Решение № 58 от 5.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6595/2023 г.

Решение № 58 от 5.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6595/2023 г., VIII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" - София в дирекция "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, срещу Решение № 3296/18.05.2023 г., постановено по адм. дело № 11579/2022 г., на Административен съд София - град с което, по жалба от "Ънлей" ООД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-С1842-0126268/09.12.2022 г., издадена от касатора. Касационния жалбоподател поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Изтъква, че процесната заповед е издадена в законоустановената форма и при спазване на принципа на съразмерност при определяне на срока на налагане на ПАМ, като е отчетено установеното нарушение като извършено в условията на повторност. Не се споделят и изводите на решаващия съд относно позоваване на акт на ЕС, тъй като последния не е от ранга на регламентите които имат пряко приложение. В тези насоки излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на решението и отхвърляне на предявената жалба, ведно с присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – "Ънлей" ООД чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва нейната основателност. Моли съда да остави в сила решението на АССГ и претендира присъждане на разноските в настоящето производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Пред Административен съд София - град е оспорена ЗНПАМ № ФК-С1842-0126268/09.12.2022 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - София, с която е разпоредено запечатване на търговски обект - "ресторант", находящ се в гр. София, [улица], стопанисван от "Ънлей" ООД и забрана на достъп до него за срок от 1 месец. Според фактическите установявания на първоинстанционния съд, на 27.10.2022 г. в търговския обект е извършена проверка от органи на НАП, при която е установено, че дружеството извършва търговска дейност и е налично регистрирано, монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство. Извършена е в 21. 00ч. контролна покупка на храна и напитки на стойност 39. 30 лв. и повторна такава в 21. 15ч. на стойност 5. 00 лв., като и за две покупки не са издадени фискални бонове от ФУ в обекта или друг документ. Установено било, че сумите от 39. 30 лв. и 5. 00 лв. не са били отразени, като регистрирани чрез издаване на фискална касова бележка. Посочено е, че срещу търговеца е имало издадена предходна ЗПАМ от 14.02.2022 г. за извършване на същото нарушение. Прието е, че нарушението на търговеца е за неиздаване на документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС, като нарушението е в условията на повторност по смисъла на § 1, т. 35 от ДР на ЗДДС. Именно с това е обоснован и максимално наложения срок на принудителната административна мярка. С обжалваното решение съдът е отменил административния акт, като е приел, че оспорената заповед е немотивирана и не съответства на целта на закона. Според АССГ в мотивите относно срока на наложената мярка органа не е посочил вида и начина на организиране на отчетността на търговеца, не е определена тежестта на нарушението, стойността на твърдените неотчетени продажби не е отнесено към среднодневния оборот. Според съда наложената ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 от ЗАНН цели и на принципа на съразмерност на чл. 6 от АПК. Съдът се е позовал и на решение от 04.05.2023 г. на Съда на ЕС по дело № 97/21. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118. Последният предвижда задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки са уредени с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Нормата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС сочи, че при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби следва, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мярката се налага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, като при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". В конкретния случай, принудителната административна мярка е наложена за нарушение, представляващо неизпълнение на задължението за издаване на фискална касова бележка от намиращото се в обекта и функциониращо ФУ при извършено и получено плащане в брой. По делото е безспорно установено, вкл. и от събраните по преписката доказателства, че при извършените две контролни покупки от страна на органите по приходите на 27.10.2022 г. на стойност 39. 30 лв. и 5. 00 лв. от търговеца не е издаден фискален бон при извършване на плащането. Възприемайки извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ като източник на правомощието по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, касаторът, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение. Независимо, че нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед посочените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В този аспект правилно първоинстанционният съд е съобразил, че запечатването на обекта и забраната на достъп до него не изпълнява целите по чл. 22 от ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях, а на практика се превръща в санкция, която не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели, както и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност. Според постоянната практика на СЕС административните санкции, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Затова те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в член 50 от Хартата, съгласно което никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона". Така принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице (решение от 22 март 2022 г., bpost, С-117/20, т. 24 и др.). В случая, от приложения АУАН № F683540/03.11.2022 г., е видно, че за същото деяние е ангажирана и административнонаказателната отговорност на търговеца. Така, въз основа на един и същи факт, са наложени две мерки в отделни самостоятелни производства по ЗАНН и по АПК. Макар, че държавната принуда при издаването на наказателно постановление и налагането на ПАМ е насочена към различни цели, като принципно при ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а при административното наказание - санкцията на правната норма, то като краен резултат се е достигнало до кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер. В Решението по дело С-97/21, т. 63 Съдът на ЕС разяснява, че член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координация на производствата, позволяваща да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не дава възможност да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. Именно такова автоматично кумулиране на посочените мерки в тежест на дружеството е допуснато в случая, което е допълнително основание да се приеме, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Отменяйки същата, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание на чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Осмо отделение,