Решение № 8171 от 27.7.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на А. Иванчева от гр. Раковски, действаща чрез пълномощника адвокат Божинов, против решение 1586 от 15.09.2022 г., постановено по административно дело 1475/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, допуснатата очевидна фактическа грешка в което е поправена с решение 1957 от 07.11.2022 г. по същото дело. По съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска неговата отмяна. Касаторката акцентира върху това, че е била добросъвестна и че съдът не е обсъдил всичките й възражения. Ответникът по касация директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Пловдив, действащ чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Велева-Минкова, депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С атакуваното с нея съдебно решение (ведно с допуснатата поправка на вписаната в диспозитива погрешна стойност на дължимата сума) е отхвърлена жалбата на А. Иванчева против решение 2153-15-170 от 19.05.2021 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставено в сила разпореждане РНП-1-4-15-00906463 от 09.04.2021 г. на ръководител ПО (пенсионно осигуряване) в частта за събиране на сумата от 14078,17 лв. главница и лихва, за периода от 01.01.2016 г. до 30.06.2017 г., като жалбоподателката е осъдена да заплати на ТП на НОИ Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева. За да отхвърли сезиралата го жалба първоинстанционният съд е аргументирал теза, че оспореният частично (не е обжалвана частта, с която директорът на ТП на НОИ е заличил погасеното по давност задължение на Иванчева) пред него административен акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. По основният спорен между страните въпрос съдът е приел, че при поискване на отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) и нейното получаване Иванчева е била недобросъвестна, в която насока е развил подробни съображения, отговаряйки на доводите на жалбоподателката за противното. Решението на Пловдивския административен съд, с което жалбата до него не е уважена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Касаторовите доводи за неправилност не могат да бъдат споделени. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства и приложимата в случая нормативна уредба административният съд е приел за установено, че оспореният пред него административен акт: е издаден от компетентен орган в рамките на правомощията му по чл. 117, ал. 3 от КСО; отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК (приложим по аргумент от чл. 117, ал. 5 от КСО), за форма и съдържание; при издаването му административния орган е спазил процесуалноправните и материалноправните разпоредби на АПК и КСО. Обоснован е и изводът на съда за законосъобразност на постановеното от административния орган възстановяване на недобросъвестно получените от Иванчева суми за ЛПОСВ, заедно с лихвата за посочения период. В мотивите на проверяваното решение решаващият съдебен състав е дал убедителен отрицателен отговор на оплакванията (релевирани и пред настоящата инстанция) на Иванчева, че е била добросъвестна. Налице е хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО, на което правно основание е издаден административния акт в оспорената му част (без отписаните от директора на ТП на НОИ - Пловдив на основание чл. 115 от КСО като погасени по давност суми за периода 01.01.2011 г. 31.12.2015 г.) установени са недобросъвестно получени суми за пенсия от А. Иванчева, чието връщане е било наредено ведно с лихвата по чл. 113 от КСО. Иванчева е била недобросъвестна, доколкото при подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на 10.10.2020 г., е представила документи, за които е имала яснота, че не съответстват на действителното положение, тъй като няма положен труд от втора категория при тези осигурители. По този начин оспорващата е действала в противоречие с принципа по чл. 4 ал. 3 от АПК. Важно е да се отбележи, че процесното разпореждане от 09.04.2021 г. за определяне размера на подлежащата на възстановяване сума от недобросъвестно получени пенсии е издадено след влизането в сила (проведен административен и двуинстанционен съдебен контрол) на предходно разпореждане от 12.01.2018 г., с което е отменено разпореждането за отпускане на пенсия и всички последващи, отказано е отпускане на ЛПОСВ и е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. По изложените съображения и при липса на пороци, обуславящи наличието на основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, подложеното на касация решение на Пловдивския административен съд следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. При този изход на спора основателно се явява своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски. На основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева (платимо от касаторката) съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, която в случая в касационното производство не е голяма, и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган - подал писмен отговор със съображения по съществото на спора, но пък не се явил в проведеното по делото съдебно заседание да защити позицията си и да отговори на евентуалните възражения на другата страна, както и да коментира прокурорското заключение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,