Решение № 5681 от 9.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11869/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директорът на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение 634/03.11.2023 г., постановено по адм. дело 48/2023 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, с което по оспорване от Н. Киров от гр. Пазарджик е отменен РА Р 16001318004235 091 001/12.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение 289/09.05.2019 г. на директора на посочената дирекция за установена отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК на Н. Киров за задължения на СИА ФИЛМ ПРОДАКШЪН ЕООД гр. София по ЗКПО, ЗДДФЛ, ЗДДС и ДОО, ЗО и ДЗПО УПФ за периода 2015 г. и 2016 г. общо в размер на 63 987,80 лв. и лихви 13 358,85 лв. Макар в касационната жалба да е посочено като оплакване срещу обжалваното решение само неправилна преценка на събраните доказателства, то съгласно чл. 218, ал. 2 АПК настоящата касационна инстанция е длъжна служебно да извърши проверка за спазване от съда на материалния закон. Подробно в касационната жалба е пресъздадена фактическата обстановка по делото. Твърди се от касатора, че е доказано наличието на скрито разпределение на печалбата, поради което е налице основанието по чл. 19, ал. 2 ДОПК, като се има предвид, че ревизираното лице е било управител на СИА ФИЛМ ПРАДАКШЪН ЕООД през ревизирания период и именно в това си качество е сключил договор и е предоставило плащания в полза на свързано дружество КАМЕРА ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ ЕООД (и двете са с един и същи собственик и управител). По отношение на термина скрито разпределение на печалбата касационният жалбоподател счита, че е приложимо определението в § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО, като в случая несъмнено били изпълнени законоустановените характеристики: форма плащане в пари; получател свързано лице със собственика на капитала и характер на сумите несвързани с дейността и превишаващи обичайните пазарни нива предвид, че основната дейност на дружеството е предоставяне на мултимедийни продукти, сделки с интелектуална собственост, рекламни услуги и др., докато съгласно представените договор, счетоводни и банкови документи в случая са предоставени парични средства на свързано лице под формата на заем . Не са представени според касатора и доказателства, че заемът е върнат, макар срокът да не е изтекъл, нито да са били начислени и платени лихви. За неправилно в касационната жалба се сочи, че съдът е приел, че не е доказано недобросъвестност на ревизираното лице при управление на имуществото и паричните средства на дружеството, при извършване на плащанията към свързаното лице, вместо заплащане на задълженията на дружеството и при последващото събиране на вземанията и опазване интересите на дружеството. Касаторът твърди, че Н. Киров е подписвал договори, счетоводна и финансова документация, оперирал е със средствата на дружеството, вкл. е осъществявал администриране на задълженията за данъци и осигурителни вноски., както и е знаел безспорно, че дружеството има задължения. Поведението на ревизираното лице по непогасяване на публичните задължения на дружеството за ревизирания период според касационния жалбоподател не може да се квалифицира като добросъвестно. Неправилно касационният жалбоподател твърди, че съдът е кредитирал заключението на съдебно счетоводната експертиза, която не въвежда нови факти и обстоятелства в процеса, извън установените от приходните органи. Не е относим според касатора към процесния спор произходът на средствата и наличностите на дружеството и то не за ревизирания период, а за конкретни дати 04.12.2015 г. и 17.12.2015 г. момента на извършените плащания по сключения с КАМЕРА ЕНТЪРТЕЙНМНЪТ ЕООД договор за заем 114 000 лв., доколкото в случая е важно разпореждането на значителни парични средства на дружеството от управителя в полза на свързано лице. Касационният жалбоподател излага и оплакване, че в съдебното решение не е обсъдено имущественото състояние на дружеството към момента на проведеното ревизионно производство. Сочи се в касационната жалба, че следва да се има предвид, че елемент от отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК е наличието на причинно следствена връзка между разпоредителните действия на лицето и имущественото състояние на задълженото дружество.и в случая този елемент, е налице. Твърди се от касатора, че липсват активи на дружеството в достатъчен размер за погасяване на установените му задължения и това било безспорно установено по делото с представените от дирекция Събиране доказателства, както и, че от страна на приходната администрация са предприети действия за принудително събиране на установените публични задължения на СИА ФИЛМ ПРАДАКШЪН ЕООД. Иска се отмяна на обжалваното решение и да се постанови друго решение, с което се потвърди ревизионния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 13 238,53 лв. за цялото производство, както и разноските, направени за държавна такса в размер на 1 317,54 лв. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна в настоящето касационно производство.От юриск. Бонева са депозирани на 18.03.2024 г. писмено становище. Ответникът по касационната жалба Н. Киров от гр. Пазарджик не се явил в съдебно заседание и не е изразил становище. Представителят на Върховна прокуратура в представено писмено заключение счита, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Делото за втори път се разглежда пред Върховния административен съд, Първо отделение. При първоначалното разглеждане на делото с решение 960/27.12.2019 г. по адм. дело 698/2019 г. на Административен съд гр. Пазарджик е бил отменен посочения по горе ревизионен акт, с който на Н. Киров е ангажирана отговорност по чл. 19, ал. 2 за задължения на СИА ФИЛМ ПРАДАКШЪН ЕООД. С решение 312/11.01.2023 г. по адм. дело 1947/2020 г. тричленен състав на ВАС ,Първо отделение е отменил посоченото първоинстанционно решение и е върнал делото за ново разглеждане на същия съд от нов съдебен състав при изпълнение на дадените указания, свързани с обсъждане от новия състав на първостепенния съд на елемента от състава на скрито разпределени на печалбата по смисъла на § 1 ,т. 5, б. а от ДР на ЗКПО, а именно връзката между плащането на сумата от 114 000 лв. с осъществяваната от СИА ФИЛМ ПРАДАКШЪН ЕООД дейност. Първата касационна инстанция е посочила, че при положителен отговор относно това дали представлява плащането скрито разпределение на печалбата, следва да се обсъди от съда и наличието или липсата на недобросъвестност на управителя на дружеството при извършването на това действие, както и наличието или липсата на причинно следствена връзка между извършеното от него действие и невъзможността да бъдат погасени задълженията на дружеството за 2015 г. и 2016 г. При новото разглеждане на делото за да отмени отново ревизионния акт за ангажираната отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК на Н. първоинстанционният съд е приел, че тежестта на установяване на всички елементи от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК, е на органите по приходите. За безспорно установено съдът е приел, че по делото са доказани от органите по приходите първите два елемента от фактическия състав на посочената разпоредба, а именно: че жалбоподателят има качеството на управител на дружеството длъжник СИА ФИЛМ ПРАДАКШЪН ЕООД, както и че са налице неплатени това дружество данъци и осигуровки. По отношение на третия елемент от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК според съда е налице установеното от ревизиращите извършване на определено действие от управителя на задълженото юридическо лице, изразяващо се в плащане на 114 00 лв. и това не се оспорва от ревизираното лице. Съдът е счел, че сумата от 114 000 лв. не е преведена безвъзмездно на КАМЕРА ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ ЕООД, тъй като в договора за заем е договорена лихва 0,05 % месечно. Относно скритото разпределение на печалбата съдът се е позовал на определението в § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО, като е преценил, че в случая от банковата сметка на дружеството са преведени по сметката на свързано с него лице в изпълнение на сключения договор за заем, като СИА ФИЛМ ПРАДАКШЪН ЕООД е заемодател и не може да става въпрос за начислени разходи за лихви по смисъла на § 1, т. 5, б. а от ДР на ЗКПО. Съдът е приел и, че като се има предвид основната дейност на задълженото дружество, за които е ангажирана отговорността на Н. Киров, дадената в заем сума от 114 000 лв. представлява предоставена сума, несвързана с дейността на данъчно задълженото дружество дейност, т.е. налице е скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, б. а от ДР на ЗКПО. Съдът е обсъдил в изпълнение указанията на отменителното решение на ВАС, Първо отделение дали е налице недобросъвестност на Киров и налице ли е причинно следствена връзка между извършеното от него действие и невъзможността да бъдат погасени задълженията на дружеството за 2015 г. и 2016 г., като е отговорът и на двата въпроса е отрицателен. В тази връзка в първоинстанционното производство е допусната съдебно- икономическа експертиза във връзка с установяване на наличните парични средства по сметката на дружеството към датите на извършване на процесните плащания, които да се съпоставят с размера на задълженията на дружеството към 31.12.2015 г. с оглед преценката за недобросъвестност. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице и изводите му, че задълженията на СИА ФИЛМ ПРАДАКШЪН ЕООД за заплащане на данъци и осигуровки към момента на извършване на плащанията с КАМЕРА ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ ЕООД договор за заем 04.12.2015 г. и 17.12.2015 г., възникнали след 01.01.2015 г. са: към 04.12.2015 г. - 20 056,75 лв. и към 17.12.2015 г. 20 128,29 лв. и при съпоставка с наличните финансови средства на дружеството и задълженията му за данъци и осигуровки те представляват 29,33 % от наличните парични средства на дружеството към 04.12.2015 г. и 21,88 % към 17.12.2015 г. По отношение на общия размер на задълженията на СИА ФИЛМ ПРАДАКШЪН ЕООД към НАП вещото лице е констатирало, че към посочените периоди те представляват 90, 47 % от наличните парични средства на дружеството към 04.12.2015 г. и 67,50 % към 17.12.2015 г. Направен е извод в съдебното решение на първата инстанция, че не са налице четвъртият и петият елемент от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране отговорността на жалбоподателя и ревизионният акт е отменен като незаконосъобразен. Обжалваното решение е правилно постановено. Правилно първоинстанционният съд е посочил елементите от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК , редакцията на тази разпоредба за ревизираните години 2015 г. и 2016 г. За 2015 г. е приложима редакцията на чл. 19, ал. 2 ДОПК, в сила от 01.01.2006 г. и за нея предпоставките на фактическия състав на отговорността на управителя за задълженията на лице по чл.14 ДОПК включва извършено плащане, то да е недобросъвестно и безвъзмездно, на цени по ниски от пазарните, вследствие на което е намаляло имуществото на лицето п чл. 14 ДОПК и по тази причина не са изплатените неговите задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. Отговорността на управителя или на член на орган на управление е до размера на извършените плащания. Не се спори по делото, че касаторът е субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК като управител на СИА ФИЛМ ПРАДАКШЪН ЕООД, както и е извършил плащане към КАМЕРА ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ ЕООД по договор за заем на 114 000 лв. Не се спори, че посоченото дружество има задължения за данъци по ЗКПО, ЗДДС, ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО УПФ. Правилно е установено от първостепенния съд по повод и приетото от първата касационна инстанция, че плащането на сума по договор за заем, по който е определен и размер на лихва, не означава безвъзмездно отчуждаване на имущество парични средства. В редакцията на чл. 19, ал. 2 ДОПК, в сила от 02.01.2016 г., относима за ревизираната 2016 г. законодателят отново е предвидил установяване на недобросъвестност на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител и търговски пълномощник на задълженото по чл. 14 ДОПК лице, който извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент или отчуждено безвъзмездно имущество по цени, значително по ниски от пазарните. В решението на ВАС, Първо отделение, с което е отменено решението на друг състав на първоинстанционния съд и делото е върнато за ново разглеждане, като се посочи по горе, първата касационна инстанция е дала указание на новия съдебен състав да обсъди и елемента на скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1 ,т. 5, б. а от ДР на ЗКПО, а именно връзката между плащането на сумата от 114 000 лв. с осъществяваната от СИА ФИЛМ ПРАДАКШЪН ЕООД дейност. Според първият касационен състав на ВАС, Първо отделение при положителен отговор на съда относно това представлява ли плащането скрито разпределение на печалбата, съдът да обсъди и наличието или липсата на недобросъвестност на управителя при извършване на това действие, както и наличието или липсата на причинно следствена връзка между извършеното от управителя действие и невъзможността да бъдат погасени задълженията на посоченото дружество, на което Киров е управител за 2015 г. и 2016 г. В изпълнение на тези указания на първата касационна инстанция новият състав на първоинстанционния съд е назначил съдебно счетоводна експертиза за установяване на наличните парични средства по сметката на дружеството към датите на извършените плащания, които да се съпоставят с размера на задълженията на същото дружество към 31.12.2015 г. с оглед преценката за недобросъвестност на жалбоподателя управителя на СИА ФИЛМ ПРАДАКШЪН ЕООД. Относно установяването дали е налице скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1 т. 5, б. а от ДР на ЗКПО, правилно съдът е установил, че страните по процесния договор за заем са свързани лица съгласно § 1, т. 3, б. е от ДР на ДОПК, като съдът обосновано е приел, че дружеството, което е получило плащане (заемателя) не е собственик на капитала на заемодателя, а едноличен собственик на капитала и на двете дружества е Д. Митовски, поради което от това обстоятелство се установява свързаност съгласно посочената разпоредба, дефинираща скритото разпределение на печалбата. От данните по делото обаче не се установява недобросъвестността като елемент от отговорността па чл. 19, ал. 2 ДОПК по отношение извършване на действието по даване в заем на паричната сума от 114 000 лв. Изводът на съда по отношение на нея, че с превеждане на посочената сума на заемателя не е допуснато паричните активи на СИА ФИЛМ ПРАДАКШЪН ЕООД да бъдат в по малък размер от публичните му задължения, е обоснован с данните по делото. Относно указанията на първата касационна инстанция за установяване наличие или липса на причинно следствена връзка между извършеното от Н. Киров действие по предоставяне на заема на посоченото дружество и невъзможността за погасяване на публичните задължения на същото, законосъобразни са изводите на решаващия съд, че тези задължения на дружеството са били в по нисък размер от оставащите след изплащането на заема парични средства на дружеството. Това е установено и от заключението на посочената експертиза, в което е констатирано, че задълженията на дружеството за данъци и задължителни осигурителни вноски, цитирани по горе към момента на извършените плащания към КАМЕРА ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ ЕООД по договора за заем 04.12.2015 г. и 17.12.2015 г., са общо в размер на 20 056,75 лв. главници и лихви към първата дата, а към втората дата 19 767,73 лв. главници и лихви. В процентно отношение вещото лице е посочило задълженията за публичните вземания от наличните парични средства, като към 04.12.2015 г. те са 29,33%, а към 17.12.2015 г. 21,88 %. Обоснован е изводът на съда, вследствие установеното от експертизата, че не са налице четвъртият и петият елемент на отговорността, като по този начин са изпълнени указанията на първата касационна инстанция и правилно съдът е приел, че не е следвало приходните органи да ангажират отговорността на Н. Киров по чл. 19, ал. 2 ДОПК. При така установеното липсата на част от предпоставките за ангажиране отговорността на касационния жалбоподател по чл. 19, ал. 2 ДОПК правилно съдът е приел за незаконосъобразен ревизионния акт и го е отменил, съдът не е допуснал сочените от касатора нарушения. . Въпреки изхода на делото на ответника не се присъждат разноски, тъй като такива не са поискани. Предвид изхода на делотона касационния жалбоподател не се дължат разноски - юрисконсултско възнаграждение и държавна такса за касационното обжалване, въпреки направеното искане. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение