Решение № 13351 от 10.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8797/2009 г.

Решение № 13351 от 10.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8797/2009 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. чл. 27а от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Образувано е по касационна жалба на Постоянната комисия за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси при Общински съвет гр. Разград против Решение № 30 от 20.05.2009 г. по адм. д. 58/2009 г. по описа на Административен съд - Разград. В жалбата се твърди нищожност, незаконосъобразност, необоснованост на решението на първоинстанционния съд и постановяването му при нарушение на процесуалния закон, като са изложени подробни съображения. Според жалбоподателя, предвид големия държавен и обществен интерес и разпоредбите на чл. 27а, ал. 3 от ЗПРКИ вр. чл. 15, ал. 1, предл. 2 и чл. 16 от АПК вр. чл. 26, ал. 3 ГПК, като основна страна в производството следва да бъде конституирана прокуратурата, докато комисията участва като заинтересована страна. В нарушение на процесуалната норма на чл. 15, ал. 1 от АПК е отказано качеството на страна в процеса на подалия сигнала. Съдът е нарушил принципа на служебното начало като не е събрал доказателства, подкрепящи доклада и искането на комисията за разкриване на конфликта на интереси. Неправилен е извода на съда, че не е налице нарушение на чл. 14 от ЗПРКИ, тъй като срокът по § 18, ал. 2 от ПЗР към ЗПРКИ би бил приложим само в случай на оттеглена по § 19 от ПЗР ЗПРКИ декларация. Оспорва се извода, че липсва забрана по ЗПРКИ за кмета да участва в управителния орган на СНЦ "ЦИР - Разград", тъй като законът не прави разлика между търговските дружества и сдруженията с нестопанска цел. В нарушение на процесуалните правила е приетото, че неизслушването на кмета от комисията по чл. 26, ал. 1 от ЗПРКИ за изразходваните средства от община Разград във връзка с рехабилитацията на пътя с. Побит камък -Дянково е неотстраним порок от съда, който е бил длъжен, прилагайки служебното начало да събере необходимите за изясняване на спора доказателства. Предвид посочените касационни основания е предявено искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С обжалваното решение Административен съд - Разград постановява, че не е налице конфликт на интереси по подаденото искане от председателя на Постоянната комисия за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси при Общински съвет - Разград против Денчо Стоянов Бояджиев. В мотивите е обоснована компетентността на комисията като орган, създаден съобразно специалната норма на чл. 25, ал. 2, т. 3 от ЗПРКИ. Съдът извършва преценка на фактите, въз основа на които с доклада на комисията е прието, че са допуснати от Д. Бояджиев нарушения на чл. 9 и чл. 14, ал. 1, т. 1 вр. чл. 12 ЗПРКИ, обуславящи наличието на конфликт на интереси. Проверяваният, в качеството му на кмет на Община Разград е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 8 от ЗПРКИ. Безспорно е установено в процеса участието му в управителния съвет на СНЦ "ЦИР - Разград", гр. Разград. Първоинстанционният съд приема, че разпоредбите на Конституцията и специалният закон - чл. 41, ал. 1 от ЗМСМА не съдържат забрана за кмета да участва в управителния орган на сдружение с нестопанска цел по смисъла на чл. 5 от ЗПРКИ. Независимо от това, проверяваното лице е предприело действия по освобождаването му, като е подало съответно заявление от 20.02.2009 г., поради което не може да се приеме, че е налице допуснато от него нарушение. Установено е предоставянето на сдружението за безвъзмездно ползване на недвижими имоти общинска собственост, което безспорно съдът приема като акт на разпореждане. По съображения, че то е станало с решения на Общинския съвет - Разград № 461/23.12.1998 г. и № 152/17.07.2000 г., в качеството му на колективен орган, по време преди избирането на Д. Бояджиев за кмет и предвид обстоятелството, че Законът за предотвратяване на конфликт на интереси няма обратно действие, съдът приема, че осъществилите се преди влизане в сила на закона факти не могат да се обвързват с предвидените в него негативни последици. Не е налице нарушение на чл. 9, ал. 1 от ЗПРКИ, тъй като разпореждането с общинско имущество е станало преди влизане в сила на закона и не е осъществено от проверяваното лице. Съдът приема за установено некоректното попълване на декларацията по чл. 14 във вр. чл. 12, т. 2 от ЗПРКИ с вх. № 22/30.01.2009 г. с непосочването на участието на Д. Бояджиев в управителния съвет на сдружението. Декларацията е коригирана от него с нова вх. № 60/18.05.2009 г., преди изтичане на срока, съобразно предоставената с § 18 от ПЗР от ЗИЗПРКИ възможност за подаване на декларацията по чл. 12, т. 2 от ЗПРКИ в нов едномесечен срок, съответно да бъдат направени промени във вече подадените декларации, поради което съдът достига до извода, че не е налице нарушение и на чл. 14 от ЗПРКИ. В решението съдът обсъжда посоченото в доклада на комисията изразходване от страна на СНЦ "ЦИР - Разград" на средства на община Разград за рехабилитацията на пътя с. Побит камък - с. Дянково. Като установява, че Д. Бояджиев не е изслушан по това основание и не са събрани от самосезиралата се комисия доказателства, съдът приема, че са нарушени предвидените процесуални правила, с което е опорочено цялото производство пред комисията. В подкрепа на твърдението не са представени доказателства и в съдебното производство. Напротив, доклада в тази част е опроверган от представения договор, от който се установява, че сдружението не е страна по него и финансирането на рехабилитацията на пътя е предоставено по проект на ОП "Регионално развитие", поради което е направен извод за недоказаност в случая на наличието на конфликт на интереси. Първото твърдяно в жалбата нарушение е неправилното конституиране на страните в производството пред съда. Разпоредбата на ал. 3 на чл. 27а ЗПРКИ предвижда задължителното участие в процеса на проверяваното лице и на прокурора, но текстът не изчерпва всички участници. Нормата на ал. 2 на чл. 27а ЗПРКИ определя страната, по чието искане се образува производството и това е комисията, представлявана от председателя. Предвид редакцията на чл. 15 от АПК във вр. чл. 16, ал. 2 АПК прокурорът упражнява предоставените му от закона права съобразно правилата, установени за страните по делото, т. е. всеки от участниците в съдебното производство може в пълен обем да упражни процесуалните права на страна. Административнопроцесуалният кодекс предоставя равни възможности за защита в процеса на всички участници, като им придава качеството на "страни". С конституирането на прокурора като страна в производството е изпълнено от съда законовото задължение за обезпечаване на задължителното му участие. Качеството на страна в процеса му гарантира възможността да упражни предоставените му от специалния материален закон, както и от процесуалните правила на Административно- процесуалния кодекс правомощия. С оглед изложеното съставът на съда намира възражението за неоснователно. Правото на участие в процеса на подалия сигнала е предмет на отделно производство, поради което съдът не обсъжда изложените в жалбата доводи. Касационният състав намира неоснователни доводите за неправилност на решението поради нарушаване на чл. 14 от ЗПРКИ, основани на съображенията, че срокът по § 18, ал. 2 от ПЗР към ЗПРКИ би бил приложим само в случай на оттеглена по § 19 от ПЗР ЗПРКИ декларация. Редакцията на нормата на § 19 от ПЗР към ЗИД ЗПРКИ, регламентираща оттеглянето на вече подадена по чл. 12, т. 2 от закона декларация и подаването на нова декларация сочи, че оттеглянето е предвидено като възможност за задължените по чл. 12, т. 2 от ЗПРКИ лица, не и като тяхно задължение. Законът предоставя на тези лица правото да преценят и изберат дали да се ползват от тази възможност или да подадат коригиращата декларация по ал. 2 на § 18. Обстоятелството, че Д. Бояджиев не се е възползвал от правото по § 19 от ПЗР на ЗИД ЗПРКИ не опорочава действията му по подаване на декларацията в срока по ал. 2 на § 18 ПЗР на ЗИД ЗПРКИ, което е категорично установено. Възражението, че законът не прави разлика между търговските дружества и сдруженията с нестопанска цел, поради което и участието в управителен орган на сдружение с нестопанска цел следва да бъде определено като конфликт на интереси, не намира опора в закона. Изводите в първоинстанционното решение са съобразени с приложимия специален закон, който в цитираната разпоредба на чл. 41 ЗМСМА очертава изчерпателно ограниченията, с които следва да се съобразяват посочените длъжностни лица. Ограничаващите норми следва да бъдат тълкувани стеснително. В посочените разпоредби не е включена хипотеза на участие в сдружение с нестопанска цел, респ. в неговите управителни органи. Правилно е квалифицирал първоинстанционният съд като нарушения на специалните процесуални правила действията на комисията, въз основа на които в доклада е прието наличие на конфликт на интереси с изразходване от страна на СНЦ "ЦИР - Разград" на средства на община Разград за рехабилитацията на пътя с. Побит камък - с. Дянково, без да бъде изслушан Д. Бояджиев и да бъдат събрани от комисията доказателства за това обстоятелство. Установяването на конфликт на интереси е резултат на процедура, изрично регламентирана в глава шеста на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, като отделните разпоредби уреждат задълженията на отделните участници. Нормата на чл. 26 вр. чл. 25, ал. 2, т. 3 на ЗПРКИ императивно определя съдържанието на задълженията на комисията, като й предоставя и съответните правомощия. Изслушването на проверяваното лице и събирането на доказателства са предвидени като задължения на органа за гарантиране обективност при изготвяне на доклада и осигуряване правото на лицето да осъществи защитата си, още повече, предвид санкционния характер на производството. Служебното начало в съдебноадминистративния процес не е равнозначно на задължение за съда да събира доказателствата, подкрепящи доклада и искането на комисията за разкриване на конфликта на интереси. Разпоредбата на ал. 3 на чл. 9 АПК, задължаваща съда да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото не сочат доказателства, изисква активност на съда с цел постигане на обективната истина и законосъобразно решаване на спора, но съдът не може да замести органа и да извърши вместо него действията, изрично вменени в задължение на комисията от разпоредбата на чл. 26 ЗПРКИ, като по този начин се стигне до саниране на бездействието. Изложените съображения налагат извода на касационния състав за неоснователност на жалбата. При служебната проверка на решението не се установяват основания за касирането му на основание ал. 2 на чл. 218 от Административнопроцесуалния кодекс. Касационният състав констатира непълнота в решението при очертаване на твърдения конфликт на интереси, предмет на спора, която не води до промяна на изложения извод. Наред с посочване на автора на искането и лицето, срещу когото е установен конфликта на интереси, в диспозитива на решението би следвало да бъде посочено и основанието, с оглед формираната сила на пресъдено нещо с постановяване на съдебния акт. С оглед изхода на спора, предвид своевременно заявеното искане и представените доказателства за платено адвокатско възнаграждение за защита в настоящата инстанция, на Денчо Стоянов Бояджиев следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300.00 лв. Водим от горното, състав на Върховния административен съд, пето отделение