Решение № 4410 от 10.5.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 3420 от 26.05.2021г., постановено по адм.д. 12336/20г. Административен съд София град, първо отделение, 18-ти състав, е отменил решение РЗМ 5800 612/32-327186/09.11.2020г., издадено за директор на Териториална дирекция Югозападна към Агенция Митници, с което е определена нова митническа стойност на стоки по декларации МД MRN 19BG005808000319R6 от 11.01.2019г. и МД с MRN 19BG005808000536R2 от 15.01.2019г., като Мир Трейд Груп ЕООД е задължено да плати възникналото митгническо задължение за доплащане на публични държавни вземания в размер на 54 349,72лв., от която сума мито в размер на 14 149,20лв. и ДДС в размер на 40 200,57лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл.59,ал.2 ЗДДС във вр. с чл.114, § 1 и §2 от Регламент /ЕС/ 952/2013. С решението съдът е осъдил ТД Югозападна , Агенция Митници да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 2 090лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на Териториална дирекция Югозападна, сега Териториална дирекция Митница София , към Агенция Митници, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт И. Осенов. В същата се правят оплаквания,че решението на Административен съд София град е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл.209,т.3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди обжалваното решение директор на Териториална дирекция Митница София към Агенция Митници. Претендира заплащане на разноски, в това юрисконсулстско възнаграждение. При условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответното по касационната жалба дружество Мир Трейд Груп ЕООД , [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, район Връбница, ж.к. Обеля 1, бл.118, вх.А, партер офис, представлявано от управителя Р. Фарфаров, чрез пълномощника му адв. С. Цекова, взема становище за неоснователност на жалбата. Не претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 221 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд София град е отменил решение РЗМ 5800 612/32-327186/09.11.2020г., издадено за директор на Териториална дирекция Югозападна към Агенция Митници, с което е определена нова митническа стойност на стоки по декларации МД MRN 19BG005808000319R6 от 11.01.2019г. и МД с MRN 19BG005808000536R2 от 15.01.2019г., като Мир Трейд Груп ЕООД е задължено да плати възникналото митгническо задължение за доплащане на публични държавни вземания в размер на 54 349,72лв., от която сума мито в размер на 14 149,20лв. и ДДС в размер на 40 200,57лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл.59,ал.2 ЗДДС във вр. с чл.114, § 1 и §2 от Регламент /ЕС/ 952/2013. На стр.2 5 от решението, л.253 254 от първоинстанционното дело първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспорения митнически акт. Прието е, че при издаването на решението са допуснати нарушения на административно-производствените правила, изразяващи се в това, че в актът е издаден в резултат на извършен последващ контрол на декларирането /чл.84а чл.84м ЗМ/, без да има издадена нарочна заповед в изискуемата за това форма за извършване на последващ митнически контрол. Решаващите мотиви на съда за съответствието на оспорения митнически акт с материалния закон са изложени на стр.6 9 от решението, както систематизирани за целите на настоящето изложение същите се свеждат до следното: 1. Като основен спорен въпрос между страните е определен този дали са налице законовите предпоставки за определяне на митническата стойност по реда на чл.74,§2, б.а в от Регламент /ЕС/ 952/2013г. 2. В тази връзка решаващият съд е направил тълкуване на относими правни разпоредби чл.70, чл.74 от посочения Регламент /ЕС/ 952/2013г., чл.140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 3. Отбелязано е, че митническият орган е приел, че декларираната митническа стойност е по-ниска от 50% от изчислената средна цена на Европейската служба за борба с измамите, поради което декларираната стойност е необичайно ниска в сравнение с цената на вноса на сходна скота в приблизително същия момент и са налице съмнения относно стойността на стоките, определена съгласно основния способ по чл.70,§1 от Регламент /ЕС/ 952/2013г. В продължение е посочено, че митническият орган е приел, че в случая митническата стойност следва да бъде определена при условията на чл.74,§3 от Регламент /ЕС/ 952/2013г., - митническата стойност се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. 4. Изложени са мотиви, че митническият орган се е извършил анализ на условията по доставките и съответно по какъв начин се отразява това на цената на стоките за продажбата им за износ, респективно на договорените между страните срокове и условия на плащане. Отбелязано е още, че не са изложени мотиви защо не са ползвани някой от предходните методи по чл.74,§2, б.а г от Регламента. Акцентирано е, че в решението няма изложени мотиви свързани с приложението на чл.74,§2 от Регламент /ЕС/ 952/2013г., в това число въз основа на какви данни е определен този размер на задълженията, а цитираната в тази връзка докладна записка 32 22873/22.01.2020г. на директор Дирекция Митническа дейност и методология при Агенция Митници не може да бъде обвързана с начина на определяне на размера на задълженията. Прието е, че формалното позоваване на информация от митническата информационна система без други мотиви за неприемане на митническата стойност, определена по реда на чл.70 от Регламент /ЕС/ 952/2013г. не обосновава приложението на чл.74,§3 от същия регламент, като сама по себе си разликата в цените е счетена за достатъчна да обоснове съмненията за отхвърляне на декларираната от дружеството-вносител митническа стойност . Акцентирано е, че извода на митническия орган, че не е доказано на какво се дължи тази разлика, противоречи на представените от дружеството доказателства за търговските му взаимоотношения с изпращача на стоките. Като краен резултат са изградени изводи, че от страна на митническия орган, който носи