Решение № 50009 от 8.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 932/2022 г.

Решение № 50009 от 8.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 932/2022 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на З. В. Д. срещу решение на АС Пловдив № 86/25.11.21 по г. д. № 496/21 - с което, след частична отмяна на решение № 260201/10.08.21 по г. д. № 197/21 на ОС Хасково, предявеният от касатора иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва е отхвърлен като неоснователен. Излагат се съображения за незаконосъобразност на решението и се моли за неговата отмяна и уважаване на предявения иск до горепосочения размер.

Прокуратурата на Република България /РБ/ оспорва жалбата.

С определение № 530/13.06.22 е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпрос относно наличието на хипотезата на липса на достатъчни данни за извършено престъпление при прекратяване на съдебно производство, образувано въз основа на жалба против конкретно лице.

В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:

Употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 2 /сега т. 3 ЗОДОВ израз "обвинение в извършване на престъпление" трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл. Когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение. Когато досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпление, което единствено ищецът би могъл да извърши, в този случай той търпи вреди от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние /реш. № 1200/2.12.08 по г. д. № 3517/07, ІІІ ГО, реш. № 187/13.06.12 по г. д. № 1215/11, ІІІ ГО, реш. № 341/5.10.12 по г. д. № 1310/11, ІV ГО, реш. № 425/1.12.15 по г. д. № 3143/15, ІV ГО, реш. № 51/11.03.21 по г. д. № 2340/20, IV ГО, опр. № 277/9.04.20 по г. д. № 880/20, III ГО и др. /.

По основателността на касационната жалба:

Между страните няма спор относно следните факти, а и те се установяват от доказателствата по делото:

• по преписка № 473/15 г., с постановление от 9.05.16 на РП Ивайловград, е било образувано досъдебно производство /ДП/ срещу неизвестен извършител по сигнал от Е. Д. срещу З. Д., адвокат, за престъпление по чл. 209, ал. 2 вр. с ал. 1 НК – за това, че през м. 11. 07, с цел да набави за себе си или другиго имотна облага, е използвала заблуждението и неосведомеността на Е. Д. и с това й е причинила имотна вреда - квалифициран случай на измама; в забележка към постановлението е посочено, че след събиране на достатъчно доказателства за виновността на съответното лице в извършване на престъпление от общ характер и преди евентуалното му привличане като обвиняем, делото следва да се докладва на наблюдаващия прокурор;

• сигналът, въз основа на който е образувано горното производство /вх. № 1538/27.08.15 на РП Димитровград/, е подаден "против З. В. Д. ", като се сочи, че се търси защита на правата на дъщерята на подателката, която е била ощетена със сума 25000 лв. от адвокат З. В. Д.; описано е подробно развитието на отношенията им и в какво се състои измамата /Е. Д. била клиент на адвоката; в полза на дъщеря й било присъдено застрахователно обезщетение поради смъртта на бащата на детето; адвокатът не информирал Д. каква е сумата, но й казал, че за да задвижи нещата, е необходимо пълномощно, за подписването на което я пратил при нотариус Р. В.; с това пълномощно /което не й било дадено за прочит, а само за подпис - но тогава Е. Д. не се притеснила, защото знаела, че без разрешение от дежурен съдия пари не могат да се теглят/ тя била подведена и на практика упълномощила адвокат З. Д. да изтегли от нейно име влога на дъщеря й; през м. 10. 07 адвокатът я уведомил, че застрахователят е платил сума в размер на 10000 лв., от които й дал 5000 лв., а за останалите 5000 лв. й казал, че са му необходими за лични нужди и предложил да й даде запис на заповед, с което Е. Д. се съгласила, тъй като парите вече били в З. Д.; за тази сума впоследствие Д. започнала изпълнително дело с друг адвокат; той се усъмнил, че за смъртен случай са дадени само 10000 лв.; на негово писмо до застрахователя последният отговорил, че изплатеното обезщетение е 30000 лв; от банката потвърдили, че З. Д. е изтеглила сумите от сметката на детето; по този начин тя си е присвоила 25000 лв. /;

