Решение № 8718 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3216/2009 г.

Решение № 8718 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3216/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Цаню Пенчев Цветков срещу решение от 12.12.2008 г., постановено от Софийски градски съд - административна колегия, III-б състав по адм. д. № 887/2002 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения отказ и по същество на направеното искане да бъде признато правото му да придобие собственост по отношение на имот№ 1956 в м. "Косанин дол". Ответникът - кмета на СО - район "Панчарево", не взема становище по касационната жалба. Заинтересованите страни не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред градския съд е образувано по оспорване на заповед № РД-46-292 от 28.12.2001 г. на кмета на СО - район "Панчарево". С оспорения административен акт е отказано на Цаню Пенчев Цветков да придобие собственост при условията на § 4а, § 4д и § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ на имот пл. № 1956, кв. 43, м. "Косанин дол", землището на с. Бистрица. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че в хода на административното производство не е установена първата необходима предпоставка за признаване на правото на ползвател да придобие собственост, а именно не са представени доказателства, които да установят предоставяне на правото на ползване по силата на акт посочен в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ или в § 63 от ПЗР на ПМС № 456 от 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. С тези норми изрично и императивно е предвиден редът, по който се предоставя правото на ползване, както и удостоверителния документ, с който се установява този факт. Съдът е приел, че при тази правна уредба правопораждащия факт не може да се установява с други косвени доказателства. При липса на първата и абсолютна предпоставка за признаване на правото на трансформация на правото на ползване в право на собственост, съдът е приел, че не следва да се произнася по това дали са налице другите предпоставки. Като ирелевантни за административното производство са преценени доводите за придобиване на имота по давност. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обосновават наличие на релевираното касационно основание. С разпоредбата на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ законодателят е предоставил възможност на ползвателите по § 4 от с. з. срещу заплащане да придобият до размерите, определени от § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ собствеността върху предоставената им за ползване земеделска земя, ако са налице въведените в хипотезата на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ условия по § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Това условие е обвързано и с изискването правото на ползване върху земята да е учредено по силата на актове на Президиума на НС, на Държавния съвет или на Министерския съвет примерно изброени в § 63 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Следователно за да се ползва от правата по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, съответното лице следва да докаже, че е носител на надлежно учредено и съществуващо до влизане в сила на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ вещно право на ползване върху земята по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, както и че са налице изискванията, посочени в § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. От данните по делото е установено по безспорен начин, че жалбоподателят не се легитимира като ползвател въз основа на някой от актовете посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, във връзка с § 63 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Наличието на валидно учредено право на ползване при условията на посочените текстове е абсолютна процесуална предпоставка, само при наличие на която се преценяват останалите кумулативни условия, предвидени в § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. В случая жалбоподателят не само не представя надлежен документ, който да удостовери предоставено право на ползване, но и не посочва конкретен акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет въз основа на който му е предоставено право на ползване. О представените по делото писмени доказателства също не може да се направи извод, че на жалбоподателя е предоставен за ползване имота, за който се претендира трансформиране на правото на ползване в право на собственост. Фактическото ползване и обработване на имота не е основание за признаване на право да придобие собствеността при законова регламентираната преференция на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В случая се касае до призната от закона привилегия на ползвателите пред бившите собственици, за които е признато право на възстановяване. Именно поради тази причина, за да се постанови административен акт, с който се признаят правата на ползвателя са въведени законови изисквания само при наличието на които тази преференция може да бъде призната. В случая не е налице основното изискване - не е представен официален удостоверителен документ, който установява надлежно учредено право на ползване по ред предвиден в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. След като тази предпоставка не е налице и само на това основание се постановява отказ, както е сторено с потвърдената от градския съд заповед. Доказването на предоставено право на ползване не може да става със свидетелски показания, каквито обективира представеното по делото свидетелство. Всеки един от нормативните актове въз основа на които е предоставяно право на ползване предвижда издаване на удостоверителен документ, с който ползвателят се легитимира. В случая няма представен документ, който да легитимира лично жалбоподателя като ползвател, също така не са представени официални документи от АПК "Средец" или ИК на ОбНС, от които да може да се направи извод, че на жалбоподателя е предоставен пустеещ имот за ползване. Неотносими към административното производство са доводите на касационния жалбоподател, че е придобил имота по давност. В това производство се преценява законосъобразността на административен акт, с който е отказано признаване на права по законово регламентирана процедура. В това производство административния съд проверява съответствието на оспорената заповед с приложимия материален закон. Възражение, че имота е придобит по давност може да се направи само в исково производство пред съд, който разглежда граждански спор. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, поради което решението следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,