Решение № 7707 от 20.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1648/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от Логофетова ЕООД и Е. В. А., чрез процесуален представител адв. В. Вутов, срещу решение 187/14.12.2023 г., постановено по адм. дело 147/2023 г. по описа на Административен съд - Видин, с което е отхвърлена жалбата им срещу решение 05/311/00664/3/01/04/02, с изх. 01-6500/8559 от 21.02.2023 г., за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ). В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на оспорения съдебен акт като постановен в противоречие с приложимия материален закон и при необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага съображения, че съдът не се съобразил с действителната фактическа обстановка и не разгледал в пълнота изложените твърдения в жалбата. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на нов по съществото на спора за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът изпълнителният директор на ДФЗ, не представя становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, приема, че касационната жалба е подадена от надлежни страни в законоустановения срок, поради което е допустима, а разгледана по същество е и основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователни жалбите на Е. В. А. и Логофетова ЕООД против решение 05/311/00664/3/01/04/02, с изх. 01-6500/8559 от 21.02.2023 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което им е определена финансова корекция в размер на 240 817,23 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при съобразяване с административнопроизводствените правила. Приел е също така, че административният акт е издаден в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Съдът е приел за установено по делото неизпълнение на заложените индикатори за 2016г., 2017г. и 2018г. , тъй като изпълнението е в размер на 0,54% от заложените приходи и е мотивирал извод, че е налице основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ за налагане на финансова корекция по смисъла на посочената разпоредба. Изрично е посочил, че констатациите относно установените приходи от дейността за проверявания период не са оспорени от жалбоподателите. Съдът е възприел изцяло мотивите на административния орган и по отношение на посоченото нарушение по т.2 от решението. Посочил е, че следва да бъде възприет направеният от органа извод, че с оглед броя на нощувките - 46 за трите финансови години и установения пробег на автомобила, същият не се е ползвал по предназначението, за което е закупен активът, съобразно одобрения проект. Следователно се установявало нарушение на чл. 43,ал. 1,т. 1 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразяване към неземеделски дейности (Наредба 30/2008г.). Съдът е приел също така, че определената за нарушенията финансова корекция в размер на 100 % от предоставената безвъзмездна финансова помощ е в съответствие с изискванията на чл. 46, ал. 2 от Наредба 30/2008г. и приложимите Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г. (Правилата). При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Страните не оспорват обстоятелствата, свързани с проведена процедура по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., приключила със сключване на договор между ДФЗ и ЕТ Е. А.91 . Според същия предмет на инвестицията е Ремонт и преустройство на жилищна сграда в къща за гости , находяща се в урбанизирана зона [населено място]. Съобразно договора, фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проекта. Съобразно чл.4.12 от договора ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения бизнес-план и таблица за одобрените разходи, която таблица впоследствие е изменена с неколкократни анекса. Съгласно т.4.18 от договора ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. По смисъла на сключения договор /т.9.1,б. г / одобрен проект е подадено от ползвателя на етапа на кандидатстване по мярката и одобрено от фонда заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми по Наредба 30 от 11.08.2008 г. документи /включително и представения от ползвателя и одобрен от фонда бизнес план/, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 311. Съгласно Уведомително писмо на 11.12.2015г. е изплатена сума в размер на 240 817,23 лв. /80% ЕЗФРСР и 20% национално съфинансиране/. Констатациите на административния орган от проверката са отразени в контролния лист и приложените към него работни листа. Видно е, че по отношение на автомобил Ситроен Берлинго е отразено, че изминатите километри от автомобила- 102 679 км, съпоставени с броя нощувки - 46, са индикация за неизползване на актива по предназначение. В работен лист са отразени резултатите от проверката на реализираните нощувки и приходи за 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г до 30.06.2019г. : за 2016г.- 6 бр. нощувки на стойност 120 лв., за 2017г. -1 2 бр на стойност 270,90 лв., за 2018г. -1 6 нощувки за 320 лв, за 2019г.-12 бр. нощувки на стойност 240 лв. Установено е , че инвестицията е извършена и функционира, но е налице неизпълнение, тъй като не са постигнати целите, заложени във бизнес плана, свързани с реализираните приходи от дейността, както и поради неизползване на актив по проекта-автомобила, по предназначение. След прехвърляне на предприятие и заличаване на едноличния търговец, считано от 02.12.2019г., и след отмяна на АУПДВ 05/311/0664/3/01/04/01, с решение 23/05.03.2021г. , постановено по АД 265/2020г. по описа на АС-Видин, оставено в сила с решение 13123/22.12.2021г. по адм. дело 5379/2021 г. на ВАС е издадено и процесното решение за налагане на финансова корекция, в което са описани констатациите от проверката и мотивите на административния орган да отхвърли подаденото от едноличния търговец възражение. Решаващият съд, като е приел за доказани и неоспорени от настоящите касационни жалбоподатели данните за процентното изпълнение, е изложил съображения, че бизнес планът е относим към преценка, свързана с постигане на целите на мярка 311, и с него се доказва икономическата жизнеспособност на проекта за съответния период. В тази връзка е направил извод, че е налице допуснато нарушение на поетия ангажимент, изразяващо се в непостигане на предвидените финансовите показатели, като основание за налагане на финансовата корекция. Този извод обаче е формиран единствено въз основа на данните от документите, съдържащи се в представената от органа административна преписка, приети като доказателства по делото. Основателни са възраженията на касационния жалбоподател, че съдът не е разгледал всички негови твърдения. В случая, съдът е приел за неоспорени фактическите констатации на органа за твърдените нарушения на нормативни или договорни задължения, без да се съобрази с изричното оспорване, направено от процесуалния представител на жалбоподателите в съдебно заседание на 14.09.2023 г. на фактическите твърдения изложени в административния акт. Предмет на спора в настоящото производство са конкретните стойности на изпълнение/неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели за икономическа жизнеспособност така и дали тези стойности са основание за налагане на финансова корекция в определения от ДФЗ размер. В случая спорът е останал неизяснен от фактическа страна, като не е проверено какви са били заложените в бизнес плана на жалбоподателя приходи от нощувки за трите проверявани години, какви са действително реализираните приходи за същия период и във връзка с това какво е средноаритметичното изпълнение на тези показатели. По този начин съдът е нарушил императивната разпоредба на чл. 9, ал. 3 от АПК, въвеждаща принципа на служебното начало, задължаващ го да извърши необходимите процесуални действия и да изясни в случая въпросите относно степента на изпълнение на нормативни и договорни задължения от страна на касационните жалбоподатели. В тази връзка, за изясняване на спора от фактическа страна се изискват и специални знания, каквито съдът не притежава. Независимо че страните в производството не са поискали да бъде изготвена съдебно-икономическа експертиза, съдът е нарушил разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК, която го задължава да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не се сочат доказателства, както и цитираната разпоредба на чл. 9, ал. 3 от АПК, регламентираща служебното начало в административния процес. Алинея 4 на последната норма изисква от съда да осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на спорния въпрос предмет на производството. Макар с определение от 27.07.2020 г. първостепенният съд да е разпределил доказателствената тежест в процеса, то това е направено по-скоро формално. Без съдебно-икономическа/съдебно-счетоводна експертиза съдът е предопределил изхода по спора и не е сторил нужното за назначаването ѝ. В тази връзка следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 171, ал. 2, предл. второ от АПК, според която вещи лица съдът може да назначава и служебно. По отношение на посоченото нарушение по т.2 от решението съдът просто е възприел направеният от органа извод , че с оглед броя на нощувките - 46 за трите финансови години, и установения пробег на автомобила, същият не се е ползвал по предназначението, за което е закупен активът, без да изложи собствени мотиви, което също е нарушение на процесуалните правила. Предвид липсата на самостоятелен фактически анализ от страна на съда на събраните доказателства по административната преписка, за касационната инстанция не става ясно кои факти и обстоятелства първоинстанционният съд е приел за релевантни и кои не по отношение на нарушение по т.2 от решението. Затова може да се обоснове изводът, че с процесното решение е нарушен и принципът за равенство, регламентиран в чл.8, ал.1 АПК. Предвид изложеното, като не е изяснил спора от фактическа страна и не е оказал процесуално съдействие на страните, при което е осуетил възможността на административния орган по чл. 170, ал. 1 от АПК да установи фактическите обстоятелства, послужили за издаване на акта, и тази на едноличния търговец да докаже възраженията си срещу наложената му финансова корекция, административният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до постановяване на неправилно решение, което следва да бъде отменено. По изложените съображения решението следва да бъде отменено, а делото - върнато на Административен съд - Видин за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане съдът следва да изясни делото от фактическа страна с оглед изложените по-горе мотиви и указания, като назначи съдебно-икономическа/съдебно-счетоводна експертиза, чрез която да бъдат проверени фактическите констатации на органа, послужили като основание за налагане на финансова корекция в определения размер. При новото разглеждане на делото Административен съд Видин област следва да се произнесе и по въпроса за разноските съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,