Решение № 10647 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5517/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), чрез процесуален представител, срещу решение № 990/17.07.2025 г. постановено по адм.дело № 1499/2024 г. на Административен съд - София - област (АССО), с което е отменено Уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 с изх. № 02-230-6500/3750/11 от 21.11.2024 г., издадено от зам.изпълнителния директор на ДФЗ в частта му, в която е наложено намаление по подмярка 13.1/НР, по СЕПП, по СПП и по ЗДП ( Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда), Мярка 13 „Плащания за райони с природни и други специфични ограничения“, НР1 Компенсационни плащания в планински райони в общ размер 7319,95 лв. и ДФЗ е осъден да заплати на жалбоподателя направените в производството разноски. Решението на АССО се обжалва с доводи за постановяването му в нарушение на материалния закон и за необоснованост – касационни основания по чл.209 т.3 пр.1 и 3 от АПК. Конкретно се поддържа, че изводите на първоинстанционния съд за липсата на влязла в сила Заповед № 46-73/22.02.2021г. на министъра на земеделието, храните и горите ( министъра на ЗХГ) са необосновани. Твърди се, че за посочената заповед заявилият подпомагане е узнал в предходното съдебно производство между същите страни, развило се пред АССО по обжалването на УП с изх.№ 02-230-6500/3750/31.03.2021г., като обстоятелството дали същата е обжалвана не следва да бъде доказвано от ДФЗ. Развити са съображения, че административният съд отново не е изследвал въпроса за влизането в сила на Заповед № 46-73/22.02.2021г. на министъра на ЗХГ, каквито указания са дадени в първото касационно производство, развило се между същите страни. Иска се отмяна на решението на АССО и постановяване на решение, с което се отхвърли жалбата на Т. М. срещу уведомителното писмо. Претендират се разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по касационната жалба - Т. Т. М., чрез адв.Стойкова, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението на първоинстанционния съд. Твърди, че при издаване на отмененото с решението на АССО уведомително писмо административният орган отново не е установил релевантния за спора факт, свързан с влизането в сила на Заповед № РД46-73/22.02.2021 г. на министъра на ЗХГ, а относно обжалването й твърди, че ако е имало такова, би следвало по делото да е постъпило искане за спирането му. Претендира разноски за касационното производство, съобразно списък, съдържащ се в молба от 23.09.2026г. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 т.3 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Производството е трето по ред и се развива след отмяната на уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 с изх. № 02-230-6500/3750 от 31.03.2021 г. и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания с решение № 1329/12.12.2022 г. по адм.дело № 549/2022 г. на АССО, оставено в сила в отменителната му част с решение № 4942/18.04.2024г. по адм. д. № 1421/2023г. на Върховен административен съд ( ВАС). За да постанови решението си, АССО се е позовал на факти, установени в производството по адм. д. № 549/2022г. на АССО по реда на чл.193 от ГПК, а именно, че подписа в известието за доставяне на Заповед№ РД 46-73/22.02.2021г. на министъра на ЗХГ на Т. М. не е изписан от него и следователно тази заповед не му е връчена и не е влязла в сила. Административният съд е посочил, че ответникът не е доказал факта на изтеглянето през СЕУ от Т. М. на Заповед № №РД46-73/22.02.2021г. на министъра на ЗХГ, както и факта, че е генерирано съобщение за изтеглянето на заповедта по смисъла на чл.18а ал.4 от АПК. Посочил, че със Заповед № РД 46-73/22.02.2021г. на министъра на ЗХГ, на основание чл.33а, ал.2 ЗПЗП и Наредба №2 от 26 март 2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, вр. чл.173, ал.2 и чл.174 АПК, е допълнена Заповед №РД 09-229/01.03.2019г. на министъра на ЗХГ, с която за недопустими да подпомагане за кампания 2018г. са приети заявените за подпомагане от ЗП Т. М. 5 бр. парцели, като в заповедта подробно са посочени фактически и правни основания за недопустимост на всеки парцел. АССО приел, че без да е налице влязла в сила Заповед № РД-46-73/22.02.2021г. на министъра на ЗХГ именно с която са определени броя и площите на недопустимите за подпомагане парцели, заявени от Т. М., административният орган - зам. директор на ДФЗ е издал обжалваното УП с изх.№02-230-6500/3750/11 от 21.11.2024г., в което наличието на недопустими за подпомагане площи е възприето като правно основание за отказаното подпомагане. Доколкото влизането в сила на Заповед №РД-46-73/22.02.2021г. на министъра на ЗХГ е с преюдициално значение, съдът заключил, че УП с изх.№02-230-6500/3750/11 от 21.11.2024г. следва да бъде издадено след влизане в сила на тази заповед и при това допуснато съществено процесуално нарушение, отменил УП в обжалваната му част. Решението е неправилно. Основателни са възраженията на касатора за наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 предл.1 и 3 от АПК. Необосновано и несъответно на доказателствата по делото е заключението на административния съд, че оспореното УП е незаконосъобразно поради липсата на влязла в сила заповед № РД 46-73/22.02.2021г. на министъра на ЗХГ. За да достигне до този извод съдът се е позовал на факти, за които липсват доказателства по делото. Така, факта на ненадлежно връчване на вече посочената заповед на министъра на ЗХГ от 22.02.2021г., а оттам и извода, че същата не е влязла в сила, е установен в друго съдебно производство и то посредством заключение на експертиза, която не е част от доказателствата в производството по адм. д. № 1499/2024г. на АССО и заключението й не може да бъде обсъждано и ценено. Първоинстанционният съд е посочил, че ответникът не е представил доказателства, установяващи изтеглянето на въпросната заповед от жалбоподателя от СЕУ, но представянето на подобни доказателства не му е указано, при наличието на задължение на съда по чл.171 ал.5 от АПК да укаже на страната, че за това обстоятелство, от значение за правния спор не сочи доказателства. На същото основание, съдът не е указал на ответника в производството и да представи доказателства за обстоятелствата по чл.16г ал.6 изр.2 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за датата на публикуване на интернет страниците на Министерството на земеделието, храните и горите и на Държавен фонд "Земеделие" на същата заповед, респ. събирането на тази информация от трето, неучастващо в производството лице, а на жалбоподателя – да представи доказателства за обжалването на същата заповед в срок. Съгласно чл.33а ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители ( ЗПЗП), в приложимата редакция към момента на издаване на Заповед № РД46-73/22.02.2021 г. на министъра на ЗХГ ( обн. в ДВ. бр.103 от 4 декември 2020г.), данните в Системата за идентификация на земеделските парцели, които се отнасят до физическите блокове и обхвата на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", се одобряват със заповед на министъра на земеделието, храните и горите по ред, определен в наредбата по чл.30 ал.6. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник". Наредбата по чл.30 ал.6 от ЗПЗП е Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол, като чл.8 от нея определя какво включва създаването, поддържането и обновяването на системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). До изменението на наредбата, обн. в ДВ бр. 62 от 2023 г., в сила от 21.07.2023 г., съгласно чл.8 ал.1 т.2 б.б създаването, поддържането и обновяването на СИЗП е включвало и създаване, поддържане и обновяване на цифрови географски и атрибутивни данни за слой "Площи, допустими за подпомагане"; Съгласно чл.14 от същата наредба, действащ до отмяната му, обн. в ДВ бр. 62 от 2023 г., в сила от 21.07.2023 г., Министерството на земеделието, храните и горите създава в системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", който включва площите в рамките на всеки физически блок, отговарящи на критериите за подпомагане, определени в наредбата, издадена на основание чл. 40 ЗПЗП. В наредбата подробно е посочен реда за обновяване на този слой, изготвянето на проект на заповед на министъра на ЗХГ за одобряване на слоя, как се оповестява започналото производство, възможността за подаване на възражения от ЗП, както и начина на оповестяване на заповедта на министъра на ЗХГ за одобряване на окончателния слой „Площи допустими за подпомагане“ – със заповед, която се изпраща за обнародване в "Държавен вестник" и се публикува на интернет страниците на МЗХГ и на Държавен фонд "Земеделие"( чл.16г ал.6 от наредбата в приложимата редакция). При тази нормативна рамка и съобразно съдържанието на издадената заповед № РД 46-73/22.02.2021г. на министъра на ЗГХ, включващо разпореждане за връчването й по реда на АПК, както е указал и ВАС в решението си по адм. д.№ 1421/2023г. от административният съд е следвало да се установят и съобразят факти, имащи отношение към срока за обжалване на заповед №РД46-73/22.02.2021г. на министъра на ЗХГ и дали същата има вече качество на стабилен административен акт, на който може да се позовава. От друга страна, съобразно мотивите на обжалваното УП изх.№ 02-230-6500/3750/11 от 21.11.2024г. като основание за недопустимост на конкретните площи по таблица 1 от УП е посочено именно обстоятелството, че същите попадат извън допустимия слой „Площи, допустими за подпомагане“, одобрен със Заповед № РД 46-504/12.12.2018г. и Заповед № РД 09-229/01.032019г. на министъра на ЗХГ, последната заповед допълнена със Заповед 0 РД 46-73 /22.02.2021г. с фактически и правни основания за недопустимост на посочените в нея парцели. Като не е събрал доказателства за факти, свързани със срока за обжалване на заповед №РД46-73/22.02.2021г. на министъра на земеделието, храните и горите, начина на връчването й / съобщаване на Т. М., респ. и по реда на чл.30 ал.1 т.4 от Наредба № 105/2006г. и дали същата има вече качество на стабилен административен акт, решаващият съд е постановил необоснован съдебен акт. За доказване на основанията за издаване на УП в обжалваната му част административния орган е поискал и е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза. Първоинстанционният съд не е обсъдил заключението й, установяващо наличието на недопустими за подпомагане парцели, нито е изследвал обстоятелството за определянето им като такива посредством въведена информация в СИЗП, вкл. и посредством въпроси за установяванията на вещото лице при извършената проверка в информационната система на ДФЗ. Посочените пороци на съдебното решение не могат да се ревизират от настоящата инстанция, предвид чл. 220 от АПК. Фактически установявания касационната инстанция не може да извършва, а излагането на правни изводи за първи път от настоящия състав би лишило страните от една инстанция. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо, но неправилно следва да бъде отменено. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. При новото разглеждане съдът ще следва да даде указания на страните за кои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства, като им укаже представянето им, съобразно указанията, дадени в настоящето решение, като при преценка за необходимост от специални знания за изясняване на посочените обстоятелства, свързани с възможностите на СЕУ и въведената в нея информация в профила на ЗП и изтеглянето на посочената вече многократно заповед на министъра на ЗХГ, да допусне и извършването на експертиза, след което въз основа на събраните по делото доказателства посочи какво се установява от фактическа страна и при установените факти, да изложи правни изводи по всички основания по чл. 146 от АПК. С оглед изхода на спора по искането за разноски за настоящата инстанция ще следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание Върховният административен съд, пето отделение