Решение № 5119 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12569/2017 г.

ВАСПетчленен състав19.04.2018 г.докладчик Таня Радкова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ молбата на И. Л. К. и П. Г. К. за себе си и като родители на детето Е. И. К. за отмяна на решение № 8255/28.06.2017 г. по адм. д. № 1550/2017 г. на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 4177/16.06.2016 г., постановено по адм. дело № 3875/2016 г. на Административен съд С.-град. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 5119 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12569/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 237 и следващите АПК. Образувано е по молба на И. Л. К. и П. Г. К. за себе си и като родители на детето Е. И. К. за отмяна решение № 8255/28.06.2017 г. по адм. д. № 1550/2017 г. на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 4177/16.06.2016 г., постановено по адм. дело № 3875/2016 г. на Административен съд С.-град. Т. в молбата си, че са налице предпоставките на чл. 239 АПК. Ответникът по молбата за отмяна-директорът на Дирекция "Социално подпомагане - Л.", гр. С. не взема становище. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 240 АПК и е процесуално допустима. В искането за отмяна не се сочи конкретно законово основание. Поради това може да се направи извод, че е за отмяна на всички основания по чл. 239, ал. 1, т. 1 - 6 АПК, но не се излагат никакви фактически твърдения, поради което молбата следва да бъде разгледана на всички такива, визирани в разпоредбата на чл. 239 АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В молбата не се сочат никакви обстоятелства или документи, които да имат значение за друг изход на делото. Фактически твърдения по т. 2, 3 и 4, 5 и 6 на чл. 239 АПК също не се сочат. Съгласно чл. 239, т. 2 АПК актът подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. В процесната молба за отмяна такива доводи не се съдържат. Липсват твърдения и по чл. 239, т. 3 АПК, според която актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Не се сочат и доказателства в очертаната от закона насока за отмяна. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В разглеждания случай, визираните в разпоредбата предпоставки не са налице, тъй като не са наведени твърдения за наличие на друго решение, противоречащо на решението, чиято отмяна се иска. По молбата с основание чл. 239, т. 5 АПК. Според цитираната разпоредба съдебният акт подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В конкретния случай молителите не сочат в кое дело е допуснато нарушение и в какво се състои. По принцип, за да е основателно искането за отмяна, следва да е допуснато от съда нарушаване на процесуални права на страната. Молителите са били надлежно конституирани и са могли да упражнят всички процесуални права. Това сочи на неоснователност на молбата за отмяна на предявеното основание. Хипотезата на чл. 239, т. 6 АПК изисква решение на Европейския съд за защита на правата на човека, с което е установено нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. По настоящето дело няма представено решение на Европейския съд за правата на човека, от което да се установяват права на молителите, нарушени от държавата и защитени от Конвенцията за основните права и свободи на гражданите. Предвид изложеното по отношение на всички хипотези, посочени като основание за отмяна на решението по чл. 239 АПК не са изложени твърдения и фактически основания за наличието им, както и не се установяват в материалните по делото, поради което същите не са налице. С оглед изложеното искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение е неоснователно и следва да се отхвърли. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,

Цитирани разпоредби

1