Решение № 478 от 13.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 953/2011 г.
ВКСI гражданско отделение13.01.2012 г.докладчик Бранислава Павлова
Диспозитив
ОТМЕНЯВА влязлото в сила решение на Старозагорския окръжен съд № 478 от 15.01.2010 г. по гр. д. 595/2009 г., на което не е допуснато касационно обжалване с определение по чл. 288 ГПК № 455 от 11.05.2011 г. по гр. д. № 623/2010 г. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, както и решението на Казанлъшкия районен съд № 439 от 2.07.2009 г. по гр. д. № 1412/2006 г. по установителния иск за собственост и ВРЪЩА делото на Казанлъшкия районен съд за ново разглеждане от друг състав.
Мотиви
Решение № 478 от 13.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 953/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Подадена е молба от [фирма] [населено място] вх. № 6212 от 24.06.2011 г. за отмяна на влязлото в сила решение на Районен съд - Казанлък по гр. д. № 1412/2006 г. С молбата за отмяна се представя влязло в сила решение по нохд 1316/2009 г. на Казанлъшкият районен съд, с което М. Д. Д., която е била процесуален представител на [фирма] [населено място] в процеса е призната за виновна в това, че през м. септември 2006 г. сама е съставила неистински частен документ и го е представила пред Казанлъшкия районен съд, за да докаже, че съществува правно отношение - процесуално представителство и защита по гр. д. № 1412/2006 г. Ответниците К. З. Б. и Р. З. Б. изразяват становище, че молбата за отмяна е недопустима, а по същество е и неоснователна. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: С решение № 439 от 2.07.2009 г. по гр. д. № 1412/2006 г. Казанлъшкият районен съд е признал за установено по отношение на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], че К. З. Б. и Р. З. Б. са собственици на дворно място от 395 кв. м., представляващ УПИ IХ-5075 кв. 156 по плана на [населено място], ул. "Д-р П. Б." № 8, заедно с построената в него жилищна сграда и други подобрения като искът по чл. 109 ЗС за преустановяване на действия, свързани с прекъсване на електрозахранването е отхвърлен. Решението е влязло в сила на основание чл. 296, ал. 1, т. 3 ГПК с постановяване на определение по чл. 288 ГПК № 455 от 11.05.2011 г. по гр. д. № 623/2010 г. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, с което не е допуснато касационно обжалване по жалбата на [фирма] [населено място]. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 2 ГПК молбата за отмяна следва да се подаде в тримесечен срок, считано от деня на влизане в сила на решението или узнаване на присъдата, но не по-късно от една година от влизането й в сила - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 2 . Срокът обаче не може да започне да тече ако не е влязло в сила решението на което се иска отмяна, дори основанието, което служи за отмяна да го предхожда, защото преди този момент искането би било преждевременно. В разглеждания случай началната дата на срока е 11.05.2011 г., когато е постановено определението по чл. 288 ГПК, а молбата е подадена на 24.06.2011 г., при спазване на тримесечния срок по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК и е процесуално допустима. Възможността молителят да се позове на неистинския документ при разглеждането на спора не води до недопустимост на молбата за отмяна, както се поддържа от ответника, тъй като право на страната е да избере как да се защитава - чрез доводи по делото в хода на разглеждането му или да изчака влизане в сила на решението при осъществен фактически състав по чл. 303 ГПК и да иска отмяна на вече влязлото в сила решение. Разгледана по същество молбата е основателна. Основанието на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК изисква по надлежния съдебен ред да се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на чл. от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Общото за всички хипотези е, че е извършено престъпление, което е извършено от участниците в гражданския процес в хода на разглеждане на делото и е във връзка с него. Надлежният съдебен ред за установяване на престъпното обстоятелство е влязла в сила присъда или решение на граждански съд по чл. 124, т. 4 ГПК, както и решение на наказателния съд по реда на чл. 375 и сл. НПК, защото с него също се признава осъществяване на престъпен състав от НК, но деецът се освобождава от наказателна отговорност. С оглед на изложеното е налице основанието на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК - установено е по надлежния съдебен ред престъпно действие на пълномощника на ответника по делото - молител в настоящото производство [фирма] [населено място], което е във връзка с разглеждането на спора - съставен е неистински документ от адвокат, който се е легитимирал с него като пълномощник и е извършвал процесуални действия на делото. Влезлите в сила решения следва да се отменят само по предявения установителен иск за собственост, тъй като негаторния иск по чл. 109 ЗС е отхвърлен и по този иск липсва правен интерес молителят да иска отмяна. Делото следва да се върне на районния съд за ново разглеждане, тъй като именно по повод на разглеждането на спора в тази инстанция е осъществен престъпният състав на чл. 309 ГПК. Воден от горното Върховният касационен съд първо гражданско отделение