Решение № 12547 от 12.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2241/2020 г.

Решение № 12547 от 12.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2241/2020 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТД "Южна морска" при Агенция "Митници", чрез юрк. Янев, против решение № 2168 от 13.12.2019 г., постановено по адм. дело № 1501 по описа за 2019 г. на Административен съд - Бургас. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на оспорения митнически акт с присъждане на разноски за всички инстанции. Ответникът – Д. Демирев не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество -неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС – Бургас е била законосъобразността на решение № 32-173220/13.06.2019 г., издадено от директора на ТД "Южна морска" при Агенция "Митници" във връзка с ЕАД 19 BG001008 Н001416 R6/20190211, като административният орган е оставил без уважение молба рег. № 32-51899/19.02.2019 г., подадена от Д. Демирев за възстановяване на внесен ДДС в размер на 48, 18 лева за допусната за свободно обращение стока "обектив за фотоапарат Никон" по посочената митническа декларация. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил обжалвания митнически акт, като издаден при неправилно приложение на материалния закон. За да обоснове този резултат съдът е установил от фактическа страна, че с ЕАД 19 BG001008 Н001416 R6/20190211 (л. 77) стока с код по КН 90021100 - обектив за фотоапарат "Никон", под формата на пощенска пратка с номер за проследяване RX027202369 JP е допусната за свободно обращение и крайна употреба на територията на ЕС, поради което на основание чл. 54, ал. 1 ЗДДС е възникнало задължение за заплащане на ДДС. След заплащане на начисления от митническите органи ДДС в размер на 48, 18 лв. обективът е вдигнат за допускане за свободно обращение и крайна употреба и същият придобил съюзен статус. След получаване на пратката на 11.02.2019 г. Демирев е установил функционални несъответствия и на основание чл. 50 от ЗЗП е стартирал процедура за отказ от сделка от разстояние (л. 5 - л. 20). По искане на получателя, "Български пощи" ЕАД са върнали обектива на изпращача в Япония, за което са издали системен бон на 19.02.2019 г. /л. 110/, представен като доказателство пред административния орган с писмо вх. № 32-52173/19.02.2019 г. (л. 109). След установяване на фактите и обстоятелствата по повод молба вх. № 32-51899/19.02.2019 г., административният орган е достигнал до извода, че липсват доказателства относно процедурата за отказ от сделка, реализирана от разстояние. Няма доказателства, че стоката е изведена от митническата територия на Съюза и липсва информация на коя дата Демирев е предоставил стоката за връщане, поради което постановява отказ от възстановяване на сумата. За да отмени оспореният акт, съдът е приел, че в случая са налице всички условия регламентирани в чл. 148, § 3 от Регламент 2015/2446 за възстановяване на платената от Демирев сума за ДДС, а именно: 1. Налице е договор от разстояние за покупко-продажба на обектив, сключен между Демиров и продавач от Япония на платформата на ebay.сom; 2. заявлението е подадено в срок 90 дни от датата на приемане на митническата декларация – заявлението за възстановяване е подадено на 19.02.2019 г., а митническата декларация е приета на 11.02.2019 г.; стоките са изнесени с цел да бъдат върнати на адреса на първоначалния доставчик – обстоятелството се установява от представения системен бон на л. 110 от делото, представената кореспонденция с ebay. com; доказателства за възстановяването на платената цена в пълен размер (л. 104 – л. 106). Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. В жалбата са изложени доводи за допуснати от съда нарушения на материалния закон. Твърди се, че съдът не е съобразил, че чл. 148, § 3 от Регламент 2015/2446 касае анулиране на подадена декларация, а не непосредствено възстановяване на заплатени публични задължения. Възраженията са неоснователни по следните съображения: Страните не спорят, че ответникът по касационната жалба - Д. Демирев е декларирал под режим допускане за свободно обращение и крайно потребление стока - обектив за фотоапарат "Никон", която е заплатена на продавача в Япония, доставена е чрез "Български пощи" ЕАД и за нея е заплатен дължимия ДДС от 48,18 лева. Поради невъзможността на обектива да функционира в AF режим Д. Демирев се отказал от сделката от разстояние и го върнал на продавача в Япония чрез "Български пощи" ЕАД, а продавача възстановил платената за него сума. Съгласно чл. 148, § 3 от Регламент 2015/2446 когато стоки, които са продадени по силата на договор от разстояние съгласно определението в чл. 2, § 7 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отменя на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета са допуснати за свободно обращение и са върнати, митническата декларация се анулира след вдигане на стоките – по обосновано заявление на декларатора – ако са изпълнени следните условия: а) заявлението е подадено в срок от 90 дни от датата на приемане на митническата декларация; б) стоките са изнесени с цел да бъдат върнати на адреса на първоначалния доставчик или на друг посочен от него адрес. Според чл. 2, § 7 от Директива 2011/83/ЕС договор от разстояние означава всеки договор, сключен между търговеца и потребителя в рамките на организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително и момента на сключване на договора. От съдържанието на молбата (л. 69) и възражението (л. 25-26) може да се направи извод, че Д. Демирев е инициирал процедура по възстановяване на платеното от него ДДС, включително и за анулиране на декларацията водещо до този резултат. При това положение обосновано е преценено от съда, че в случая е налице хипотезата на чл. 148, § 3 от Регламент 2015/2446 за анулиране на декларацията и възстановяване на ДДС на молителя, поради наличие на кумулативно предвидените условия - налице е договор от разстояние за покупко-продажба на обектив, сключен от купувач на територията на страна от ЕС и продавач от Япония, стоката е внесена и е заплатен ДДС, стоката е изнесена с цел да бъде върната на адреса на първоначалния доставчик и молбата е подадена в срок от 90 дни от датата на приемане на митническата декларация. С оглед изложеното, касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение – правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,