Решение № 4996 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2981/2018 г.

Решение № 4996 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2981/2018 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Онлайн решения" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. С., подадена чрез упълномощен адв. К. Босолов, против решение № 7858 от 18.12.2017 г., постановено от Административен съд С. - град, второ отделение, 52-ри състав, по адм. д. № 3563/2016 г. С жалбата и в съдебно заседание се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Според касационния жалбоподател съдебното решение е недопустимо, защото съдът се е произнесъл относно законосъобразността на процесната заповед не на фактическото и правно основание, на което е издадена – наличие на функционална несамостоятелност, изкуствено създадени условия за изпълнение на изискванията за получаване на помощта и/или неизползване на инвестицията по предназначение, а е приел, че е осъществено друго фактическото и правно основание – укриване на факти и обстоятелства към момента на кандидатстване, като по този начин е иззел компетентността на административния орган. Заявява, че решението на съда е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в избирателно обсъждане на доказателства и доказателствени средства, събрани във фазата на съдебното обжалване, допълване и подмяна на мотивите на заповед № 03-РД3964 от 29.12.2016 г. във фазата на съдебното производство, с цел изменение на волеизявлението на издателя на акта и необсъждане в мотивите на решението на своевременно предявените в жалбата възражения. Моли Върховния административен съд да обезсили обжалваното решение, алтернативно да го отмени, поради допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Х. Н., който с писмен отговор, писмена защита и в съдебно заседание пледира за оставяне в сила обжалваното решение, като законосъобразно постановено и претендира присъждане на разноски в настоящото производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото при постановяване на решението си съдът е взел предвид всички относими факти и обстоятелства, извлечени от съдържанието на документите от административната преписка, въз основа на които е издадена процесната заповед и които документи съдържат мотиви на административния акт. Според участващия по делото прокурор правилно е прието, че в случая е налице укриване и запазване на факти от ползвателя на финансова помощ, което налага извод за наличие на основание за отказ по т. 4. 4., б. "в" и т. 8. 1, предл. седмо от договора, като счита, че невъзможността за присъединяване към водопровода и ел. мрежата е било известно на оспорващото дружество още към момента на кандидатстване. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на "Онлайн решения" ЕООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 7858 от 18.12.2017 г. е отхвърлена предявената жалба от "Онлайн решения" ЕООД, гр. С. срещу Заповед № 03-РД/3964 от 29.12.2015 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие"- Разплащателна агенция и "Онлайн решения" ЕООД е осъдена да заплати на ДФ"Земеделие" - РА, направените по делото разноски в размер на 5310 лева. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд С. - град е приел, че процесния индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, съгласно чл. 20 а, чл. 11 а от Закона за подпомагане на земеделските производители(ЗПЗП), чл. 37, ал. 1, т. 3 Наредба № 30 от 11 август 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Първоинстанционният съд се е позовал на на и § 10, ал. 2 от ПЗР на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и чл. 27, ал. 1, вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ и е приел, че в настоящият случай производството е следвало да бъде проведено по реда на ЗУСЕСИФ. Първостепенният съд е преценил, че не следва да уважи направеното искането от "Онлайн решения" ЕООД за назначаване на допълнителна СТЕ, предвид обстоятелството, че поставените задачи не биха допринесли за изясняване на делото от фактическа страна. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че е целенасочена и координирана дейност на група свързани посредством търговски дружества, както и трети лица, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката и за неправомерно неоснователно обогатяване чрез усвояване на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Направен е краен извод, че е недопустимо да се финансира с европейски средства туристически обект, за който към момента е установено, че не е водоснабден и електрифициран, и за който няма конкретни инвестиционни намерения от двете експлоатационни дружества за изграждане на техническата инфраструктура, както и че целта, преследвана с мярка 311 няма да бъде постигната. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно и допустимо постановено, но е неправилно. При постановяване на съдебното решение са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до отмяната му. Това е така, защото съдът погрешно е квалифицирал производството като такова по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. В действителност производството пред Административен съд С. - град е по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители, защото след одобряването на проекта за финансиране по процесната мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 година, се подписва Договор за отпускане на финансовата помощ, а след сключване на договора се подават заявки за плащане - авансово, междинно или окончателно. Одобрената субсидия не се изплаща автоматично, а следва да бъдат изпълнени някои условия, определени не само в приложимите нормативни актове, а и в сключения договор, който по своя правен характер не е административен договор по смисъла на дефиницията му в чл. 19 а от Административнопроцесуалния кодекс, нито по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ. Условията и реда за предоставяне на безвъзмездна помощ по мярка 311 са уредени в Наредба № 30 от 11.08.2008 г., издадена от министъра на земеделието и храните, като "Онлайн решения" ЕООД е кандидатствало за инвестиция по проект "Изграждане на къща за гости в с. В., общ. Ц.; обзавеждане и оборудване, навес, вертикална планировка, СОТ система, хотелски софтуер, заведение за хранене и ограда ". По аргумент от § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ, същият закон е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1, а това е Програмата за развитие на селските райони, се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. В случая процедурата по Заявлението за подпомагане, респ. по Заявката за плащане е проведена изцяло по реда на Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., която наредба е издадена от министъра на земеделието и храните на основание § 35, ал. 3 от Закона за изменение и допълнение на ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. Разпоредбата на § 10, ал. 2 от ПЗР на ЗУСЕСИФ определя компетентния съд за разглеждане на делата, но с друга материя - верификации, финансови корекции по други програми и проекти, какъвто предмет на обжалване в случая няма. След като производството не е по реда на ЗУСЕСИФ, недопустимо и държавната такса е била определена от съда на основание чл. 27, ал. 6 от този закон. Върховният административен съд не споделя тезата на първоинстанционния съд, че становището на"Онлайн решения" ЕООД за назначаване на допълнителна СТЕ следва да се остави без уважение, защото поставените задачи не биха допринесли за изясняване на делото от фактическа страна. Формулираните от дружеството допълнителни задачи към вещото лице касаят изясняване на въпросите, свързани с предвидените по одобрения проект за финансиране задължение за водоснабдяване и електрифициране на процесния обект, както и въпросите относно допустимостта на изграждането на водопроводно отклонение и електрическите съоръжения за присъединяване на обекта от инвеститор, вместо от съответните ВИК оператор и енерго разпределителното дружество, притежаващи лиценз за съответната територия. Това процесуално действие на съда е в нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 201 от ГПК, съгласно който допълнително заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Нарушението е съществено, тъй като се нарушава правото на страната да докаже твърденията си с допустими доказателствени средства, и първоинстанционният съд е този, който следва да прецени съдържанието на оспорването и да допусне поисканата от страната допълнителна експертиза, заключението от която е от съществено значение за изхода на конкретния правен спор. Относно развитото в касационната жалба оплакване против извода на първоинстнационния съд за наличието на укриване и затаяване на факти и обстоятелства от касатора в производството по кандидатстване по мярка 311 настоящият състав счита също за основателно. Административният орган, видно от преписката, не е събирал доказателства в тази насока и по тази причина не е посочил конкретни факти, които да обосноват направения от съда извод. В случая едва в съдебното производство с назначената съдебно-техническа експертиза и въз основа на заключението й са изградени правните изводи относно съществуването на данни за укриване и затаяване на факти и обстоятелства от кандидатстващото за подпомагане дружество. Това представлява нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, доколкото се е отразило на правото защита на страната, а съдебното решение в тази част на практика представлява допълване на мотивите на административния орган с фактически обстоятелства, обосноваващи неговия правен извод. Следва да се има предвид също, че от страна на административния орган е извършена проверка на място през месец декември 2015 г., който безспорно е период извън летния туристически сезон. От съществено значение е и обстоятелството, че от резултатите от проведената проверка на място, извършена през зимния период, не може да се установи категорично, дали процесния обект се ползва по предназначение. Такива данни не се съдържат и в приложените към заповедта писмени доказателства. Посочените нарушения на процесуалните правила обосновават извод за отмяна на решението на първоинстаницонния съд, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Предвид горните съображения не следва да се обсъждат възраженията в касационната жалба, касаещи доводи за несъобразяване на решението с материалния закон. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия административен съд, съобразно изложените в настоящото решение мотиви. С оглед изхода на спора и съобразно нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК настоящият съд не се произнася по претендираните от страните разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,