Решение № 13365 от 7.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5384/2016 г.

Решение № 13365 от 7.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5384/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от: 1 Началника на РДНСК - ЮЦР, [населено място], чрез процесуалния му представител - ст. юрисконсулт Караманолева; и 2 Главния архитект на община - [община], [населено място], чрез пълномощниците му - адв. Руменов и адв. Сираков; и двете против решение № 65/25.02.2016 г. по адм. дело № 29/2016 г. на Административен съд - Смолян, с което е отменена Заповед №ДК-10-ЮЦР-89/20.11.2015 г. на началника на РДНСК-ЮЦР и е отменен Отказ № 1/13.08.2015 г. на главния архитект на [община] за съгласуване на инвестиционен проект и узаконяване на обект: "Пристройки и преустройство на съществуваща сграда" в УПИ [номер], кв. [номер] по плана на [населено място]. С първата касационна жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. С втората касационна жалба се прави също искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответникът: В. Р. Ф., редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия, чрез пълномощника му - адв. Кисьов, са постъпили два броя писмени отговора срещу касационните жалби, с които изразява становище за недопустимост и неоснователност. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество са основателни, по следните съображения: Предмет на обжалване пред АС-Смолян е Заповед №ДК-10-ЮЦР-89/20.11.2015 г. на началника на РДНСК - ЮЦР, с която е отхвърлена жалбата на В. Р. Ф. и е оставен в сила Отказ за съгласуване на инвестиционен проект и узаконяване № 1/13.08.2015 г. на главния архитект на община-[община] относно обект: "Пристройки и преустройство на съществуваща сграда" в УПИ [номер], кв. [номер] по плана на [населено място]- [населено място], издадена на основание чл. 216, ал. 6, вр. с ал. 2 от ЗУТ, вр. с § 127, ал. 11 от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 82/2012 г. /. Съдът е отменил заповедта и отказа на гл. архитект като незаконосъобразни. Спрямо заповедта на началника на РДНСК-ЮЦР е приел, че е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради липса на мотиви по обжалвания отказ за съгласуване на инвестиционен проект, по чл. 146 от ЗУТ, а са налице такива само по обжалвания отказ за узаконяване, които са различни административни актове. Според съда в нарушение на чл. 35 от АПК, органът не е обсъдил всички доказателства, не е изяснил фактите по спора, не е изложил мотиви по отказа за съгласуване на инв. проект и по липсата на предпоставки за узаконяване, поради което заповедта му е незаконосъобразна. Спрямо отказът на главния архитект е приел, че е недопустимо произнасянето с един акт по заявлението за съгласуване на инвестиционен проект-заснемане за узаконяване и по заявленията за узаконяване, които са различни производства. С постановяването на един акт по двете производства и неизлагането на мотиви за отсъствието на предпоставки за узаконяване на двете пристройки, главният архитект на община-[община] също е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящи отмяна на отказа му като незаконосъобразен. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изводите на съда противоречат на събраните по делото доказателства и на закона - § 127, ал. 2 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ / Д. в. бр. 82/2012 г. /. Съдът е игнорирал факта, че оспорения пред началника на РДНСК-ЮЦР акт е постановен в производство по издаване на акт за узаконяване, на основание § 127, ал. 2 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 82/2012 г. /, по два броя заявления на ответника В. Р. Ф. от 26.11.2013 г., касаещи пристройки към съществуваща сграда от север и юг, в УПИ [номер], кв. [номер] по плана на [населено място]. Това производство е специално, за което при наличие на предпоставките на § 127, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ, се развива по специален ред, посочен в разпоредбите на ал. 3 - 11 от цит. правна норма. Съгласно § 127, ал. 4 при постъпване на заявление за узаконяване, длъжностни лица на съответната общинска администрация съставят констативен акт за установяване на незаконното строителство, въз основа на който органът по ал. 3 /главния архитект/ изисква необходимите документи по чл. 144 ЗУТ и определя срок за представянето им. Един от тези документи е инвестиционен проект в обхват и съдържание, определени с наредбата по чл. 139, ал. 5 ЗУТ, а именно Наредба № 4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти / Д. в. бр. 51/2001 г. /. Самото узаконяване, съгласно § 127, ал. 8 се състои в съгласуване на представения инв. проект-заснемане за узаконяване, привеждане на строежа в съответствие с него, заплащане на дължимите глоби и такси и издаване на акт за узаконяване. Проектът - заснемане за узаконяване се изработва в обхват, определен с цитираната по-горе Наредба. Относно сроковете за съгласуване на инв. проекти-заснемане за узаконяване § 127, ал. 10 препраща към изискванията на Глава осма от ЗУТ. Тези изисквания са приложими и относно издаването на актове за узаконяване, за съобщаването им, респ. на отказите за узаконяване, за обжалването им по законосъобразност и за уведомяването на съответните РДНСК. Следователно от изложеното следва, че производството по узаконяване на незаконни строежи е единно и неделимо, като съставна негова част, предхождаща издаването на акта за узаконяване, е съгласуването на инвестиционен проект-заснемане за узаконяване. Самият проект се изработва със съдържание и обхват, съгласно Наредба № 4/2001 г., а се съгласува в срока, предвиден в чл. 144, ал. 3, т. 2 ЗУТ, който е инструктивен. Описаният специален ред по § 127, ал. 2-11 от ПЗР на ЗИДЗУТ не предвижда възможност за самостоятелно обжалване на отказа за съгласуване и одобряване на внесения инв. проект - заснемане за узаконяване, извън отказа за узаконяване, както неправилно е прието от съда. Изрично с разпоредбата на § 127, ал. 11 е посочено, че актовете за узаконяване, заедно с проектите - заснемане за узаконяване, както и отказите по ал. 5, подлежат на обжалване по реда на чл. 216 ЗУТ. Предвид изложеното незаконосъобразни са изводите на съда, че производството по съгласуване на внесеният за одобряване инв. проект за обект: "Пристройки и преустройство на съществуваща сграда в УПИ [номер], кв. [номер] по плана на [населено място]" е отделно административно производство по реда на чл. 142 и сл. от ЗУТ, чийто отказ от съгласуване подлежи на самостоятелно обжалване, на основание чл. 146 ЗУТ. Цитираните разпоредби от ЗУТ са неприложими за случая, по изрично разпореждане на § 127, ал. 8 и 10, с изключение на чл. 144. Това производство, както бе посочено по-горе, е част от процедурата по узаконяване на процесните пристройки и като такава част отказът от съгласуване на инвестиционния проект-заснемане за узаконяване, подлежи на обжалване чрез обжалване на крайния акт - отказа от узаконяване. Поради неправилно тълкуване на § 127, ал. 2 и сл. от ПЗРЗИДЗУТ, съдът е извел неправилни изводи за допуснати от двамата касатори съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на оспорената заповед и отказ на главния архитект. Заповедта съдържа подробно изложение на фактите, вкл. и такива относно отказа за съгласуване на инв. проект - заснемане за узаконяване от ОбЕСУТ при община-[община] и от главния архитект. Изведени са и правни изводи, че при тези факти крайния акт - отказът от узаконяване е материално законосъобразен и следва да бъде оставен в сила. Такива фактически и правни изводи се съдържат и в оспорения пред началника на РДНСК-ЮЦР отказ № 1/13.08.2015 г. на главния архитект на община-[община]. В мотивите към него действително превес имат изводите за наличие на основания за отказ от съгласуване на инв. проект, поради несъответствието му по съдържание и обхват с цитираната Наредба, но всъщност това са и мотиви за отказ от узаконяване, тъй като една от предпоставките за издаване на акт за узаконяване, е наличието на съгласуван инв. проект, какъвто в случая не е налице. На основание изложеното касационният съд намира, че обжалваното решение се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по същество, с което жалбата на В. Р. Ф. против заповедта на началника на РДНСК-ЮЦР от 20.11.2015 г. бъде отхвърлена като неоснователна. Оспорената заповед се явява законосъобразен административен акто, издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. При този изход по спора искането на главния архитект на община-[община], чрез пълномощника му, за разноски е неоснователно, тъй като пред първата инстанция такова искане не е направено, а пред настоящата липсват доказателства за осъществени разноски от тази страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение