Решение № 5064 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7854/2012 г.

Решение № 5064 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7854/2012 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Даниела Радева Цветкова против решение № 1973 от 09.04.2012 г., постановено по адм. д. № 5293/2011 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Министерството на физическото възпитание и спорта, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С решението, в обжалваната му част, първоинстанционният съд е присъдил законна лихва върху главницата в размер на 4814.25 лв., представляваща обезщетение за незаконно уволнение, считано от датата на предявяване на иска - 20.06.2011 г. до окончателно изплащане на сумата. Правното основание на предявеният пред първоинстанционния съд иск е по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът е приел, че задължението е парично и лихвата за забава се дължи от деня на поканата. В случая е безспорно, че покана не е отправяна, поради което лихва се дължи от деня, в който искът е предявен. Обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. е парично. Вземането е изискуемо от деня на влизане в сила на решението, с което се отменя административния акт, но тъй като същото е парично, то съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД е нужна покана на кредитора. Ето защо като е присъдил лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска Административен съд София - град е постановил решение, съответно на материалния закон. Доводът на касаторката, че лихва се дължи от датата на увреждането, тъй като отговорността на органа по назначението не е договорна, а деликтна, не намира опора в закона. В случая обезщетението е последица от незаконосъобразен административен акт, поради което и нормата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. регламентира, че правото на обезщетение възниква, не от момента на уволнението, а от датата, в която решението за отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е влязло в законна сила. Това е и най-ранната дата, от която при предявен иск или отправена покана за доброволно изпълнение възниква задължението за изплащане на лихва за забава. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон, поради което не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,