доказателствената тежест в процеса, не е доказано наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност на стоките представлява общата платена или подлежаща на плащане цена, посочена в чл.70,§1 от Регламент /ЕС/ 952/2013г. и следователно не са налице условията на чл.140,§1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, за да бъде определена митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод, установен в чл.74,§3 от Регламент /ЕС/ 952/2013г. На основание изложеното е изграден извод, че оспореното решение е постановено при съществени нарушения на административно-производствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Решението на Административен съд София град е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на директора на ТД Митница София се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по ч.209,т.3 АПК - допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за необоснованост. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд не е отчел всички събрани по делото доказателства, които по безспорен начин установяват извършено нарушение при извършения внос от дружеството, изразяващо се в деклариране на занижена пазарна стойност, което е довело до извършване на последваща проверка и издаване на оспорения митнически акт. Твърди се още, че установената фактическа обстановка по делото налага извод, че са изчерпани възможностите за определяне на митническа стойност на стоките по правилата на чл.70 от Митнически кодекс на общността и по тази причина е използвана последната възможност за определяне на митническата стойност по реда на чл.74 от Регламент на база на която е определен размера на допълнителните задължения за мито и ДДС. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е определена от първоинстанционния съд. От страна на Мир Трейд Груп ЕООД [ЕИК], са подадени два броя митнически декларации MRN 19BG005808000319R6 от 11.01.2019г. и МД с MRN 19BG005808000536R2 от 15.01.2019г. за извършен внос под режим допускане на свободно обръщение. У митническия орган е възникнало съмнение относно декларираната договорна стойност на някои от стоките по двете декларации /описани подробно в митническия акт/ представляваща общата платена или подлежаща на плащане цена, посочена в чл.70 от Регламент /ЕС/ 952/2013г., което е довело до извършване на последваща проверка и издаване на процесното митническо решение. По изложените мотиви първоинстанционният съд е приел, че въпросният акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и неправилно приложение на материалния закон. При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата инстанция споделя този извод на първоинстанционния съд и го намира за обоснован на фактите и обстоятелствата по делото и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. На основание на тълкуване на разпоредби от Регламент /ЕС/ 952/2013г. решаващият съд е обосновал изводите си относно механизма по който следва да бъде издаден акт от вида на процесния, в това число какви факти и обстоятелства следва да бъдат установени и по какъв начин следва да бъде определена стойността на внесените стоки. Направените оплаквания в касационната жалба по същество съставляват възпроизвеждане на решението на директора на ТД Митница София относно изчерпване на способите за определяне на пазарната стойност и пристъпване към определяне на същата по реда на чл.74,§3 от регламента, и краен извод, че това решение е правилно и законосъобразно. Първоинстанционният съд правилно е посочил също, че в оспорения митнически акт липсва обосновка на обстоятелството какво точно е породило основателното съмнение на митническия орган относно декларираната договорна стойност, за да се изключи методът по чл.70 като основание за определяне на митническите задължения. Обоснован е и решаващият извод на административния съд, че липсват мотиви в митническия акт относно използваната информация за определяне на митническата стойност по реда на 74,§3 от Регламента. Липсва извършен анализ защо не могат да бъдат ползвани методите по чл.74,§2,б.а г от регламента. Простото посочване на изчистена средна цена на Европейската служба за борба с измамите, посочена в информационната система Theseus за съответните стоки по КН не може да бъде възприето като изпълнение на изискването на чл.59,ал.2,т.4 АПК за мотивиране на административния акт. При извършения анализ на фактите по делото от страна на първоинстанционния съд правилно е прието, че няма основание за неприлагане на принципа на договорната стойност за определяне на митническата стойност на договорените стоки. Нормата на чл.70,§1 на Регламент /ЕС/ 952/2013г. определя, че базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Според §2 от същия чл.70, действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Нормата на чл.71 от регламента определя елементите на договорната стойност, в това число кои елементи се добавят към платената или подлежащата за плащане цена. В оспорения митнически акт липсва посочване поради какви причини не се кредитират представените доказателства от вносителя относно уговореното заплащане на стоката, а отложеното във времето плащане е дало неправилно е определено като липса на плащане на договорена пазарна цена. Неправилното приложение на материалния закон е съществено. В този смисъл дори да се приема за основателно оплакването на касатора, че неправилно административният съд е изградил извод за нарушение на съдопроизводствените правила с оглед на липса на нарочна заповед за извършване на последващ контрол по реда на чл.84а и сл. ЗМ, неправилното приложение на материалния закон е достатъчно основание за отмяната на оспорения митнически акт. Предвид на изложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд София град не страда от пороците, изложени в жалбата на директора на Териториална дирекция Митница София при Агенция Митници и при условията на чл.221,ал.2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн.чл.221,ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,