Решение № 796 от 21.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13681/2017 г.

Решение № 796 от 21.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13681/2017 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1685 от 16.10.2017 г., постановено по административно дело № 1498/2016 г., Административен съд – П. е: 1) отменил решение № 2153-15-142/01.06.2016 г., издадено от директора на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) – П., с което са оставени без уважение жаби на С. У. от гр. [населено място] срещу разпореждане № [ЕГН] от 18.01.2016 г. и разпореждане № [ЕГН] от 08.04.2016 г., и двете на ръководителя на "ПО" (пенсионното осигуряване) при същото поделение; 2) изпратил преписката на И. Узунов на ръководителя на "Пенсионен отдел" при ТП на НОИ - П. за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение; 3) осъдил ТП на НОИ – П. да заплати на И. Узунов сумата от общо 350 лв. разноски по делото. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от директора на ТП на НОИ – П.. По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на оспорения съдебен акт, като вместо него Върховният административен съд отхвърли жалбата на И. Узунов и потвърди процесното решение на директора на ТП на НОИ – П. ведно с потвърдените с него две разпореждания на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – П. Касаторът претендира и присъждане в полза на ТП на НОИ – П. на следващото се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация И. Узунов от гр. [населено място], действащ чрез надлежно упълномощената адв. Василева в молба (с характер на писмен отговор) изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което моли същата да бъде отхвърлена, като претендира и присъждане на сторените разноски по делото, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 650 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на Административен съд – П., с което жалбата до него е уважена като основателна, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените от съда изводи, че неправилно е определен периода на положен труд и съответно началната дата на отпускане на пенсията. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда, в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагането на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията. Грешки от такова естество не са допуснати в подложеното на касация съдебно решение. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. За да отмени оспореното пред него административно решение първоинстанционният съд е формулирал извод, че административният орган неправилно е приложил закона при определяне на момента на придобиване на правото на лична пенсия във връзка с приложението на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, респективно осигурителния доход, а от там и формирания индивидуален коефициент на И. Узунов. Обосновани и в съответствие с материалния закон са изводите на съда, че ръководителят на ТП на НОИ – П. е следвало да събере относимите към спора доказателства, след като е приел, че пенсионното досие на засегнатия е служебно възстановено от самия административен орган (при липса на доказателство, че представените от осигуреното лице документи са му били върнати), и да определи правилно стажът на лицето съгласно същите и нормата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО относно спорния период. От фактическа страна е установено, че на И. Узунов с разпореждане № 22 от 21.08.2000 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ – П. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) от 01.01.2000 г. пожизнено по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, като за общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, са приети 48 години, 1 месец и 28 дни. При изпълнение на заповед № 200/15.07.2013 г. на директора на ТП на НОИ – П. е установена необходимостта от възстановяване на пенсионното досие във връзка с осигурителния стаж на Узунов, като от същия е изискано с писмо от 29.04.2014 г. военна книжка или удостоверение за периода на военната служба, и декларация, с която да уточни периодите, в които не е работил в "Тилин" АД - П. от 1960 г. до 28.05.1968 г., от 28.07.1986 г. до 20.06.1993 г. и от 21.12.1993 г. до 31.05.1995 г. С декларация от 10.05.2014 г. Узунов е посочил, че не може да представи военна книжка, тъй като същата е представена при подаване на документи в РУСО – П. за отпускане на лична пенсия през 2000 г. и не му е била върната от органите по пенсионното осигуряване, както и че не може да уточни периодите, в които не е работил в "Тилин" АД – П., тъй като е минал голям период от време. Предвид тези данни и след извършена проверка с разпореждане № [ЕГН] от 18.01.2016 г. ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – П. е отпуснал лична пенсия за ОСВ на Узунов от нова по-късна дата - 12.02.2004 г., пожизнено съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО по заявление, подадено на 22.07.2015 г., и поради навършени 59 години и 1 месец, като е приел на основание чл. 104 от КСО за общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд - 40 години, 10 месеца и 12 дни, посочил осигурителния стаж и доход на лицето по периоди и е приел индивидуален коефициент 1. 405, преизчислил е пенсията от различни дати, а в точка 2 е спрял от 12.02.2004 г. на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО личната пенсия за ОСВ и е посочил начина за изплащането й по периоди. Като мотиви е посочено, че Узунов не е удостоверил осигурителен стаж от първа категория труд - 17 години, 11 месеца и 28 дни, от втора категория – 12 години, 10 месеца и 7 дни, от трета категория – 2 години, 1 месец и 8 дни, т. е. не е имал право на пенсия по условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО съгласно разпореждане № 22/21.08.2000 г. (считано от 01.01.2000 г.). Това субективно право е придобил към 12.02.2004 г., датата на която е окръглил сбор от продължителността на осигурителния стаж и навършена възраст – 100. С последващо разпореждане № [ЕГН] от 08.04.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – П., на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО е изменено предишното разпореждане от 18.01.2016 г. по следния начин: 1) отменя разпореждане № 22 от 21.08.2000 г. и всички последващи до 12.02.2004 г. и 2) в разпореждането от 18.01.2016 г. отменя точка втора, с която на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО е спряна личната пенсия за ОСВ, отпусната от 01.01.2000 г. С решение № 20153-15-142 от 01.06.2016 г. на директора на ТП на НОИ – П. на основание чл. 117, ал. 3 от КСО са оставени без уважение жалбите на И. Узунов срещу така посочените разпореждания от 18.01.2016 г. и от 08.04.2016 г., и двете издадени от ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ – П., като е посочено, че общият осигурителен стаж на лицето, превърнат към трета категория труд, е 40 години, 10 месеца и 12 дни и индивидуален коефициент и индивидуален коефициент 1. 405 (а не както е прието с разпореждането от 21.08.2000 г. – 48 години, 1 месец и 28 дни и индивидуален коефициент 2. 238), и е отпусната правилно пенсия от 12.02.2004 г. - датата на окръгляване сбора от осигурителен стаж и възраст – 100 съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. От съществено значение за решаване на спора по делото е бил въпросът за стажа на Узунов през периода от месец юни 1966 г. до месец декември 1966 г., за който период административният орган е приел, че не е доказано от страна на лицето, че е работил към "Хидрострой – С." ЕООД. Съдът обосновано и в съответствие с доказателствата по делото и компетентно изготвеното заключение от вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е приел, че съгласно постъпилото по делото доказателство УП-3 с изх. № 161 от 09.12.2016 г., издадено от "Хидрострой – С." ЕООД, И. Узунов, макар и без посочено ЕГН и място на раждане, е положил осигурителен стаж, изчислен по реда на чл. 38 и чл. 39 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж в периода от 20.06.1966 г. до 20.12.1966 г. на длъжността електротехник (подземен), като е без значение за процесния случай, дали трудът е приет за първа категория, съгласно т. 1а от Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) / ПМС № 40/1968 г. изм. с ПМС № 1990 г., или за друга категория. Приел е и, че Узунов точно е посочил в жалбата си мястото и времето на полагане на труд в дружеството и съответно неоснователно и недоказано е твърдението на административния орган, че има вероятност друго лице със същите три имена да е било назначено в спорния период на същото работно място. По отношение на така направеното предположение от страна на органа трябва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК издателят на акта трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него. Посоченото в процесното решение № 2153-15-142 от 01.06.2016 г. на директора на ТП на НОИ – П., че твърденията на Узунов, че е добросъвестно лице при получаване на пенсията, са изцяло неверни и съответно за административния орган не съществува нормативно задължение да доказва отрицателен факт, не може да бъде прието от настоящия състав. В случая доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт, тъй като той е направил твърдение, че лицето с три еднакви имена е вероятно друго от първоначалния жалбоподател, което правилно не е било прието за доказано от първоинстанционния съд. В обжалваното съдебно решение обосновано е застъпено становището, че съгласно така приетите доказателства, вкл. съдебно-икономическата експертиза, неправилно административният орган е определил момента на придобиване правото на лична пенсия за ОСВ за Узунов съгласно разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, респективно осигурителния доход и съответно индивидуалният коефициент. На база данните от извършената проверка и направените изчисления вещото лице е установило различен от приетия от органите на ТП на НОИ - П. общ осигурителен стаж на И. Узунов, превърнат към трета категория труд, а именно 42 години, 4 месеца и 12 дни. Констатираният от съдебния експерт шестмесечен стаж на Узунов (за който е представено и доказателство обр. УП-3 от 09.12.2016 г. от "Хидрострой – С." ЕООД), в "Хидрострой" – Д. на обект "Хайдушки дол" на длъжност "електротехник", независимо от коя категория е, променя изводите на органа за момента на придобиването на правото на личния пенсия във връзка с условията на § 4, ал. 1 от ПРЗ на КСО, а оттам на осигурителния доход и формирания индивидуален коефициент на лицето. С оглед изложеното настоящата касационна инстанция намира, че атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материално правни разпоредби на КСО, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното съдебно решение и законосъобразност на отмененото с него решение на директора на ТП на НОИ - П., не може да бъде кредитирана. Като е уважил подадената до него жалба и е отменил незаконосъобразния административен акт, изпратил е преписката на пенсионния орган с коректно дадени указания и е присъдил направените разноски в полза на жалбоподателя (ответник в настоящото производство), първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставен в сила. При този изход на спора няма как да бъде уважена и акцесорната касаторова претенция за присъждане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, а своевременно направеното искане на ответника по касация да му бъдат присъдени сторените от него деловодни разноски за производството пред настоящата инстанция, е основателно. Съгласно наличните по делото доказателства в тази насока И. Узунов е заплатил 350 лева за възнаграждение на упълномощения от него да го представлява пред касационната инстанция адвокат. С оглед на това Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – П. следва да бъде осъдено да заплати на лицето сумата от 350 лева разноски за адвокатско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1685 от 16.10.2017 г. на Административен съд – П., постановено по административно дело № 1498/2016 г. ОСЪЖДА Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – П., адрес гр. П., ул. "Л. К." .№..., да заплати на И. Узунов, ЕГН [ЕГН], адрес гр. [населено място], [жк], [жилищен адрес] сумата 350 (триста и петдесет) лева разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.