Решение № 473 от 29.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 510/2009 г.

Решение № 473 от 29.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 510/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван М. Недев Производството е касационно по жалба от подсъдимия П. А. К. против въззивно решение № 85 от 2.VI.2009 г. по внохд 86/2009 г. на АС - В. Търново без конкретни доводи. Поддържа, че деянието си извършил поради незнание и неразбиране, измамен, лъган и използван от други, че е наказан "...за нищо". В съдебното заседание защитата конкретизира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК - нарушение на материалния закон, без да се аргументира. Иска да се отмени решението и подсъдимия да бъде оправдан или след отмяната делото да се върне за ново разглеждане, или да се приложи условното осъждане по чл. 66 НК. Това претендира и подсъдимия в последната си дума. Прокурорът е на становище, че жалбата е неоснователна. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 НПК ВКС, I-во н.о. в настоящия състав намира: Подсъдимият П. А. К. е признат за виновен и осъден по чл. 257, ал. 1 във вр. с чл. 255, ал. 1 (отм.), чл. 26 , чл. 36 и чл. 54 НК на 3 (три) години лишаване от свобода при първоначален общ режим и глоба 5000 лв. за това, че в периода м.март 2001 до м.март 2002 г. в гр. В. Търново при продължавано престъпление в качеството на едноличен собственик на капитала, управител и представител на "Скейлз" ЕООД избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 1 999 996,84 лв., представляващи начислен и дължим ДДС, като потвърдил неистина в подадени данъчни декларации (конкретизирани в присъдата), които по силата на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДДС и чл. 89, ал. 1 ППЗДДС (отм.) се подават пред орган на властта - ТДД - В. Търново. Жалбата е неоснователна. Решението е взето по вътрешно убеждение, основано на закона и установените по несъмнен начин обстоятелства, които са резултат на внимателна преценка и анализ на доказателствата, събрани и проверени по реда на НПК. Няма нарушения на правилата на формалната логика и установената взаимна връзка на отделните факти при възприемане на фактическата обстановка. При приетите за установени по несъмнен начин факти законът е приложен правилно - подс. К. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл. 257, ал. 1 във вр. с чл. 255, ал. 1 (отм.), чл. 26 НК - Проявеното подценяване на деянието от подсъдимия - наказан "...за нищо", не налага други изводи. Въззивното решение съответства на нормата на чл. 339 НК като всички доводи на подсъдимия и защитата му са обсъдени и са посочени основанията, поради които не се възприемат. Изричен довод за явна несправедливост на наказанието жалбоподателят не е навел, но с оглед поддържаното, че ..." лежа по затворите напразно и за нищо." налага обсъждане. Не е налице и това касационно основание, защото липсва очевидното несъответствие между конкретно извършеното деяние и наложеното за него на подсъдимия наказание. Верен е извода за завишена степен на обществена опасност на деянието, а тя определя и тази на дееца. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК ВКС, I-во н.о.