Решение № 7674 от 20.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4756/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Х. М. против решение 350/15.2.2024г. постановено по адм. д. 208/2023 г. по описа на Административен съд Кюстендил. С решението е отхвърлена жалбата на касатора против Заповед 186/28.04.2023 г., издадена от директора на Служба Военно разузнаване, с която на основание чл. 164, т. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/ е прекратен договора за военна служба с касатора, същият е освободен е от длъжност и от военна служба и е зачислен в запаса. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развива подробни съображения, защо според него решението следва да бъде отменено. Иска отмяна на решението, отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноски. Ответникът директор на Служба Военно разузнаване в писмен отговор и в писмени бележки оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения по съдържащите се в жалбата доводи. Претендира оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. При установена в пълнота фактическа обстановка, Административен съд Кюстендил е достигнал до правилни изводи, довели до отхвърляне на оспорването срещу обжалваната пред него заповед. Освен мотивите на административния съд, които настоящата инстанция изцяло споделя, с оглед доводите в касационната жалба следва да бъде изложено и следното. Административен съд Кюстендил правилно е приел в мотивите на решението си, че заповедта е издадена от компетентен орган. Освен специалните норми на Закона за военното разузнаване, които дават право на директора на Служба Военно разузнаване да прекратява договори за военна служба, следва да се посочи и следното. Министърът на отбраната има правото да прекрати договора за военна служба с военнослужещ и да се освободи последния от военна служба. Това свое правомощие министърът на отбраната може да упражни както лично, така посредством оправомощени от него длъжностни лица /чл. 161, т. 2 и 3 и чл. 164 ЗОВСРБ/. В случая със заповед КВ-228/27.4.2023г. министърът изрично е възложил на директора на Служба Военно разузнаване да прекрати договора за военна служба с полковник М., да го освободи от военна служба, да го зачисли в запаса и да го отчисли от списъчния състав на службата. В тази връзка с оглед общата компетентност на министъра на отбраната да извърши описаните действия по отношение всеки военнослужещ във въоръжените сили на Република България, както и да възложи на друго длъжностно лице да предприеме същите, неоснователни се явяват и доводите на касатора изложени в т. 2 от касационната жалба относно службата от която е освободен полковник М.. Неоснователно е твърдението на касатора, че е нарушено правилото на чл. 83, ал. 4 от ППЗОВСРБ съгласно който в срока на предизвестието военнослужещият, чийто договор за военна служба се прекратява, сдава длъжността и има правата по чл. 226е, ал. 2 от ЗОВСРБ. Законодателят е предвидил възможността съдържаща се в нормата на чл. 168 ЗОВСРБ, страната, която има право да прекрати договора за военна служба с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното месечно възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. Наличието на тази норма, от една страна не отрича правата по чл. 226е, ал. 2 от ЗОВСРБ, а от друга страна сочи, че сдаването на длъжността може да бъде извършено и при неспазен срок на предизвестието, след като договорът е прекратен. Съдът от първа инстанция е установил и наличието на обстоятелствата на чл. 164, т.5 от ЗОВСРБ полковник М. е придобил право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО поради което заповедта, с която е прекратен договора за военна служба с касатора, същият е освободен е от длъжност и от военна служба и е зачислен в запаса се явява материално законосъобразна. Предвид изложеното първоинстанционното решение следва да се остави в сила. При този изход на делото, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на деловодни разходи за тази инстанция в размер 100,- лева юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,