Решение № 5865 от 15.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3647/2021 г.

Решение № 5865 от 15.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3647/2021 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искане на В. Т., директор на ГД "Регистри" към Агенцията по вписване гр. София, действащ чрез процесуалния представител адв. Канатова - Бучкова за отмяна по реда и основанията на чл. 239, т. 1 АПК на влязло в сила Решение № 8143 от 24.06.2020 г., постановено по адм. Дело № 3525/2020 г. по описа на Върховен административен съд, тричленен състав на Пето отделение. Твърди се, че касационни съд служебно, без предварително да констатира съмнение в срочността на жалбата на Т. по която е образувано първоинстанционното производство и без да даде възможност за представяне на доказателства за срочността на оспорването – е намерил жалбата на Т. за недопустима поради просрочието й, поради което обезсилил първоинстанционното решение № 8217/19.12.2019 г., постановено по адм. дело № 9435/2019 година на Административен съд София град /АССГ/. Иска отмяна на решението и връщане делото на Върховния административен съд за произнасяне по касационната жалба. Претендира се присъждане на направените разноски в производството по отмяна. Ответната страна – Комисия за защита от дискриминация/КЗД/- редовно призована, не изпраща представител и не взема становище. Ответната страна- С. С., чрез адв. Николова, оспорва молбата за отмяна като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, приема: Производството пред Върховния административен съд по адм. дело № 3525/2020 г., по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, е образувано по касационна жалба на КЗД, чрез процесуален представител против решение № 8217/19.12.2019 г. по адм. дело № 9435/2019 г. на Административен съд София – град, с което е отменено Решение № 411/02.07.2019 г., постановено по преписка № 69/2018 г. от петчленен разширен заседателен състав на КЗД, в частта с която е прието, че В. Т. - директор ГД"Регистри" в АВ е осъществил дискриминация под формата на тормоз по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр. във вр. § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр по признаци "лично положение" и "обществено положение" спрямо С. Стоянова и на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДскр. му е наложена глоба в размер на 250 лв. Въз основа на извършена проверка на първоинстанционното решение, осъществена на основание чл. 218, ал. 2 АПК, касационния състав го намерил за недопустимо- жалбата по, която съдът го е постановил, е просрочена и недопустима за разглеждане. Този извод е базиран въз основа на анализ на представените по делото доказателства. В. Т. е упълномощил адв. В. Канатова - Бучкова от Адвокатска колегия - Пловдив със служебен адрес: гр. Пловдив, [улица], [номер] да го представлява по образуваната преписка по описа на КЗД по подадената жалба от С. С., както и да завежда и води делото до приключване в съответната инстанция. ВАС приема от представени по делото протоколи от проведени открити заседания по образуваната преписка № 69/2018 г. на КЗД, че В. Т. е представляван именно от адв. В. Бучкова. Сочи се също така, че по делото са представени два броя обратни разписки, видно от които решение № 411/02.07.2019 г. на КЗД е връчено на служебния адрес на адв. Бучкова, гр. Пловдив, [улица], [номер], веднъж на 08.07.2019 г., чрез деловодител И. Ш. и повторно на 24.07.2019 г., чрез деловодител И. Ш.. В случая съобщението за изготвеното решение на КЗД е изпратено на В. Т. на посочения в пълномощното служебен адрес на адв. Бучкова и е редовно връчено на деловодител И. Ш. на 08.07.2019 г., съобразно изисквания на чл. 51 ГПК. Извода на съда е, че именно от тази дата започва да тече и срокът за оспорване по чл. 149, ал. 1 от АПК. Този срок е 14 - дневен, така както е посочено в решението и е изтекъл на 22.07.2019 г. - понеделник /присъствен ден/. Жалбата на Т. е подадена и входирана в КЗД с вх. № 44 -00 -2415 на 24.07.2019 г., т. е след изтичане на предвидения в закона срок за оспорване, като липсват доказателства да е изпратена по пощата чрез куриерска фирма или по друг начин, установяващ дата на пощенско клеймо от 22.07.2019 г. Този срок е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на оспорване на административния акт. Подаването на жалбата в срок е положителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно. Също така касационния съд приема, че изпратеното повторно съобщение на В. Т. на служебния адрес на адв. Бучкова, получено от същото лице - деловодител И. Ш. на 24.07.2019 г. не може да обуслови извода, че в полза на жалбоподателя е започнал за тече нов преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК за подаване на жалбата, след като първото съобщение, получено на 08.07.2019 г. е редовно връчено и оформено съгласно изискванията на чл. 51, ал. 1 от ГПК. Неправилно първоинстанционният съдебен състав е приел жалбата за допустима, тъй като не била ясна причината, наложила връчването на решението два пъти, поради което е приел по - благоприятното за жалбоподателя връчване, а именно по - късното на 24.07.2019 г. за редовно такова. С оглед на горното жалбата на В. Т. срещу решение № 411/02.07.2019 г. на КЗД, е приета от касационния състав за недопустима. Като я е разгледал по същество съдът е постановил недопустимо решение, което е обезсилено. Подадената жалба е оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство прекратено. Решението е оспорено с частна жалба от Т., чрез процесуален представител Бучкова с твърдение, че същото има характер на определение- съдът не се е произнесъл по съществото на спора, а е прекратил производството по делото, поради което според частния жалбоподател подлежи на последващ съдебен контрол. С определение № 13732/26.10.2020 г., постановено по адм. дело № 10013/2020 г., петчленен състав на Втора колегия оставил без разглеждане касационната жалба/ неправилно именувана "частна жалба" на В. Т. срещу Решение № 8143 от 24.06.2020 г., постановено по адм. Дело № 3525/2020 г. по описа на Върховен административен съд, тричленен състав на Пето отделение и прекратил производството по делото. С настоящата молба се иска отмяна на същото решение, на соченото основание. Като ново писмено доказателство и обстоятелство се сочи известие за доставяне на регистрирана пощенска пратка и обратна разписка и протокол, приложени към частната жалба, въз основа на която е образувано адм. дело № 10013/2020 г. по описа на Върховния административен съд, Втора колегия. Върховният административен съд - петчленен състав на Втора колегия, приема искането за недопустимо, като просрочено по следните съображения: Съгласно чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК (в редакцията след изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), искането за отмяна се подава в тримесечен срок от деня, в който на подателя на искането е могло да стане известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство - в случаите по чл. 239, т. 1, но не по-късно от една година от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска. В случая искането за отмяна е на решение, което е окончателно и необжалваемо, влязло е в сила в деня на постановяването му от касационната инстанция -24.06.2020 г. и от този момент то е могло да бъде узнато от страните в производството. Следователно именно от тази дата започват да текат сроковете по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 АПК, в рамките на които искането за отмяна е допустимо. Искането за отмяна е подадено на 13.11.2020 година. Като краен момент за откриване на писменото доказателство, респективно за узнаване на новото обстоятелство е- 01.07.2020 година, датата на подаване на частната жалба, към която са приложени известието за доставка и извлечение от ежедневен опис от куриер -доставчик на пощенски услуги. Законовият тримесечен срок в случая е изтекъл на 01.10.2020 година. Сроковете по чл. 240 от АПК са преклузивни - изтичането им погасява правото на искане и образуваното по такова искане производство се прекратява. Пропускането на тримесечния срок погасява правото на отмяна, дори и едногодишния срок още да не е изтекъл. Съдът следи служебно за спазването на срока за подаване на искането за отмяна, който е абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост. Подаденото след изтичането на преклузивния срок искане е процесуално недопустимо и не подлежи на разглеждане по същество, поради което следва да се остави без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати. По изложените съображения и на основание чл. 159, т. 5 във връзка с чл. 249 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия