Решение № 4690 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 644/2018 г.

Решение № 4690 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 644/2018 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Главния архитект на Столична община, срещу Решение № 6079/27.10.2017 г., постановено по адм. дело № 4279/2017 г. по описа на Административен съд - С.-град, II-ро отделение, 22-ри състав, с което е отменена, по жалба на "Ултрамедия" ООД, гр. С., Заповед № РА 50-183/24.03.2017 г., за отказ на Гл. архитект на СО и е върната преписката за ново произнасяне по заявлението на дружеството от 15.10.2015 г., с искане да бъде издадена скица, с указан начин на поставяне на рекламен елемент, с едностранна рекламна площ над 12 кв. м. /8х3/, в ПИ с идентификатор 68134.4083.371, м. "Младост - 3 част", р-н "Младост", в месечен срок от влизане на решението в сила. С твърдения за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, се претендира отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател, чрез юрк. Петрова, поддържа жалбата, по съображенията, изложени в нея. В случай на уважаването й, се претендират разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - "Ултрамедия" ООД, с представител адв. М. Е.-Т., САК, оспорва жалбата, поддържа подадения отговор срещу нея. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено и да бъдат присъдени разноските по делото, в размера съгласно приложения списък, данъчна фактура и платежно нареждане. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Сочи, че с оглед доказателствата по делото, правилни са изводите на съда, че в конкретния случай се касае за искане, свързано с рекламен елемент по чл. 57, ал. 1 от ЗУТ, а не на преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, срещу неблагоприятен за нея, подлежащ на оспорване, съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да постанови горепосочения резултат, съдът е приел, че процесната заповед е издадена от компетентния орган, съгласно чл. 23, ал. 7 НПОРИМДЕРДТСО, (Наредбата) при липса на допуснати процесуални нарушения, но в противоречие с материалния закон и неговата цел. Направено е разграничение на функциите на поисканото в случая за поставяне на рекламно съоръжение, елемент по смисъла на § 5, т. 81 ДР ЗУТ, на основание чл. 57, ал. 1 ЗУТ, различно от това на преместваемите обекти по чл. 56, ал. 1 ЗУТ, вр. § 5, т. 80 ДР ЗУТ, което не следва да се съобразява с допустимото предназначение на ПИ, в случая - частна собственост, от собственика на който е дадено изрично съгласие. Дадени са указания по прилагането на закона и е разпоредено връщане на преписката за ново произнасяне по заявлението, като се прецени допустимо ли е издаването на скица с указан начин на поставяне на рекламен елемент в имота, с конкретна обосновка как евентуалното му поставяне ще препятства нормалното ползване на сградата, за която е приложено разрешение за строеж, съоръженията на техническата инфраструктура, доколкото е констатирано, че действащият РП не е реализиран по отношение на имота, не са приложени отчуждителни процедури, както и по какъв начин поставянето му ще препятства реализирането на предвиденото озеленяване и облагородяване на терена покрай бул. "А. М.", по одобрения с решение № 565/11.09.2014 г. на СОС проект за ИПРЗ на м. "Младост - 3 част" и създаването на нови УПИ-за озеленяване. Решението е правилно, постановено е при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. Фактическата обстановка по спора е изяснена изцяло, след детайлно обсъждане на събраните по делото доказателства, включително и на заключението по изготвената СТЕ, при правилен и точен анализ на приложимата за случая правна уредба. Изложените в решението изводи са обосновани и се споделят изцяло от настоящата инстанция. Неоснователно се твърди наличие на касационни основания за отмяна, позовани на съображения за изисквания за поставяне на преместваем обект, а не за рекламен елемент. За последните съдът правилно е посочил, по арг. на противното от чл. 23, ал. 4 от Наредбата, вр. чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ, че функцията им не следва да се съобразява с допустимото предназначение на ПИ, съгласно Приложението към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО и то по категорично установен като неприложен ПР, при липса на данни за конкретно предприети действия по отношение на поземления имот, в който е дадено съгласие за разполагане, без данни за наличие на подземна или надземна инженерна инфраструктура. Показателно е и становището на вещото лице по неоспорената СТЕ, с основание възприета от съда, че липсват конкретни основания да се приеме, че наличието на рекламен мегаборд с размери 8х3, двустранно, с височина на крака 7м., би препятствал озеленяване или ползване на сграда, за изграждането на която е издадено разрешение за строеж далеч след подаването на заявлението на дружеството. Обоснован е и извода, че сам по себе си ОУП на района не представлява основание за издаването на съответното разрешение - скица с указан начин на поставяне, без да е процедиран и влязъл в сила ПУП за имота, в който да са залегнали предвижданията му. Що се отнася до представените пред настоящата инстанция - извадка от цифровия модел на ГИС и Разрешение за строеж № 122/11.07.2016 г., те с нищо не променят изложените изводи. При тези обстоятелства, правилно и законосъобразно е отменена процесната заповед и преписката е върната за ново произнасяне, с указания по тълкуването на закона, съобразно изискванията за разполагане на рекламен елемент, а не на преместваем обект, какъвто не е заявен за поставяне, но се поддържа, без конкретни съображения, от касатора. Предвид изхода на делото и при своевременно заявената претенция от ответника за присъждане на разноски, касационният жалбоподател му дължи възнаграждение съгласно договора за правна помощ от 05.02.2018 г., за защита пред настоящата инстанция, в размер на 360 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,