Решение № 3351 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15017/2011 г.

Решение № 3351 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15017/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Социално подпомагане" /"СП"/ - Марица, чрез юрисконсулт Мария Стоянова - Гарабедян, против решение № 1527/07.10.2011 г., постановено по адм. дело № 1883/2011 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е обявена за нищожна заповед № ЗД-РД01/0027/15.06.2011 г. на директора на дирекция "СП" - Марица и преписката е изпратена за произнасяне по компетентност на директора на дирекция "СП" - Раковски. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. С молба от 23.01.2012 г. касаторът моли производството да бъде прекратено поради липса на правен интерес, предвид постановяването на решение № 4628/04.11.2011 г. по гр. дело № 12479/2011 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, което е влязло в сила на 31.12.2011 г. Ответната страна по касационната жалба - Бонка Костадинова Атанасова от с. Зелениково, област Пловдивска, чрез пълномощника адв. Любомир Ловчев, оспорва жалбата. В писмен отговор излага подробни съображения за правилност на съдебното решение и моли да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив е обявена за нищожна заповед № ЗД-РД01/0027/15.06.2011 г. на директора на дирекция "СП" - Марица при Агенцията за социално подпомагане /АСП/, с която детето Величка Бонкова Атанасова е временно настанено в семейство Видеви. Преписката е изпратена на директора на дирекция "СП" - Раковски за решаване на въпроса по същество. За да постанови това решение съдът е посочил, че според чл. 27, ал. 1 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./, настаняването на дете в семейство на роднини и близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция се извършва със заповед на директора на дирекция "СП" по настоящия адрес на детето. Съдът е приел, че настоящия адрес на детето Величка Бонкова Атанасова е в с. Зелениково, община Брезово, област Пловдив, което е видно от служебно изготвената справка на Националната база данни "Население". Съгласно чл. 7, ал. 2 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане /УПАСП/, териториални поделения на АСП са регионалните дирекции за социално подпомагане в областните административни центрове и дирекциите "Социално подпомагане". Съгласно т. 83 от приложението към чл. 7, ал. 3 на УПАСП общините Брезово и Раковски попадат в териториалния обхват на дирекция "СП" със седалище гр. Раковски, а според т. 80 от приложението, общините "Марица" и Съединение попадат в териториалния обхват на дирекция "СП" със седалище Марица /гр. Пловдив/. Предвид това съдът е приел, че след като детето има настоящ адрес в с. Зелениково на територията на община Брезово, то заповедта за временно настаняване е издадена от некомпетентен орган и е нищожна. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. С обжалваната пред съда заповед № ЗД-РД01/0027/15.06.2011 г., издадена от директора на дирекция "СП" - Марица, е наредено да бъде временно настанено детето Величка Бонкова Атанасова, с родители: майка Бонка Костадинова Атанасова и баща - непосочен, в семейство Видеви от гр. Пловдив, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗДет. По делото е безспорно, че със заповед № 10-03/21.01.2010 г. на директора на дирекция "СП" община Раковски, потвърдена с решение № 1650/09.04.2011 г. по гр. дело № 1808/2010 г. на Районен съд гр. Пловдив, детето Величка Атанасова е настанено в Дом за деца, лишени от родителска грижа /ДДЛРГ/ "Роза" с. Зелениково за срок от една година, като решението е влязло в сила на 15.06.2010 г. Със заповед № ЗД-РД01/0026/15.06.2011 г. на директора на дирекция "СП" Марица, на основание чл. 30, вр. чл. 29, т. 2 и т. 8 ЗЗДет. /поради изтичане на срока на мярката за закрила на детето - настаняване извън семейството и промяна на мярката/ е прекратено настаняването на детето в посочения дом. Заповедта е потвърдена с решение № 1574/17.10.2011 г. по адм. дело № 1884/2011 г. на Административен съд гр. Пловдив, което е обжалвано пред касационната инстанция, образувано е адм. дело № 15550/2011 г. по описа на ВАС, шесто отделение, неприключило към настоящия момент, което е служебно известно на настоящия съдебен състав, известно е и на страните по делото, поради тяхната идентичност със страните по посоченото дело. Със заповед № ЗД-РД01/0358/29.10.2010 г. и № ЗД-РД01/0358/29.10.2010 г. на директора на РДСП - област Пловдив, детето е вписано в регистъра на децата за пълно осиновяване. По делото няма данни тези заповеди да са обжалвани. Със заповед № 10-63/13.12.2010 г. на директора на дирекция "СП" - Раковски детето е настанено временно в семейството на близки - семейство Видеви от гр. Пловдив. Тази заповед е отменена с решение № 584/12.04.2011 г. по адм. дело № 2865/2010 г. на Административен съд гр. Пловдив, което е потвърдено с решение № 16011/05.12.2011 г., постановено по адм. дело № 6697/2011 г. на ВАС, шесто отделение. Обжалваната пред съда заповед № ЗД-РД01/0027/15.06.2011 г. на директора на дирекция "СП" - Марица, е издадена въз основа на социален доклад с изх. № ЗД-80/0010 от 15.06.2011 г., изготвен от главен експерт в отдел "Закрила на детето" и приложенията към него. От данните в социалния доклад се установява, че детето Величка Атанасова е родено на 08.10.2005 г., до тригодишната си възраст е отглеждано в семейна среда от майка си Бонка Атанасова, работата на отдел "Закрила на детето" със семейството е започнала от м. януари 2008 г., когато е постъпил сигнал за неглижиране на детето от майката. Със заповед на директора на дирекция "СП" - Раковски детето е настанено в ДДЛРГ "Роза" с. Зелениково за срок от една година - до 20.01.2010 г. Със заповед № 10-03/21.01.2010 г. на директора на дирекция "СП" - Раковски /посочена по-горе/ детето е настанено по административен ред в същата институция - ДДЛРГ "Роза" с. Зелениково, като срока по тази заповед е изтекъл на 15.06.2011 г. От страна на майката има подадена молба за реинтеграция с вх. № ЗД-94ББ/0001 от 06.01.2011 г. до дирекция "СП" - Раковски, като в изготвения в тази връзка социален доклад е прието, че майката, въпреки изразената готовност да гледа детето си, няма необходимите родителски умения и не полага усилие да развие родителския си капацитет; прието е също, че не са създадени безопасни и здравословни условия за отглеждане и възпитание на детето. В обжалваната заповед е посочено, че детето се отглежда от 13.12.2010 г. в сем. Видеви, където има създадени много добри условия за неговото отглеждане и развитие и потребностите му са задоволени по най-добрия начин; детето се чувства спокойно и сигурно в семейството на близки, получава необходимото внимание и грижи; между детето и г-жа Видева има изградена силна емоционална връзка. В социалния доклад, въз основа на който е издадена процесната заповед за временно настаняване е изложено, че майката на детето Бонка Видева Атанасова работи като пастир при частен стопанин в с. Зелениково без трудов договор; няма собствено жилище, ползва къща под наем, която е заключена и видимо никой не живее там, през целия ден е на полето с кравите, като се прибира късно вечерта, през нощта спи в оборите, тъй като по нейна информация работи и като охрана на обора. Прието е, че майката не осъзнава своята роля и отговорност като родител, не осъзнава необходимостта от нужните грижи за дете на възрастта на Величка и от постоянен контрол от страна на възрастен, както и изграждане на навици за спазване на лична хигиена. Относно условията при семейството, което ще обгрижва детето в социалния доклад е изложено, че семейството разполага със собствена къща в с. Раданово, в която за детето е предвидена обзаведена самостоятелна стая, къщата е просторна, практична и уютна. Към момента на изготвяне на доклада детето живее в този дом с г-жа Видева и с нейната майка, която оказва подкрепа при грижите за детето. От представеното пред настоящата инстанция решение № 4628/04.11.2011 г. по гр. дело № 12479/2011 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, което е влязло в сила на 31.12.2011 г., съгласно заверката върху представеното копие от решението, е видно, че в производство по реда на чл. 28 ЗЗДет. съдът е допуснал настаняване по съдебен ред на детето Величка Бонкова Атанасова в семейството на близка - Жанета Вълева Видева, с постоянен адрес гр. Пловдив, за срок от три години. Предвид изложената фактическа обстановка настоящият състав прави извода, че е налице правен интерес от продължаване на производството пред касационната инстанция и съответно - от произнасяне по съществото на правния спор. Предмет на съдебното производство пред първата инстанция е заповедта от 15.06.2011 г. за временно настаняване на детето по административен ред, издадена по реда на чл. 27, ал. 1 ЗЗДет. Съгласно чл. 26, ал. 1, изречение второ АПК и чл. 27, ал. 2 АПК, както и предвид съдържанието на самата заповед, настаняването е временно - до настаняване на детето по съдебен ред. Такова настаняване в случая е допуснато с решението по гр. дело № 12479/2011 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, влязло в сила на 31.12.2011 г. Постановяването на това решение обаче не води до отпадане на правния интерес от разрешаване на правния спор по законосъобразността на заповед № ЗД-РД01/0027/15.06.2011 г. на директора на дирекция "СП" - Марица за временно настаняване, тъй като съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. За страните съществува правен интерес от установяване на тази законосъобразност, доколкото въз основа на нея детето е било настанено в семейство на близки за периода от издаването й /предвид допуснатото със заповедта предварително изпълнение на същата на основание чл. 60, ал. 1 АПК, разпореждането за което е влязло в сила, тъй като жалбата против него е оставена без уважение с определение от съдебно заседание на 05.10.2011 г. по адм. дело № 1883/2011 г. на Административен съд гр. Пловдив и това определение не е обжалвано/ до влизане в сила на съдебното решение за настаняване по реда на чл. 28 ЗЗДет. Поради изложеното не е налице основание за прекратяване на настоящото производството поради липса на правен интерес. Следва в тази връзка да се отбележи, че касаторът не е оттеглил жалбата си, което би било основание за прекратяване на производството по чл. 215, т. 5 АПК, а искането му за прекратяване на делото поради липса на правен интерес е неоснователно поради изложените по-горе съображения. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че заповед № ЗД-РД01/0027/15.06.2011 г. на директора на дирекция "СП" - Марица е издадена от териториално некомпетентен орган. Съдът правилно е посочил, че според чл. 27, ал. 1 ЗЗДет., настаняването на дете в семейство на роднини и близки се извършва със заповед на директора на дирекция "СП" по настоящия адрес на детето. В § 1, т. 15 ДР ЗСП е посочено, че "настоящ адрес на детето" е адресът, на който детето пребивава. В случая е установено, че към датата на издаване на процесната заповед за временно настаняване по реда на чл. 27 ЗЗДет. детето Величка Атанасова пребивава в дома на Жанета Видева в с. Раданово, община Марица. Този факт е меродавен за определяне на компетентен орган да издаде заповед за временно настаняване по реда на чл. 27, ал. 1 ЗЗДет., а не вписания като настоящ адрес в Националната база данни "Население", тъй като в специалния закон - Закона за закрила на детето, е въведено определение за понятието "настоящ адрес на детето" за целите на този закон и именно според това определение от значение за преценката кой е местно компетентния орган да се произнесе със заповед по чл. 27, ал. 1 ЗЗДет. е мястото на фактическото пребиваване на детето. Предвид установеното по делото, че детето пребивава в с. Раданово, то териториално компетентен е директорът на дирекция "СП" - Марица. Затова първоинстанционният съд неправилно е приел, че заповедта е издадена от некомпетентен орган и е прогласил същата за нищожна. Обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено. Поради това че спорът е изяснен от фактическа страна следва на основание чл. 222, ал. 1 АПК да бъде постановено решение по същество. Настоящият състав намира, че обжалваната заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, на материалния закон и в съответствие с целта на закона, поради което е законосъобразна и следва да бъде оставена в сила. Според съдържанието на заповедта, същата е издадена на основание чл. 26, ал. 1, вр. чл. 4, ал. 1, т. 2 и чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДет. В чл. 4 ЗЗДет. са регламентираните мерките за закрила на детето по този закон, като в ал. 1, т. 2 е предвидено, че една от тези мерки е настаняването на детето в семейство на близки или роднини. В чл. 26, ал. 1 от закона е предвидено, че настаняването на дете в семейство на роднини или близки, както и настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или специализирана институция се извършва от съда; до произнасяне на съда дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред. В чл. 25, ал. 1 са предвидени хипотезите, при които детето може да бъде настанено извън семейството, като по т. 2 е предвидена такава възможност за дете, чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето, а по т. 3 - за дете, чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат. От събраните по делото доказателства се установява, че са изпълнени предвидените предпоставки по чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДет. за настаняване на детето в семейство на близки, тъй като бащата на детето е неизвестен, а майката Бонка Видева Атанасова без основателна причина трайно не полага грижи за детето, а освен това е в трайна невъзможност да го отглежда. В тази насока са данните в социалния доклад, изготвен за целите на производството по чл. 27, ал. 1 ЗЗДет., както и приложените към него заповеди за настаняването в ДДЛРГ "Роза" /цитирани по-горе/ и социалните доклади към тези заповеди. От съвкупния анализ на данните, събрани при осъщественото системно наблюдение на случая след първото настаняване на детето в социалната институция, проведено от социалните работници, обосновано е прието от административния орган, че майката на детето Бонка Атанасова не разполага с необходимия родителски капацитет да отглежда и възпитава детето, а условията в които живее и начина й на живот, на труд, личните й контакти и социално-битови навици, не дават възможност за отглеждане на детето в подходяща семейна среда. По делото не са представени доказателства, от които да може да се направи обоснован извод за обратното. При последователните посещения в дома на майката е установено, че обитаваното от нея жилище е в изключително занемарено състояние и няма елементарни условия за нормален живот /липсва баня, тоалетната е външна, печката за отопление дими, липсва стъкло на единия прозорец/, майката поддържа лоши хигиенни условия, естеството на осъществяваната от нея трудова дейност и режима й на работа /като пастир на крави целодневно и като пазач на обора през нощта/ не позволяват същата да се грижи за детето, предвид целодневното й отсъствие от дома, а често и през нощта. Наред с това е установено, че майката не прави нужните усилия за да повиши родителските си умения, нито да подобри жилищните си условия. При тези обстоятелства, наред с констатираните преди това обстоятелства във връзка с настаняването на детето в социалната институция /честото оставяне на детето заключено само в дома, присъствието му на пиянски сцени с участието на майката, както и на осъществявани от нея сексуални контакти с различни мъже, обстоятелствата във връзка със смъртта на второто дете на майката и т. н./ е направен обоснован извод за наличие на риск за нормалното физическо, интелектуално и емоционално развитие на детето. От друга страна е направена преценка за качествата на лицето, което е направило искане за настаняване на детето в дома му - Жанета Видева, както и възможностите й да отглежда и възпитава детето, при което е изведен обоснован извод, че същата разполага с необходимите материални възможности /притежава обзаведено, удобно и достатъчно по площ жилище, с обособена специална стая за детето; получава високи доходи от търговската си дейност/, както и с лични качества, като уравновесеност, спокойствие, толерантност, които взети предвид заедно с изградената вече емоционална връзка между нея и детето, я правят подходяща за настаняване на детето в семейството й. По изложените съображения настоящият състав намира, че заповедта за временно настаняване по реда на чл. 27, ал. 1 ЗЗДет. е законосъобразна и следва да бъде оставена в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение