Решение № 454 от 15.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4339/2014 г.

Решение № 454 от 15.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4339/2014 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Млека Логистик" ООД, гр. Севлиево, против решение № 605/4.12.2013 г. по адм. дело № 231/2013 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № 071100774/13.06.2011 г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение № 440/7.09.2011 г. на директор дирекция "ОУИ" Велико Търново за начислен ДДС в размер на 638 481,53 лв. за данъчни периоди от 1.05.2008 г. до 28.02.2009 г. по доставки, декларирани като вътреобщностни към Италия и Румъния, както и за отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 56 683 лв. по фактури, издадени от "Милки груп" ЕООД и "Алекса 2005" ЕООД за данъчни периоди м. 08, 09, 10, 12.2008 г. и м. 02.2009 г. Подадена е касационна жалба от дружеството и срещу решение № 72/11.02.2014 г. по същото дело постановено по реда на чл. 175 АПК и чл. 248, ал. 1 ГПК, с което е допусната явна фактическа грешка като след "отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 56 683 лв." се добавя: "и съответните на тези задължения лихви в общ размер на 165 488, 25 лв." и е изменено решението в частта за разноските като присъдения размер на юрисконсултско възнаграждение от 14 352,91 лв. е изменен на 17 662,16 лв., съобразно установения материален интерес с включен и размер на лихвите по установените задължения. В касационните жалби се поддържат доводи, че решенията са неправилни и незаконосъобразни с изложени подробно аргументирани доводи за посочени отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението, включително и това за поправка на очевидна фактическа грешка и изменение на разноските. Претендират се разноски от процесуалния представител адв. Найденов. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново в представен писмен отговор оспорва жалбите и желае решението, с което е отхвърлено оспорването на РА и това за поправка на очевидна фактическа грешка, да бъдат оставени в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, първо отделение, намира и двете касационни жалби за допустими, но разгледани по същество, за неоснователни. Производството пред Върховния административен съд е по втора касационна жалба, подадена по реда на чл. 208 и сл. АПК. Първоначално по оспорването на РА е постановено решение на Великотърновския административен съд, с което РА е бил частично отменен и в тази част решението е оставено в сила с решение по адм. д. № 4958/2012 г. на Върховния административен съд. В останалата част, решението е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда по отношение на ревизионен акт № 071100774/13.06.2011 г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение № 440/7.09.2011 г. на директор дирекция "ОУИ" Велико Търново за начислен ДДС на РЛ по доставки, декларирани като вътреобщностни /ВОД/ за Италия в периоди 1.05.2008 г. - 28.02.2009 г., за Румъния в периоди м. 10, м. 11, м. 12.2008 г. и за отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Милки груп" ЕООД и "Алекса 2005" ЕООД за периоди м. 08, 09, 10, 12.2008 г. и м. 02.2009 г. При новото разглеждане на делото жалбата срещу РА е отхвърлена. Съдът е съобразил указанията на Върховния административен съд в отменителното решение, които са: "При новото разглеждане на спора следва да се дадат конкретни указания на страните относно фактите и обстоятелствата, които следва да установят и за които не сочат доказателства, относно процесуалните последици при бездействие. Производството следва да започне от самото начало като след връчване на жалбата на ответника му се даде срок за писмен отговор, за посочване на доказателства и доказателствени искания в него. По реда на чл. 163, ал. 3 АПК следва да се укаже на страните необходимостта от събиране на други доказателства, които не се съдържат в преписката. За изясняване на спора е необходимо да се назначи съдебно-счетоводна експертиза като разпоредбата на чл. 171, ал. 2 АПК дава възможност и за служебно назначаване на такава. Следва да се съобрази, че с оглед вида на стоките, по доставките за които е отказано право на приспадане на данъчен кредит, са приложими специалните норми на Закона за ветеринарномедицинската дейност относно водената документация." Съобразно указанията, първоинстанционният съд е определил спора и е указал на страните доказателствената им тежест. При новото разглеждане на делото са приети икономическа експертиза с допълнителни задачи и съдебно-графическа експертиза във връзка с открито производство по реда на чл. 193 ГПК за установяване автентичността на оспорени частни документи, представени от жалбоподателя. За да отхвърли жалбата по отношение на непризнатите ВОД, първоинстанционният съд е анализирал материално правните предпоставки, регламентиращи ВОД, обсъдил е всички възражения на страните и представени доказателства и е извел извод, че съществен елемент от фактическия състав на ВОД, съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС е недоказан - транспортиране на стоката и получаването й от чуждестранните дружества "Glob-bul" S. R. L - Италия, представлявано от Иван Димитров Павлов и "Prosperity international" S. R. L - Румъния. С приетата съдебно-графологична експертиза се установява, че нито един от представените ЧМР не съдържа подписът на представляващия италианското дружество "Glob-bul" S. R. L - Иван Димитров Павлов и се потвърждава, констатацията на ревизията, че документите, изходящи от това дружество и представените ЧМР съдържат различни подписи на лица, за които не е доказано да са представляващи това дружество. Не е опровергана констатацията за множество пропуски в реквизитите на така представените документи - липси на подписи на превозвача в товарителниците, както и непосочване в тях на мястото на доставката. При новото разглеждане на делото, в последното по делото заседание са представени писмени декларации в превод, които съдът е обсъдил и поради това, че същите са адресирани до Административен съд- Велико Търново, като е посочен номер на дело, различен от този по настоящото дело и като представени в последното съдебно заседание, е извел извод, че са създадени за целите на съдебното производство и не ги е ценил. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС наличието на вътрешнообщностна доставка е обусловено от кумулативната установеност на следните предпоставки: осъществена доставка на стоки, транспортиране на същите от територията на Република България до територията на друга държава - членка и регистрации на доставчика и получателя в съответните държави за целите на ДДС. Съобразно чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, вътрешнообщностните доставки са облагаеми с нулева ставка на данъка, а удостоверяващите ги документите са определени с Правилника за прилагане на закона. Препращането е към нормата на чл. 45 от ППЗДДС в действащата редакция, която в зависимост от подлежащите на установяване правно релевантни факти разграничава изискуемите се документи за доказване в две групи - доказателства за доставката и доказателства за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава - членка. Първият правно релевантен факт се установява с представянето на фактура за доставката, в която се посочва издаденият при регистрация за целите на ДДС от друга държава - членка идентификационен номер по ДДС на получателя. Следващите два алтернативно предвидени правно релевантни факта са изпращането или транспортирането на стоката, а необходимите доказателства за установяването им са определени в зависимост от това от кого е извършен транспортът. Във връзка с твърденията на оспорващия, поддържани и в касационната жалба, че в случая не се спори, че транспорта е за сметка на доставчика, т.е. е за негова сметка, приложима е разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "б" ППЗДДС. Правилно съдът е изследвал представените ЧМР и други документи, както и фактически установявания в хода на ревизията, свързани с транспортиране на стоките, още повече, че същите са хранителни стоки - млечни продукти и както е указал ВАС в отменителното си решение, са приложими специалните норми на Закона за ветеринарномедицинската дейност относно водената документация. В случая оспорващия РА, който е касационен жалбоподател в настоящото производство, не е представил относими към спора документи на данъчната администрация, а такива са представени и то само за част от доставките, при това едва пред първоинстанционния съд при повторното разглеждане на делото и съдът правилно не ги е приел за достоверни и не ги е кредитирал, като създадени за целите на процеса. По отношение на декларираните ВОД към "Prosperity international" S. R. L - Румъния, предвид разминаванията в текста на международните товарителници с фактурите, както и с оглед получената информация от румънската данъчна администрация, в тежест на жалбоподателя е било да докаже, че ВОД са реално осъществени. Въпреки дадената му възможност оспорващият - касационният жалбоподател, не е ангажирал доказателства в тази насока, както при първоначалното, така и при новото разглеждане на делото. Тъй като истинността на представените международни товарителници /CMR/ е оспорена от ответника, жалбоподателят е следвало да представи относими доказателства за безспорно установяване на транспорта на стоките. Въпреки указаната му от съда доказателствена тежест по чл. 193, ал. 3, изр. второ от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, жалбоподателят не е представил годни доказателства за установяване транспортирането на стоките до Италия и Румъния, при това в случая транспорта е за негова сметка и доказването е осъществимо в рамките на необходимата защита при конкретния спор. Поради липса на годни доказателства за действително транспортиране на фактурираните стоки, още по-малко за получаването им от двете дружества, съответно в Италия и Румъния и неустановеност на капацитета за транспортиране и осъществяване на доставки от такова естество - млечни продукти, както и на конкретното доставяне на стоките до контрагентите, съдът правилно е приел, че ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, не е доказана по процесните фактури, за което начисляването на ДДС с РА е законосъобразно. Законовите предпоставки за признаване на ВОД са следните: да е осъществена доставка на стоки, доставчикът да е регистриран по ДДС в Р България, съответно получателят по доставката да е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка на общността и стоката да е транспортирана от доставчика или получателя или за тяхна сметка от територията на страната до територията на друга държава членка. Практиката на Съда на Европейския съюз установява като първо изискване за доказване на ВОД транспортирането на стоките от територията на едната държава - членка до територията на другата държава-членка. Така с решение от 6 септември 2012 г. дело C-273/11 Mecsek-Gabona по преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 138, § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88/ЕС на Съвета от 7 декември 2010 г. Съдът е постановил, че сочената разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че допуска при обстоятелства като разглежданите в главното производство на продавача да се откаже ползването от правото на освобождаване на вътреобщностна доставка, при условие че бъде установено, с оглед на обективни фактори, че той не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването. В т. 38 от мотивите съдът е посочил, че възложените на данъчнозадължено лице задължения в областта на доказването следва да се определят в зависимост от условията, изрично заложени в това отношение от националното право, и в зависимост от обичайната практика, установена за сходни операции. По отношение на отказания данъчен кредит по фактури, издадени от "Милки груп" ЕООД и "Алекса 2005" ООД правилен е изводът на съда, че не е доказано доставчиците да са притежавали фактурираните стоки, което е необходим факт за доказване реалното осъществяване на доставката им. Липсват също така и документи за извършването на доставките и за извършването на транспорт. Наличието само на фактури за извършените сделки, без всякакви други документи не е достатъчно, за да се приеме, че сделките реално са извършени. По изложените съображения, решението в частта за доначислен ДДС от непризнати ВОД и непризнат данъчен кредит по недоказани реални доставки, е правилно. Касационната жалба срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка също е неоснователна. След като е констатирал, че е допуснал грешка в непосочването на отменените задължения, ведно с лихвите, съдът е поправил същото по реда на чл. 175 АПК. Съобразно изложените мотиви, решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на касатора не се дължат разноски, а на ответника по касация е присъдено юрисконсултско възнаграждение от първоинстанционния съд, със съответно поправен размер с решението за ОФГ, което съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК е за цялото производство и второ такова не се дължи за касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение