Решение № 16523 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12029/2011 г.

Решение № 16523 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12029/2011 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 06.06.2011 г. по адм. д. № 1003/2010 г. Административен съд София - област е отхвърлил жалбата на Гюлка Станчева Милина срещу мълчалив отказ на кмета на община Самоков по искане с вх. № ТС-ПУП-58/26.10.2010 г. Решението се обжалва с касационна жалба от Гюлка Станчева Милина. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателката моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение. Ответниците по касационната жалба Георги Георгиев Милин и Любомила Георгиева Каменова я оспорват. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: Пред Административен съд София - област е обжалван мълчалив отказ на кмета на община Самоков да издаде акт за изменение на плана за регулация по отношение на УПИ VII-502, 503 от кв. 46 и УПИ VI-507 от кв. 46, двата по плана на с. Ковачевци, Софийска област на основание § 8 от Преходните разпоредби на Закона за устройство на територията. Искането е било за изменение, изразяващо се в заснемането на имотните граници като регулационни поради неприлагане на дворищно - регулационния план от 1977 г. За да постанови посочения резултат, Административен съд София - област е приел, че регулационните сметки за придаваемото се място по плана от 1977 г. са уредени със спогодба между собствениците, сключена на 17.06.1980 г. Тя била основание да се приеме, че обезщетението за придаваемото се място е платено и регулацията от 1977 г. е приложена още при действието на Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ). В този смисъл било решение на Върховния касационен съд по гр. д. № 1124/2009 г., което е задължително за страните и съда. Съдът е приел, че незавземането на придаваемото се място от правоимащия не е основание да се приеме, че регулацията не е приложена, тъй като чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ (отм.) в случая е неприложим. По делото е установено, че по силата на дворищнорегулационния план от 1977 г. на с. Ковачевци, Софийска област, от УПИ VII-502, 503 от кв. 46, собственост тогава на наследодателката на жалбоподателката се е придава дворно място от 90 кв. м. с паянтова жилищна сграда към УПИ VI - 507 от кв. 46, собственост на наследодателя на ответниците Милин и Каменова. През 1980 г. собствениците на имотите сключили спогодба, по силата на която придаваемото се дворно място и къщата оставали за ползване за срок от 22 години от наследодателката на жалбоподателката или нейните наследници със задължение да я съборят след изтичане на срока, а наследодателят на ответниците или неговите наследници се освобождават от задължението да заплатят придаваемото се дворно място и сградата в него. Незаконосъобразно административен съд София - област е приел, че дворищнорегулационният план на с. Ковачевци от 1977 г. е приложен по отношение на процесните имоти съгласно действащата към момента на сключване на спогодбата законодателна уредба. Съгласно чл. 111 и 112 ЗТСУ (отм.) и чл. 281 и 282 ППЗТСУ (отм.) правоимащите могат да заявят с нотариално заверена декларация пред кмета на общината, че са надлежно обезщетени. Вън от тези случаи обезщетението се определя по искане на заинтересуваните и по реда и при условията на Правилника за прилагане на ЗТСУ (отм). Това обезщетение е парично и се внася по сметка на кредитора в Държавна спестовна каса. Заявлението по чл. 111, ал. 1 ЗТСУ (отм.) или внесеното по сметка на кредитора парично обезщетение са основание за издаване на нот. акт по регулация по реда на чл. 134, ал. 2 ЗТСУ (отм.) за придаденото място, а той от своя страна е основание за завземането на мястото. След изпълнение на всички посочени условия планът се счита за приложен съгласно чл. 84, ал. 7 ППЗТСУ (отм.) По отношение на процесното дворно място не са изпълнени посочените по-горе изисквания на закона. Липсва нотариално заверено заявление по чл. 111, ал. 1 ЗТСУ (отм.) или плащане на парично обезщетение съгласно същия закон и правилника за приложението му. Сключената през 1980 г. спогодба не удостоверява обезщетяване за придаваемото се дворно място съгласно посочените правила. Мотивите на решението на Върховния касационен съд, постановено по предявен иск за обявяване на спогодбата за нищожна не обвързват настоящия съд при решаване на спора с предмет искане по § 8 от Преходните разпоредби на ЗУТ. Не е налице влязло в сила решение по смисъла на чл. 298, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Доказателство за това, че регулационните сметки не са уредени са приложените по делото нотариални актове за сделки с предмет УПИ VI - 507 от кв. 46, в които изрично е отбелязано, че тези сметки не са уредени. Въз основа на спогодбата е издаден изпълнителен лист само са премахване на сградата, като е отказано това по отношение на дворното място. Не е издаден акт по чл. 134, ал. 2 ЗТСУ (отм.), поради което не е имало основание и за завземането на имота. Към настоящия момент имотите се владеят по имотни граници. Със спогодбата от 1980 г. по взаимно съгласие на заинтересуваните е отложено във времето прилагането на дворищнорегулационния план от 1977. С приемането на Закона за устройство на територията е предвидена нова законодателна уредба по отношение на неприложена дворищна регулация. Прилагането й е свързано с преклузивен срок по § 6, ал. 2 ПР ЗУТ и дворищнорегулационния план се счита за приложен съгласно определението на § 22 ПР ЗУТ. По отношение на процесните имоти дворищната регулация от 1977 г. не е приложена и по реда на Закона за устройство на територията. След като регулацията не е приложена, отказът да се измени плана на основание § 8 ПР ЗУТ е незаконосъобразен. Като го е потвърдил, Административен съд София - област е постановил незаконосъобразно решение. Същото следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което да се отмени мълчаливият отказ на кмета на община Самоков да издаде акт по искане с вх. № ТС - ПУП - 58/26.10.2010 г. Кметът на община Самоков, Георги Георгиев милин и Любомила Георгиева Каменова следва да бъдат осъдени да заплатят на Гюлка Станчева Милина разноски по делото за всички инстанции до сега в размер на 965 лв. - 10 лв. д. т. за първоинстанционното производство, адвокатски хонорар 200 лв. и възнаграждение за вещо лице от 350 лв. за същото производство, 5 лв. д. т. за касационното производство и адвокатски хонорар в размер на 400 лв. за същото производство. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд