Решение № 12884 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7099/2010 г.

Решение № 12884 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7099/2010 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Лиляна Цветанова Пайташева и Веселина Иванова Пайташева, двете от гр. София, чрез процесуален представител адвокат Мариам Авакян, срещу решение № 569/22.03.2010 г., постановено от Административен съд - София град по адм. дело № 3935/2009 г. В касационната жалба са развити съображения за наличие на основания за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, с оглед погрешно дадената от съда квалификация на оспорения административен акт и осъществената в резултат на това, неправилна преценка относно съответствието му с приложимите процесуални и материалноправни норми. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - кметът на район "Витоша" при Столична община, не изразява становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението е неправилно, в частта, в която заповедта е приета за издадена на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Излага съображения, че такава заповед е необходима за приключване на процедурата по чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване на земеделска земя, попадаща в строителните граници на населеното място, поради което са налице касационни основания за отмяна на решението, с което не е съобразено, че посоченото изискване не е изпълнено. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил, като неоснователна жалбата на Лиляна и Веселина Пайташеви, подадена срещу заповед № РД-09-82/28.04.2009 г., издадена от кмета на район "Витоша" при Столична община на посочено в нея основание чл. 1, ал. 4 ППЗСПЗЗ и в изпълнение на правомощията, предоставени му съгласно заповед № РД-09-3439/18.06.2008 г. на кмета на Столична община. С последната, на основание § 11, ал. 1 ДР ЗИД ЗСПЗЗ /обн. ДВ бр. 88/1998 г./, на кметовете на райони изрично е възложено издаването на заповеди за одобряване на решенията на съответните районни технически експертни съвети, за определяне на застроената част от имотите в границите на урбанизираните територии, която не се възстановява на собствениците, съгласно чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, при спазване на Наредба № 7/2003 г. за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони на МРРБ. С оспорения в първоинстанционното производство акт, по мотиви, че бивш имот № 505, нанесен в регулационния план, одобрен със заповед № 627/12.12.1960 г., съставляващ част от имот пл. № 309 по стар КП от 1950 г. с площ по графични данни 900 кв. м, кад. л. № 640 по действащия кадастър на гр. София, описан в заявление вх. № 624/1992 г. подадено от наследниците на Иван Методиев Пайташев и приложения към последното, нотариален акт № 72, том IХ, дело № 1623/1957 г. не следва да се възстанови, тъй като попада в границите на урбанизирана територия, определена със ЗРП, м. "Киноцентър I част", за Ботаническа градина, за която е съставен АДС № 6504/28.06.1995 г., в редуцираните площи на същата, обхващаща терен от около 306.8 дка, предоставен на БАН, е одобрено решението в същия смисъл, взето под № 6 по протокол № 2/13.04.2009 г. от комисията, назначена със заповед № РД-09-81/28.01.2009 г. Последното е прието във връзка със заявление, подадено от Веселина Иванова за издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ относно имот № 505, съставляващ част от имот № 309 с площ 900 кв. м, находящ се във вилна зона "Драгалевци I част Ботаническа градина", въз основа констатациите на комисията, че същият имот е нанесен в РП, одобрен със заповед № 627/1960 г., като попада изцяло в имота - държавна собственост от около 306.8 дка в гр. София, район "Витоша", кв. "Драгалевци", м. "Ботаническа градина", предоставен на БАН за Ботаническа градина. Обоснован е направеният от съда извод, че фактическите обстоятелства, съгласно решението на комисията, възприети при одобряването му с процесната заповед от кмета на район "Витоша" при Столична община, кореспондират изцяло с данните от заключението на вещото лице, по допуснатата по делото СТЕ, според което имотът не е застроен, отразен е в РП и попада изцяло в имота - държавна собственост, предоставен в редуцирани граници на БАН за Ботаническа градина, при условията на чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ вр. чл. 47 ППЗСПЗЗ, съгласно приложената по делото заповед № УЗ-00-6/28.06.1995 г. на министъра на земеделието. Предвид установеното по делото от фактическа страна и съдържанието на оспорения акт, последният обосновано е приет от съда, за издаден на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон или неговата цел. Във връзка с наведените от касаторите доводи за незаконосъобразността на постановеното решение следва да се отбележи, че действително снабдяването с удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ, са необходима и задължителна предпоставка за постановяване на решение на ОСЗГ по чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху имоти като процесния, намиращи се в границите на урбанизираните територии. Но за да бъдат издадени посочените документи, установяващи факти с правно значение за заявителя, е необходимо провеждането на процедурата по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, с цел определянето на застроената и свободната от застрояване част от имота. Така независимо, че Веселина Иванова е сезирала административния орган с искане за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ, необходими за възстановяване на имота при условията на чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ, съответно чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, следва да се приеме, че то съдържа в себе си и искане за издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, влизането в сила на която предпоставя издаването на скицата и удостоверението. По реда визиран от посочения текст, първо се произнася техническата служба към общината, която определя размера на застроената и свободната от застрояване площ, отчитайки обстоятелствата по смисъла на § 1в ДР ППЗСПЗЗ, а нейното решение се одобрява със заповед на кмета на общината. Тези изисквания в случая са спазени, предвид обстоятелството, че решението на комисията е одобрено от кмета на район "Витоша" при Столична община, с процесната заповед, подлежаща на самостоятелно оспорване по реда на АПК, според специалната разпоредба на чл. 11, ал. 4, предл. последно ППЗСПЗЗ. Едва след влизането в сила на последната и съобразно нейното съдържание, кметът на общината може да се произнесе по искането за издаване на удостоверение и скица. Наред с гореизложеното, заповедта кореспондира с данните от решението на комисията за определяне на застроените части от имота и от приобщеното по делото заключение на вещо лице по допуснатата СТЕ. Действително, с оглед целите на процедурата по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, съществено е отразяването на номера и местоположението на имота по действащите КП и РП, във връзка с което са и направените констатации, че попада в терен - държавна собственост, предоставен за нуждите на основната научна дейност на БАН, с предназначение за Ботаническа градина. Наред с изложените от първоинстанционния съд съображения, в подкрепа на направения краен извод за неоснователност на подадената жалба, следва да се отбележи следното: Според чл. 24, ал. 5 и ал. 6 ЗСПЗЗ земите по ал. 2, 3 и 4 на посочения текст, са държавна собственост и могат да се ползват само за целите, за които са предоставени, а собствениците на тези имоти се обезщетяват по реда на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Това налага извода, че включването на имота по реда на ал. 2 на чл. 24 ЗСПЗЗ в терен, предоставен на Българската академия на науките, като необходим за основната й научна дейност, съставлява пречка за възстановяването му, независимо дали е застроен, поради наличието на мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, което предпоставя обезщетяване на бившите собственици. Съобразяването на това обстоятелство несъмнено е от компетентността на ОСЗГ, в качеството й на орган, компетентен да се произнесе по искането за възстановяване на имот при условията на чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, но от друга страна, отразяването му в оспорената заповед, отразяваща факти с правно значение във връзка със същото реституционно производство, не може да съставлява основание за отмяната й като незаконосъобразна, само на това основание. Предвид изложеното, настоящата инстанция приема, че обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно като краен резултат, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение