Решение № 16 от 8.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 681/2010 г.

Решение № 16 от 8.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 681/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Делото е образувано по искане от главния прокурор на Р. Б. за възобновяване на ч.н.д. № 3160/10 г. на Варненския районен съд, и отмяна на постановеното по него определение от 19.07.2010 г., с което на Е. С. И. е определено на основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание пробация, включваща задължителните по чл. 42а ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК две пробационни мерки за срок от 9 месеца, вместо за определеният им срок от 10 месеца, каквато продължителност те имат според влязлото в сила определение от 26.11.2009 г., с което е одобрено споразумение по н.о.х.д. № 5707/09 г. на Варненския РС. Изтъкнатото основание за възобновяване е по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК - съществено нарушение на закона по чл. 25 и чл. 23 от НК. Атакуваният съдебен акт е влязъл в сила без да е проверяван по касационен ред. В съдебно заседание прокурорът от ВКП поддържа искането като основателно. Осъденият Е. С. И. редовно призован не се явява. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и установени следното: Искането за възобновяване на ч.н.д. № 3160/10 г. на Варненския районен съд е процесуално допустимо, поради наличието на всички предпоставки по чл. 419 - чл. 421 НПК за инициирането на производството по делото по реда на глава ХХХIII НПК. Разгледано по същество, искането Е ОСНОВАТЕЛНО: Наказателно ч.д.№ 3160/10 г. на Варненския районен съд е образувано по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, по предложение на Варненската районна прокуратура за групиране на наказанията, наложени на осъдения Е. С. И. по влезлите в сила присъди (респ. определения за одобряване на споразумения по чл. 381 и сл. НПК), съгласно справка за съдимост № 4176 от 2010 г., приета като писмено доказателство. С определение № 1693/19.07.2010 г. по горепосоченото дело, съдът е групирал наложените на осъдения Е. С. И. наказания за деяния, извършени в реална съвкупност, както следва: по влязла в сила присъда на 14.04.2010 г. по НОХД № 443/2010 на В.; съгласно определение за одобряване на споразумение, влязло в сила на 23.11.2009 г. по НОХД № 5976/2009 на В. и съгласно определение за одобряване на споразумение, влязло в сила на 26.11.2009 г., по НОХД № 5707/2009 г. на В. . На основание чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК съдът е наложил общо най-тежкото наказание от определените еднакви по вид наказания - пробация по чл. 42а ал. 2, т. 1 и т. 2 НК, както следва: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА Р. ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, която съгласно чл. 42б от НК е с периодичност - два пъти седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА. На основание чл. 25, ал. 2 от НК, е постановено приспадане на срока на изтърпяното наказание по тези присъди от срока на общо най-тежкото наказание . Определението не е атакувано по въззивен ред и е влязло в сила на 04.08.10.г. Проверката на данните по делото показва, че съдът е допуснал нарушение на чл. 25, вр. с чл. 23 НК при постановяване на атакуваното определение. Това е така, защото при съпоставката на сроковете на наложените на осъдения по горепосочените три осъждания наказания, съдът, макар и да е наложил най-тежкото от еднаквите по вид три наказания - пробацията с най-дълъг срок, той не е девет месеца, а ДЕСЕТ МЕСЕЦА. Следователно, материалният закон е приложен неправилно. Вместо десет месеца продължителност на най-тежкото наказание, каквато е продължителността на всяка от наложените по н.о.х.д. № 5707/09 г. на В. две задължителни пробационни мерки, съдът е наложил по девет месеца за всяка от тях. Това е и най-тежкото наказание от подлежащите на групиране наказания на осъдения в атакуваното определение, имащо за предмет на оценката на материално-правните предпоставки по чл. 25, вр. с чл. 23 НК относно наказанията наложени по НОХД № 443/2010 на В., НОХД № 5976/2009 на В. и НОХД № 5707/2009 г. на В.. При тези данни, искането за възобновяване е основателно по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК и вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НК и чл. 25 , вр. с чл. 23 НК, защото е допуснато съществено нарушение на закона. На основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК следва да бъде уважено, поради което ВКС на РБ, трето наказателно отделение, в настоящият състав