3* от 2005 г. непълно осиновяване не е унищожаемо поради липса на съгласие на бащата на детето, тъй като към момента на допускане на това осиновяване бащата на детето е би неизвестен- касаторът е припознал това дете впоследствие. Макар припознаването да имало ретроактивно действие, съдът е приел, че това ретроактивно действие не може да се отрази на действителността на осиновяването, което е извършено преди припознаването. На следващо място е приел, че припознаването е строго формален акт, поради което до неговото извършване бащата на детето следвало да се счита за неизвестен, независимо от това какви са били отношенията между припозналия, детето и неговата майка до момента на припознаването. Това решение е валидно, допустимо и правилно. Обосновано е прието от въззивния съд, че допуснатото по гр. д. № 3* от 2005 г. на СГС непълно осиновяване на детето С. Мариев К. от Т. С. К. и Л. И. В. не е унищожаемо поради липса на съгласие на бащата на детето и че поради това осиновяването не следва да бъде прекратявано. Прекратяването на осиновяване поради унищожаемост е санкция срещу допуснати от осиновяващия съд нарушения на най-съществените законови изисквания за допускане на осиновяването- като например изискванията на чл. 49, чл. 50, чл. 51, чл. 52 и чл. 53 от СК относно качествата на лицата, които ще бъдат осиновявани или ще осиновяват и изискванията на чл. 54 от СК относно изискуемите съгласия за допускане на осиновяването. Именно неспазването на тези изисквания от съда е основание да се иска отмяна на осиновяването по съдебния ред на чл. 64, ал. 1, т. 1 от СК. В разглеждания случай при допускането на непълното осиновяване на детето С. съдът не е допуснал такива нарушения, включително не е нарушил и чл. 54, ал. 1, т. 2 от СК, тъй като към датата на постановяване на съдебното решение за допускане на осиновяването (21.12.2004 г.) осиновеното дете юридически е имало неизвестен баща (припознаването на детето е извършено от касатора едва на 23.06.2005 г.), поради което към онзи момент съгласие за осиновяването от бащата не е било необходимо. Неоснователен е доводът на касатора, че осиновяването е унищожаемо поради липса на съгласие на бащата за него, тъй като припознаването имало ретроактивно действие. Действително, припознаването има обратно действие- припознатият се счита за дете на припозналия от момента на раждането му, а не от момента на припознаването. Това ретроактивно действие на припознаването, обаче, е установено изцяло и само в интерес на детето- с цел гарантиране на правата на припознатото дете, произтичащи от факта на припознаването (например правото на издръжка или правото да наследи припозналия го родител), поради което не би могло да засегне придобити преди припознаването права на детето по отношение на трети лица, каквито са възникналите в резултат на непълното осиновяване по чл. 62 от СК права на детето да бъде отглеждано от осиновителите и да ги наследява. Това ретроактивно действие на припознаването не би могло да доведе до унищожаемост на съдебния акт за допускане на осиновяването и на още едно основание- тъй като законосъобразността на правните актове се преценява към момента на тяхното извършване, а в случая, както бе изложено по-горе, към датата на постановяване на съдебното решение за допускане на осиновяването детето не е имало установен баща, поради което съдът не е нарушил закона като е допуснал това осиновяване, без да е било налице съгласие на бащата за него. Обстоятелството, че на осиновителите е било известно кой е биологичния баща на детето, също не е основание допуснатото без съгласието на този биологичен родител осиновяване да се приеме за унищожаемо. До припознаването на едно дете, родено извън брак, съществува само житейско предположение кой е баща на това дете, но юридически това дете е с неизвестен родител. Произходът на лицата се установява само с акт за раждане или с акта на припознаването. Поради това, съдът, допускащ осиновяването, следва да приеме, че осиновяваният има такъв произход, какъвто е посочен в неговия акт зараждане. Затова в настоящия случай, тъй като към датата на допускане на осиновяването на С. Карагеоргиев в акта за раждане на това лице е било записано, че е с неизвестен баща, правилно съдът е приел, че за допускане на осиновяването не е необходимо съгласие от предполагаемия биологичен баща на детето, който все още не е бил признал това дете като свое. Отказът да се прекрати осиновяването не противоречи на моралните и човешки норми, както твърди касатора. Детето е осиновено непълно от ответниците, поради което съгласно чл. 62 от СК се запазват правата и задълженията между него и роднините му по произход /тоест между него и баща му/. Действително, в резултат на това осиновяване родителските права и задължения преминават върху осиновителите, но това не лишава рожденият баща от правото му да се вижда с детето и да се грижи за него. Гореизложеното налага извод за правилност на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 от ГПК (отм.) това решение следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани от ответниците по жалбата, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия