Решение № 7773 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12748/2015 г.

Решение № 7773 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12748/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 47 от 6.10.2015 г. по административно дело № 128/2015 г., Административен съд - Р. е отхвърлил като неоснователна и недоказана жалбата на А. Б. А. от с. Б., обл. Р. против решение № 31/19.06.2015 г. на ръководителя на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - гр. Р., с което е потвърдено оспореното пред него разпореждане № Ра-122/11.05.2015 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от А. Б. А. от с. Б., общ. З., обл. Р., действащ чрез пълномощника адвокат А. Т.. По съображения за неправилност, относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, касаторът претендира отмяна на съдебното решение и уважаване на първоначалната му жалба срещу решението на директора на ТП на НОИ - Р.. Претендира и присъждане в пълен размер от 350 лв. на направените разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касация - директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Р., в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното с нея решение да се потвърди като правилно. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, поради което предлага последното да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която обжалваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка. А. Б. А. е получавал наследствена пенсия на основание чл. 82, ал. 1, изреч. 1, предл. 2 от КСО като учащ - студент по специалност "право". След полагане на държавни изпити на 20.03.2015 г. той е завършил ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" и със заповед от 21.04.2015 г. на министъра на правосъдието е разпределен за стажант-юрист в Окръжен съд - Р. за срок от шест месеца, където е постъпил на 28.04.2015 г. При тези данни с процесното разпореждане от 11.05.2015 г. на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО пенсионният орган е прекратил наследствената му пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Разпореждането е атакувано от А. пред директора на ТП на НОИ - Р.. При осъщественият административен контрол с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 19.06.2015 г. ръководителят на Разградското териториално поделение на Националния осигурителен институт не е уважил сезиралата го жалба, като се е позовал на новата ал. 4 (в сила от 1.01.2014 г.) на чл. 34 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), съгласно която лицата, които полагат стаж след дипломиране, не се считат за учащи. За да отхвърли жалбата на А. против решението на директора на ТП на НОИ - Р., Административен съд - Р. е приел, че то е валидно и законосъобразно, постановено от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и норми и изискванията за форма и съдържание на административните актове. В мотивите на проверявания съдебен акт е посочено и, че са били налице фактическите и правни основания, възприети и обосновали административния орган да прекрати наследствената пенсия, която А. е получавал, на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО поради отпаднало основание, тъй като вече не е учащ по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО (във връзка с чл. 34, ал. 4 от НПОС), независимо, че полага стаж, който е задължителен, за да придобие юридическа правоспособност съгласно чл. 294, ал. 1 от ЗСВ (Закона за съдебната власт) и чл. 13, ал. 3 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "право" и професионална квалификация "юрист". Това разбиране на първоинстанционния съд не може да бъде споделено. В чл. 82, ал. 1 от КСО (в приложимата за случая редакция, съгласно ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.), е предвидено, че децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст; децата, които се считат за учащи, се определят с наредбата по чл. 106 (КСО). В чл. 34 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, приета от Министерския съвет на основание чл. 106 от КСО, е посочено кои лица се считат за учащи по смисъла на чл. 82 от КСО. С ал. 4 на чл. 34 от НПОС (нова, приета с ПМС № 47/6.03.2014 г., обн. ДВ, бр. 23 от 2014 г., в сила от 1.01.2014 г.), е регламентирано, че лицата, които полагат стаж след дипломиране, не се считат за учащи. Неправилно в тази връзка решаващият съдебен състав е приел, че в срока на обучение по специалността "право" не се включва и срока на задължителния 6-месечен стаж като стажант-юрист и полагането на теоретико-практическия изпит за придобиване на юридическа правоспособност съгласно чл. 294, ал. 1 от ЗСВ. Срокът на обучение по специалността "Право" не приключва с успешното полагане на държавните изпити. В този контекст съдът не е анализирал и разрешил правилно основният спорен въпрос по делото - кога обучението на студентите по право следва да се счита за завършило и дали същите следва да се считат за учащи по време на задължителния стаж като стажант-юристи. Тълкуванието, направено от Министерския съвет с новата ал. 4 на чл. 34 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, според което лицата, които полагат стаж след дипломирането си, не се считат за учащи, по отношение на стажант-юристите не следва да бъде прилагано по силата на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и чл. 5, ал. 1 от АПК, тъй като противоречи на разпоредби от по-висок по степен нормативен акт, а именно на нормите от глава ХIV на Закона за съдебната власт. Налице е специален закон - ЗСВ, като в него е уредена процедурата за успешно придобиване на юридическа професия, включващо академично образование, завършващо с държавен изпит и практическият стаж след успешното полагане на държавния изпит, при тълкуване на чиито разпоредби съобразно изискването на чл. 46, ал. 1 от ЗНА се налага безпротиворечив извод, че стажант-юристите имат статут на учащи лица. Целта на обучението по конкретна специалност, съответно дипломирането на студента, винаги е свързана с получаването на правоспособност за упражняване на съответната професия. Правоспособност по специалността се получава след дипломирането на студента, като в общите случаи това става след защита на дипломна работа или успешно полагане на държавни изпити. За упражняването на юридическа професия обаче законодателят е поставил задължителното изискване за провеждане на 6-месечен стаж и полагане на теоретико-практически изпит. За да се придобие правото да се упражнява юридическа професия, освен академичното обучение по специалността "право" в съответното висше учебно заведение, следва да бъде проведено допълнително теоретико-практическо обучение в районен съд, в окръжен съд, в районна прокуратура и в окръжна прокуратура, както и при адвокат и нотариус, което обучение приключва с полагането на държавен изпит в Министерство на правосъдието, по въпросник, утвърден от министъра на правосъдието (съгласно чл. 297, ал. 3, чл. 298, ал. 1 и чл. 299, ал. 3 от ЗСВ). На лицата, които са издържали този изпит, се издава удостоверение за юридическа правоспособност от министъра на правосъдието и едва тогава юристите имат право да упражняват юридическа професия, което налага извод, че с полагането на този задължителен държавен изпит след стажа приключва обучението по специалността "право". Допълнителен аргумент в тази насока са разпоредбите на чл. 294, ал. 2 и чл. 297, ал. 2 от ЗСВ. Съгласно първата норма през времето на стажа стажант-юристите се запознават практически с основните функции и с организацията на дейността на органите на съдебната власт и участват в изготвянето на постановените от тях актове, а съгласно втората - по време на стажа стажант-юристите не получават възнаграждение и времето не се зачита за осигурителен стаж. Тези законови норми са в подкрепа на извода, че със задължителния стаж продължава професионалното обучение на студентите по специалността "право", т. е. те продължават да учат и стажът се включва в срока на обучение по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО. Изложените в отговора на касационната жалба доводи, че по време на стажа стажант-юристите се запознават (а не обучават) практически с основните функции и организацията на органите на съдебната власт и участват в изготвянето на постановяваните от тях актове, поради което не можело да се приеме, че този стаж е част от обучението по специалността "право", не могат да бъдат споделени, тъй като не държат сметка за същността, съдържанието и целта на този стаж, както и на цялостното обучение по специалността "право". Несъстоятелно е становището на ответника по касация, че неприлагането на чл. 34, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж по отношение на стажант-юристите би обезмислило нейното създаване и би поставило стажант-юристите в по-благоприятно положение в сравнение с други дипломирани висшисти, които също полагат стаж след дипломиране и за тях се прилага въпросната разпоредба. На първо място, изложените съображения относно значението на стажа на дипломираните по специалността "право" съответстват на действителното съдържание на горецитираните правни норми от ЗСВ. На следващо място, не може да се възприеме становището на ответника по касация, че целта на създаването на ал. 4 от чл. 34 на НПОС е била да се лишат от наследствената пенсия лица, които по закон имат право да я получават поради това, че продължават да се обучават, за да придобият съгласно чл. 294, ал. 1 от ЗСВ право да упражняват професията, за която се обучават. Такава цел не би и могла да бъде изобщо да бъде приемането на една подзаконова норма. На трето място, за дискриминация (неравно третиране) би могло да се говори, само ако при сравними сходни обстоятелства стажант-юристите биват третирани по-благоприятно спрямо друга категория по отношения на някой от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация във връзка с общата забрана на дискриминацията по чл. 6 от Конституцията на Р. Б.. От самото съждение на касационния ответник явства, че и двете категории лица, за които се твърди, че са сравними - обучаващи се по специалността "право" и други лица с висше образование, притежават висше образование, поради което не може обосновано да се поддържа, че другите лица били дискриминирани по признак "образование". По-същественото в случая е, че става въпрос за законово регламентирано условие за придобиване на юридическа правоспособност, а целесъобразността на законовата регламентация не е въпрос на правоприлагането. Извън горното, чл. 11, ал. 1 и чл. 13, ал. 1 от Наредбата за единни държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "право" и професионална квалификация "юрист" са неприложими в настоящия казус, защото тези разпоредби уреждат завършването на академичното образование от студентите по специалността "право" и дипломирането им, но не и правото да работят юридическа професия. Последното става факт едва след провеждането на задължителния теоретико-практически стаж и полагане на изпит за правоспособност (по арг. от чл. 13, ал. 3 от същата наредба). Т. е. с полагане на държавните си изпити по гражданско-правни, наказателно-правни и публично-правни науки, обучаващите се по специалността "право" спират да учат като студенти, но продължават да учат като стажант-юристи (арг. и от ал. 6 на чл. 13 от наредбата, определящ провеждания стаж като "практическо обучение на стажант-юристите"). Задължителният стаж няма самостоятелно правно значение, защото се явява своеобразно продължение на обучението по специалност "право" от практически аспект. Провеждането на стаж като стажант-юрист е задължителен елемент от сложния фактически състав по придобиване на юридическа правоспособност по Закона за съдебната власт. До полагане на държавния практико-теоретичен изпит след задължителния стаж дипломираните студенти-юристи не са придобили юридическа правоспособност и професионална квалификация, за да могат валидно да упражняват професията си, следователно продължават обучението си, продължават да учат и имат право да получават наследствена пенсия по чл. 82, ал. 1 от КСО (ако отговарят на другите условия по тази норма, което в случая е безспорно) през време на 6-месечния задължителен стаж и до успешното полагане на изпита за правоспособност. Целта на обучението по дадена специалност и дипломирането на студенти винаги е получаването на правоспособност да се упражнява съответната професия. За упражняването на юридическа професия законодателят е поставил задължителното изискване юристът да притежава удостоверение за правоспособност, като завършилите висше образование по специалността "право" придобиват юридическа правоспособност едва след шестмесечен стаж като стажант-юристи и полагане на изпит след това (чл. 294, ал. 1 от Закона за съдебната власт). По време на задължителния неплатен предварителен практико-теоретичен стаж стажант-юристите се запознават практически с основните функции и с организацията на органите на съдебната власт и участват в изготвянето на постановяваните от тях актове - т. е. със стажа продължава професионалното обучение на дипломираните студенти по специалността "право", следователно те продължават да учат по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО и съответно стажът се включва в срока на обучение по смисъла на тази норма, до полагането на задължителния изпит за правоспособност, през което време няма основание да бъде прекратявана получаваната наследствена пенсия. В допълнителните разпоредби към Кодекса за социално осигуряване не е дадено определение на израза "ако учат", употребен в разпоредбата на чл. 82, ал. 1. Следователно този израз е употребен в неговия общоприет смисъл. С. Б. тълковен речник глаголът "уча" (учат) означава възприемам, усвоявам наука, занаят и др. С оглед на този общоприет смисъл на глагола "уча" (учат), релевантната за процесния спор част от правилото на чл. 82, ал. 1 от КСО гласи така: "След навършване на 18-годишна възраст, ако усвояват наука, занаят и др., децата имат право на наследствена пенсия за срока на обучението". А, както се посочи по-горе, според чл. 294, ал. 1 от ЗСВ завършилите висше образование по специалността "право" придобиват юридическа правоспособност след 6-месечен стаж като стажант-юристи и полагане на изпит. Следователно с тази разпоредба законодателят е предвидил, че "усвояването на юридически занаят" (професия) включва и 6-месечен предварителен стаж, след който задължително се полага изпит за правоспособност, т. е. за правото да се упражнява юридическа професия (юридическа правоспособност), освен академичното обучение по специалността "право" в акредитирано висше учебно заведение, бъдещите юристи провеждат допълнително теоретико-практическо обучение, което се провежда в районен съд, в окръжен съд, в районна прокуратура, в окръжна прокуратура, в окръжен следствен отдел, както и при адвокат и нотариус (чл. 297, ал. 3 от ЗСВ) и завършва с полагане на изпит (също държавен) в Министерство на правосъдието по въпросник, утвърден от министъра на правосъдието (чл. 299, ал. 3 от ЗСВ). Министърът на правосъдието издава удостоверение за юридическа правоспособност на стажант-юрист, който е получил оценка "издържал" (чл. 301 от ЗСВ), а при оценка "неиздържал" стажант-юристът има право да се яви повторно на изпит след допълнителен двумесечен стаж (чл. 300, ал. 2 от ЗСВ). Освен това, на основание чл. 297, ал. 2 от ЗСВ по време на стажа стажант-юристът не получава възнаграждение и времето не се зачита за юридически стаж. След заверка на стажантската книжка и успешно издържан изпит в Министерството на правосъдието му се издава удостоверение за юридическа правоспособност. Лицата, които са се дипломирали по специалността "право в акредитирано висше учебно заведение, но не са положили изпит в Министерството на правосъдието след шестмесечен стаж, не са правоспособни да упражняват юридическа професия. Правото на студентите по специалността "право" да работят юридическата професия става факт едва след провеждането на задължителния теоретико-практически изпит и полагане на изпит за правоспособност. Т. е. с полагането на държавните изпити по гражданско-правни, наказателно-правни и публично-правни науки обучаващите се по специалността "право" спират да учат като студенти, но продължават да учат като стажант-юристи. Задължителният стаж няма самостоятелно правно значение, защото се явява своеобразно продължение на обучението по специалност "право" в практически аспект. Очевидно е, че при тази нормативна уредба на придобиването на юридическа правоспособност следва да се приеме, че срокът на обучение на юристите приключва не с успешното полагане на държавните изпити след семестриалното завършване и с дипломирането им, а с преминаване на задължителния шестмесечен стаж и успешното полагане на изпит в Министерството на правосъдието за придобиване на правоспособност. В същият смисъл е и актуалната практика на шесто отделение на Върховния административен съд по сходни или аналогични казуси - решение № 6393 от 2.06.2015 г. по административно дело № 477/2015 г., решение № 1301 от 8.02.2016 г. по административно дело № 7765/2015 г., решение № 4803 от 21.04.2016 г. по административно дело № 9121/2015 г., решение № 5405 от 9.05.2016 г. по административно дело № 8631/2015 г., решение № 6553 от 2.06.2016 г. по административно дело № 11079/2015 г., и др. По тези съображения се налага извод, че незаконосъобразно е прекратено изплащането на наследствената пенсия на А. Б. А.. От данните по делото е видно, че към датата на прекратяването на пенсията той няма навършени 26 години и не е приключил задължителния си стаж по чл. 298 от ЗСВ с полагане на изпит за придобиване на юридическа правоспособност. Същият има право да получава тази пенсия до навършване на 26-годишна възраст и приключването на обучението по специалността "право", което включва и провеждането и полагане на теоретико-практическия изпит за придобиване на юридическа правоспособност, съгласно изискванията на специалния закон - Закона за съдебната власт. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционния съдебен акт и незаконосъобразност на процесните административно решение и разпореждане, следва да бъде кредитирана. Изложеното обуславя неправилността на преценката на Административен съд - Р. за материална законосъобразност на тези административни актове. В случая пенсионният орган в нарушение на приложимия закон е наредил прекратяване на получаваната от А. Б. наследствена пенсия. Като не е констатирал това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО и е приложил неотносимата за казуса разпоредба на чл. 34, ал. 4 от НПОС в противоречие на чл. 15, ал. 3 от ЗНА и чл. 5, ал. 1 от АПК, а не е съобразил също относимата в случая разпоредба на чл. 294, ал. 1 от ЗСВ (нормативен акт от по-висока степен), с която ал. 4 от чл. З4 на НПОС влиза в колизия, директорът на ТП на НОИ - Р. също е издал незаконосъобразен акт. Отхвърляйки жалбата срещу този акт, Разградският административен съд на свой ред е постановил решението си в нарушение на материалния закон. С оглед на това, при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК, неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се уважи, като се отменят и оспореното с нея решение на директора на ТП на НОИ - Р. и потвърденото със същото разпореждане, а административната преписка се върне на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 6 от КСО за издаване на ново разпореждане при спазване на дадените по-горе задължителни указания. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на сторените от него деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции е основателно. Те съгласно правилото на чл. 143, ал. 1 от АПК подлежат на възстановяване от бюджета на органа, издал отмененият акт, и се равняват на 350 лева заплатено адвокатско възнаграждение на упълномощения да представлява Р. Р. пред съда адвокат, съгласно приложения по първоинстанционното дело договор за правна защита и съдействие № 000058688 от 6.07.2015 г. Административният орган не е направил възражение за прекомерност на заплатения от опонента му адвокатски хонорар, така че въпросът дали са налице условията по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение за производството не стои. Изложеното обуславя възлагане в тежест на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт в гр. Р. да възстанови на А. направените от него съдебни разноски в размер от 350 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. 2, и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,