Решение № 12374 от 12.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6568/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административно процесуалния кодекс. Образувано е по молба от 09.06.2023г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ София, представлявана от председателя доц. д-р И. Иванов, с която се иска отмяна на влязлото в законна сила решение 3074 от 23.03.2023г. по адм.дело 1592/2021г. по описа на Върховен административен съд /ВАС/, трето отделение, с което е отменено решение 5837 от 26.10.2020г. по адм. Дело 6283/2019г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/ и е постановено решение по съществото на спора, както и в частта на присъдените разноски в тежест на КЕВР. В молбата се твърди, че са налице предпоставки по чл.239,т.4 АПК, тъй като цитираното решение на ВАС, чиято отмяна се иска, противоречи на други влезли в сила решения на ВАС, както следва:1. Решение 7410/25.07.2022г. по адм. Дело 693/2022г. на ВАС, трето отделение, с което е оставено в сила решение 5193/16.08.2021г. по адм. Дело 13158/2018г. на АССГ, 2. Решение 11733/17.11.2021г. по адм. Дело 4352/2021г. на ВАС, трето отделение, с което е оставено в сила решение 484/29.01.2021г. по адм. Дело 13166/2018г. на АССГ, 3. Решение 4307/02.04.2021г. по адм. Дело 5510/2020г. на ВАС, с което оставено в сила решение 646/04.02.2020г. по адм. Дело 13157/2018г. на АССГ, 4. Решение 689/19.01.2021г. по адм. Дело 906/2020г. на ВАС, трето отделение, с което е оставено в сила решение 6849/14.11.2019г. по адм. Дело 3003/2019г. на АССГ, 5. Решение 480/13.01.2020г. по адм. Дело 12918/2015г. на ВАС, трето отделение, с което е оставено в сила решение 4783/06.07.2015г. по адм. Дело 2450/2014г. на АССГ и 6. Решение 3620/30.03.2016г. по адм. Дело 7329/2015г. на ВАС, трето отделение, с което е оставено в сила решение от 29.04.2015г. по адм. Дело 6139/2014г. по описа на АССГ. Твърди се в молбата, че идентичността между посочените съдебни решения се обосновава от характера на правоотношението, от което се черпят права, а именно изкупуване на електрическа енергия на преференциални цени, произведена от обособена група производители на електрическа енергия. Твърди се, че е налице пълно обективно и субективно тъждество , а именно КЕВР от една страна и групата производители на електрическа енергия с инсталирана мощност до 10 MW, част от които са ВЕЦ, собственост на Райтър ООД. Ответното по молбата дружество Райтър ООД, със седалище гр.София, чрез своя процесуален представител адв. Бояджиев, във възражение, становище по съществото на спора и писмени бележки, взема становище за неоснователност на искането за отмяна. Претендира заплащане на разноски в производството по представен списък на разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: С решение 3074/23.03.2023г., постановено по адм.д. 1592/2021г., Върховният административен съд, тричленен състав на трето отделение, е отменил решение 5837/26.10.2020г., постановено по адм. дело 6283/2019 г. по описа на Административен съд София град в частта, в която са отхвърлени като неоснователни предявените от Райтър ООД срещу КЕВР искове с правно основание чл.1,ал.1 ЗОДОВ и вместо това е постановено ново решение по съществото на спора, с което по исковете на Райтър ООД КЕВР е осъдена да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 882 445,13лв. за периода 01.04.2011-12.11.2018г., произтичащи от незаконосъобразен административен акт решение Ц-5/20.02.2015г. на КЕВР, ведно със законната лихва върху тази сума от отмяната на акта 12.11.2018г. до завеждане на исковата молба, законна лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото. Със същото решение тричленният състав на ВАС е оставил в сила друга част от решение 5837/26.10.2020г., постановено по адм. дело 6283/2019 г. по описа на Административен съд София град, за която част от решението на ВАС не е направено искане за отмяна и съответно не е предмет на настоящото производство. Съгласно чл.240,ал.1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия текст искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл.239,т.5 от узнаване на решението. Предвид на данните по делото, настоящият петчленен състав приема, че искането за отмяна е подадено в срок, от надлежна страна, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано. По същество е неоснователно. В искането са отмяна се сочи наличие на основание за отмяна по чл239,т.4 АПК. Съгласно чл.239,т.4 АПК влязлото в законна сила решение подлежи на отмяна когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. По тълкуването на тази разпоредба има издадено тълкувателно решение 6 от 25.11.2010г. на Върховния административен съд, постановено по т.д. 4/2010г., според което разпоредбата на чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. В искането се твърди, че между същите страни, за същото искане и на същото основание има постановени други влезли в сила съдебни решения /цитирани по-горе/, които противоречат на решението на ВАС, в частта на което се иска отмяна. По отношение на посочените в искането решения - 1. Решение 7410/25.07.2022г. по адм. Дело 693/2022г. на ВАС, трето отделение, с което е оставено в сила решение 5193/16.08.2021г. по адм. Дело 13158/2018г. на АССГ, 2. Решение 11733/17.11.2021г. по адм. Дело 4352/2021г. на ВАС, трето отделение, с което е оставено в сила решение 484/29.01.2021г. по адм. Дело 13166/2018г. на АССГ, 3. Решение 4307/02.04.2021г. по адм. Дело 5510/2020г. на ВАС, с което оставено в сила решение 646/04.02.2020г. по адм. Дело 13157/2018г. на АССГ, 4. Решение 689/19.01.2021г. по адм. Дело 906/2020г. на ВАС, трето отделение, с което е оставено в сила решение 6849/14.11.2019г. по адм. Дело 3003/2019г. на АССГ, 5. Решение 480/13.01.2020г. по адм. Дело 12918/2015г. на ВАС, трето отделение, с което е оставено в сила решение 4783/06.07.2015г. по адм. Дело 2450/2014г. на АССГ, не е налице соченото основание за отмяна, тъй като не е налице поне едно от кумулативно необходимите предпоставки, необходими, за да е налице идентитет между решенията, а именно наличие на едни и същи страни. По тези решения една от страните е различна от настоящата страна Райтър ЕООД. Това са различни юридически лица съответно дружествата Центриом ООД, Ветос ЕООД, Черни места ООД, Победа ООД и Ариел-ТН ЕООД гр.Мездра, които са ищци по предявените искове по ЗОДОВ пред АССГ и съответно касатори в производството пред ВАС. По отношение на посочените в искането решение 3620/30.03.2016г. по адм. Дело 7329/2015г. на ВАС, трето отделение, с което е оставено в сила решение от 29.04.2015г. по адм. Дело 6139/2014г. по описа на АССГ, не е налице соченото основание за отмяна, тъй като не е налице поне едно от кумулативно необходимите предпоставки, необходими, за да е налице идентитет между решенията, а именно за същото искане да е постановено друго противоречащо съдебно решение. Страните по решението, чиято отмяна се иска и а.д. 7329/2015г. на ВАС са едни и същи, както и правната квалификация на заведените искове по ЗОДОВ, но липсва идентичност в основанието, тъй като заявените искове претенции са за обезвреда чрез заплащане на имуществени вреди и лихви за различен период и произтичащи от различни отменени административни актове, а именно решения Ц-010/30.03.2011г. на ДКЕВР и решение Ц-5/20.02.2015г. на КЕВР Тълкуването на нормата на чл.239,т.4 АПК води до извод, че за да е налице това основание за отмяна, следва да е налице пълен индентитет едни и същи страни, едно и също искане и едно и също основание. Между посочените от молителя влезли в сила съдебни решения и влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска няма пълно съвпадение от обективна и субективна страна по отношение на искане, основание и страни. Развитите в искането за отмяна доводи по съществото на спора между страните и правилността на решението, чиято отмяна се иска, не са свързани с основанието за отмяна и не следва да бъдат обсъждани. С оглед на гореизложеното следва да бъде прието, че не са налице основанията за отмяна по чл.239,т.4 от АПК и направеното искане на Комисията за енергийно и водно регулиране следва да бъде отхвърлено. При този изход на процеса искателя следва да бъде осъден да заплати на ответното по молбата дружество разноски за настоящата инстанция в размер на 36000лв. съгласно приложен поделото списък на разноски и доказателства за тяхното извършване пълномощно, фактура и извлечение по сметка.Съгласно чл.249 АПК за неуредените въпроси в производството по отмяна се прилагат правилата на първоинстанционното производство. На основание чл.203-207 вр. с чл.143,ал.3 АПК се дължат направените разноски от ответника по молбата. Настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на молителя по чл.78,ал.5 ГПК във връзка с чл.144 АПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответното дружество. Съгласно чл. 9,ал.4 вр. с чл.8,ал.1 вр. с чл.7,ал.2,т.6 от Наредба 1 към ЗА за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение е 37 646лв. Заплатеното възнаграждение от 36000лв. в този случай не е прекомерно, което е така и с оглед фактическата и правна сложност на спора. Водим от горното и на основание чл.244,ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,