• на 15.01.16 от З. Д. са били снети обяснения във връзка със сигнала на Е. Д.; на 21.01.16 е била призована да се яви за снемане на обяснения на 22.01.16 в 10. 00ч.; на 21.03.16 са й снети допълнителни обяснения; на 9.06.16 е разпитана като свидетел и са взети образци за сравнително изследване предвид назначена графологична експертиза; на 9.12.16 е проведена очна ставка между З. Д. и Е. Д., продължила близо 2 часа; З. Д. е представяла писмени документи във връзка с обвиненията в сигнала /пълномощни, съдебни актове, декларации и др. /;

-в докладната записка от 31.03.16 относно извършена проверка по повод сигнала до Началника на СПИП ОД на МВР Хасково, с която се предлага образуване на ДП, ясно са описани сигнала - на Е. Д. срещу З. Д., деянието на адвоката, което се твърди, че съставлява измама, предприетите действия, в това число снетите обяснения от З. Д.; заявява се, че към настоящия момент не се установяват достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер; с докладна записка вх. № 272 ЗМ 67/31.07.16 до ОД на МВР Хасково от 31.03.16 е предложено образуване на наказателно производство срещу З. Д. по чл. 209, ал. 1 НК; на 9.01.17 разследващ полицай при ОД на МВР Хасково е приключил разследването по ДП № 67/16 на ОД Хасково и е постановил на основание чл. 199 и чл. 235 НПК ДП да се изпрати на РП Ивайловград с мнение за прекратяване на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК;

• с постановление от 17.02.17 досъдебното производство по дознание № 67/16 по описа на ОД МВР Хасково, образувано срещу неизвестен извършител, е прекратено, тъй като "не са събрани достатъчно доказателства за виновността на лицето З. Д. " за извършено от нея престъпление по чл. 209, ал. 2 вр. с ал. 1 НК, и от същото са отделени материалите, касаещи извършено от нея престъпление по чл. 316 НК; постановлението е връчено на Е. Д. на 24.02.17;

• с писмо, изготвено от РП Хаскова /вх. № 367/2021 от 14.04.21 до ОП Хасково/, е представена "справка с образувани прокурорски преписки и водени досъдебни производства срещу Д. в периода 2015 г. - 2017 г. ", в която са изброени 8 такива; процесното е посочено на първо място и съвпада по време частично с две от останалите-отделеното от него с постановлението за прекратяване /за времето от постановяването на постановлението за прекратяване до влизането му в сила/ и преписка № 118/16 /по която е отказано образуване на наказателно производство на 14.06.16/;

• З. Д. е била двукратно осъждана – по дело № 356/06, нахд, реш. № 341/13.07.06 на РС Димитровград, в сила от 21.12.16, за деяние по чл. 311, ал. 2 вр. с ал. 1 НК, като е освободена от нак. отговорност и й е наложено административно наказание "глоба" в размер на 900 лв., и по дело № 102/09-Р, нохд, присъда № 20/11.11.10 на РС Първомай, в сила от 23.06.11, за деяние по чл. 209, ал. 1 вр. с ал. 2 НК вр. с чл. 54, ал. 1 НК, като е осъдена на една година лишаване от свобода с отложено изпълнението за срок от 3 г.;

• когато след призоваване през 2016 ищцата се върнала от Хасково, споделила със св. Л. М., че има вероятност да й повдигнат обвинение за измама в големи размери; била много притеснена - както от това, че може да бъде обвинена, така й защото отношенията й с брат й – съдия в РС Димитровград, били малко разклатени и сега щели да се задълбочат; не говорила много; започнала да вдига кръвно, изпадала в депресии, на моменти крещяла; един ден се разровила из документацията и намерила декларация, с която Е. признавала, че е получила обезщетението и няма никакви претенции към нея.

С оглед отговора на правния въпрос следва да се приеме, че употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 2 /сега т. 3 ЗОДОВ израз "обвинение в извършване на престъпление" трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл; когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ; лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение; когато досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпление, което единствено ищецът би могъл да извърши, в този случай той търпи вреди от момента, в който е узнал за производството за конкретното престъпно деяние. Такава е разглежданата хипотеза. Макар формално производството да се е водело срещу неизвестен извършител, то е било образувано по подробен сигнал именно срещу ищцата - при достатъчно данни за конкретното престъпление, което единствено тя би могла да извърши. Още от първото й явяване във връзка с искането на обяснения за нея е станало ясно, че разследването е във връзка с престъпление, като извършител на което е сочена единствено тя и вероятно ще й бъде повдигнато обвинение; в тази връзка е давала двукратно обяснения, била е разпитвана като свидетел, правена й е била очна ставка, вземани са й били образци от подписа предвид назначена експертиза, представяла е доказателства. С изготвената справка за производства, водени срещу З. Д., в която е включено процесното, Прокуратурата сама признава неизгодния за нея факт, че последното на практика е водено не срещу неизвестен извършител, а срещу З. Д.. При това положение ищцата търпи вреди от наказателното преследване от момента, в който е узнала за образуването му и спрямо нея са били извършвани действия във връзка с него, респективно с посочените действия на държавното обвинение е осъществен специалният деликт по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ - незаконно обвинение в извършване на престъпление.

Във връзка с въпроса за размера на дължимото обезщетение настоящият състав намира, че, поради висящото наказателно производство предвид подадения срещу нея сигнал, ищцата е търпял психически страдания, стрес, притеснения, страх от осъждане от момента, от който е била засегната личната й сфера. Нормално е да се приеме, че по време на наказателно производство лицето, срещу което дефакто то е насочено, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности на личността, както и социалните отношения и общуване. Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи; те се установяват и от показанията на разпитаната свидетелка, която твърди, че от първия момент, от който узнала за производството, ищцата изпаднала в притеснение, което се задълбочило, и настъпила видима промяна /депресии, крещене/; притеснявала се и от евентуално влошаване на отношенията й с брат й. Като отчита горните обстоятелства, тежестта на повдигнатото обвинение /за което се предвижда наказание до 5 г. лишаване от свобода и което е свързано с работата на ищцата/, продължителността на засягането на правата от воденото производство-която не е била голяма /1 г. и 1 месец/, степента на това засягане /в това число вида и броя на извършените процесуални действия с нейно участие и липсата на мярка за процесуална принуда/, настъпилата негативна промяна в начина на живот, интензитета на търпените болки и страдания, обстоятелството, че за част от периода срещу З. Д. са били водени и две други производства, а преди това лицето е било и двукратно осъждано /т. е. евентуална увреда на репутацията и доброто й име е в причинна връзка и с предходните осъждания/, обществено икономическите отношения в страната към момента на деликта /т. е. обстоятелства, които влияят по посока както увеличаване, така и намаляване на дължимото обезщетение/, настоящият състав намира, че за обезвредата на търпяните неимуществени вреди следва да се присъди сумата 1500 лв. За същата искът е основателен и следва да се уважи ведно със законната лихва от 19.03.18, а за разликата до 2000 лв. - да се отхвърли.

Предвид всичко изложено по-горе и доколкото въззивният съд се е отклонил от практиката на ВКС, приемайки, че не е налице хипотеза на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, атакуваното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата 1 500 лв. ведно с лихви, е незаконосъобразно и трябва да се отмени - вместо което в тази част претенцията се уважи заедно със законната лихва, считано от 19.03.18 до окончателното изплащане; в останалата част – с която искът е отхвърлен за сумата над 1 500 лв. до 2 000 лв., то следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,